Решение № 48 от 26.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пазарджик, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200879 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115784420, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 86, ет.1, офис 3, представлявано от управителя О.Д.Т., чрез пълномощниците адв. Д.

П. и адв. Г. Б. от АК- Пловдив, против Електронен фиш № ********* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

В първите и последното съдебно заседание за дружествотожалбоподател не се явява представител, като само в едно от съдебните заседания е представлявано от пълномощник. По делото е депозирано 1 писмено становище по съществото на спора, с искане ЕФ да бъде отменен и се присъдят разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

В съдебните заседания въззиваемата страна- АНО, се е представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирани доводи по същество в представени писмени становища, които поддържа в с.з., като се иска потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и правилен. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като по отношение на претендираните от ответната страна разноски прави възражение за прекомерност.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на

*********** часа било установено нарушение

№

C311D4B4999905DEE053031F160AC4AF, с ППС „*********** с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40, 000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал, 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Установено било, че собственик на ППС е дружество „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, чиито законен представител е О.Д.Т., на което е и регистрирано ППС.

Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.

102, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била 2 наложена имуществена санкция на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 242,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 30.05.2023 г. по пощата, видно от известие за доставяне (л.8), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от законния представител на наказаното дружество адвокат чрез АНО до съда на 07.06.2023 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно установено по делото е, че към инкриминираната дата 14.05.2021 г. ППС-„*********** с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40, 000, е било собственост на дружество „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД. Тези данни се установяват от справката за собственост и притежатели на процесното ППС на л.13, което обстоятелство не се оспорва и от дружеството-жалбоподател.

Установи се също така безспорно по делото, че въпросното ППС е било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол- таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. Няма спор и относно това, че 3 дружеството е имало сключен и действащ договор с „Интелигентни трафик системи“ АД за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане.

От приетата по делото като писмено доказателство справка от „Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС) и приложените към нея технически запис, история и GNSS позиции за работата на бордовото устройство за дата 14.05.2021 г. (л.88-110), се установява, че ППС влекач ************* било оборудвано с бордово устройство, предоставено от ИТС, което имало предназначение, когато е включено да събира данни за геолокация и посредством вградената в него сим карта да предава данните за геолокация към системата на ИТС за обработка и генериране на тол декларации. От технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства се установява, че бордовото устройство, асоциирано към процесното ППС на инкриминираната дата 14.05.2021 г. е било включено почти през цялото време на управление на ППС, като е генерирало данни за геолокация, вследствие на което са били създадени тол декларации.

Изключение прави само периода от 12,15 часа до 12,25 часа (10 минути), през което време БУ е било изключено, видно от справката от ИТС, където е посочено още, че не е била установена неизправност или технически проблем на монтираното в ППС бордово устройство (БУ) и същото не е било включено в списъка към невалидните БУ за цитираната дата, като не е била подадена и информация или сигнал от „ЕКОИНВЕСТ“ АД за неработещо БУ.

От информацията, предоставена от Тол пас (л.41-43 и л.110) се установява, че на 14.05.2021 г. процесното ППС се е движело по направление гр. Пазарджик – гр. Пловдив и обратно, като през времето, за което БУ е било изключено, ППС е преминало отсечка № 1000808780, дължимата за която тол такса е 0,99 лева. За всички останали отсечки тол таксите са били начислени, като за деня възлизат на 27,47 лева.

При така установеното, в настоящия казус в резултат на извършеното нарушение държавният бюджет е бил ощетен с 0,99 лева- равностойността на незплатената тол такса за преминаване по път от РПМ, като за същото е била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на дружествотонарушител. Според настоящия съдебен състав при това санкциониране от страна на АНО не е бил спазен принципа за пропорционалност/съразмерност, 4 който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз, пряко приложимо в националното ни право.

Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.“

Макар правната уредба по правото на Съюза да препраща по този въпрос към националните разпоредби, то с член 4 §3 от ДФЕС, регламентиращ принципа за лоялното сътрудничество, е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели“.

В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в 5 т. 50 отново се застъпва становището, че „Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл.5 §4 от Директива на ЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:

T: 2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).

Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, а тя е защита на регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с ползването на пътя, което рефлектира и върху безопасността на движението. В случая АНО е приел, че не неплатената такса за изминато разстояние, което не е посочено в км, но пък е наличен в ЕФ размер на таксата- 242 лева, изчислена по правилото на чл.10б ал.5 от ЗП. Но както се посочи по-горе, съгласно справката от Тол пас, размерът на дължимата такса за процесното ППС за сегмент 1000808780, възлиза на сумата от 0,99 лева, с която реално е ощетен държавния бюджет. Това само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерност на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Тази несъразмерност е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81b8a7a1-c45b-4195-8846-3a44155dd7ec