Решение № 73 от 22.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500043 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 243 / 03.12.2025 г. по гр. дело № 220/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е осъдена Община Ябланица да заплати на Б. М. М., ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен представител М. М.

С., на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 63 000 лева /шестдесет и три хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяна злополука - падане от необезопасен мост, ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния му претендиран размер от 90 000 лева, е отхвърлен, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Община Ябланица, чрез процесуалния й представител, против първоинстанционното решение, в осъдителната му част, като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Изложени са подробни съображения, че не са налице предпоставките от 1 фактическия състав на непозволеното увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на Общината по чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че неправилно и в противоречие с установените по делото обстоятелства, окръжният съд приел, че падането на ищцата от пешеходния мост било вследствие спъване в конструктивен елемент от моста. Цитират се и се коментират изслушаните по делото свидетелски показания и заключенията на вещите лица по СТЕ.

Отделно от това, се твърди липса на допуснати нарушения на задължения на Общината, които да са довели до настъпилото увреждане на ищцата. Оспорва се и причинно - следствената връзка. Навеждат се доводи, че настъпилият инцидент изцяло се дължи на липсата на осигурен родителски контрол по отношение на 5 - годишното дете, което било оставено само да се движи по моста. Отговорността на родителите изключвала отговорността на Общината.

Счита се, че неправилно окръжният съд се е позовал на заключението на вещото лице К., в частта за несъответствието на моста с нормативно предвидени изисквания, като се твърди, че заключението било дадено от вещо лице без специални знания и при преклузия на доказателственото искане.

Оспорва се и размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне изцяло на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - Б. М.

М., действаща чрез баща й, като неин законен представител, М. М. С., с който взема становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли да бъде оставена без уважение. Изложени са подробни съображения, че правилно окръжният съд е приел, че е осъществен състава на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на Общината, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства, се установявало, че шестгодишното дете се е движело по необезопасен мост. Счита се, че окръжният съд е определил справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, макар да се изразява несъгласие, че е налице съпричиняване. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, над размера от 63 000 лева до пълния претендиран размер от 90 000 лева, като необжалвано, е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

В открито съдебно заседание въззивникът Община Ябланица, чрез процесуалния й представител, поддържа въззивната жалба. Депозира и писмена защита, в която доразвива съображенията си за неоснователност на иска.

В открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата Б. М. М., действаща чрез баща си, като неин законен представител, оспорва жалбата по съображенията, изложени в отговора на същата.

В открито съдебно заседание Д“СП“ – Правец, редовно призована, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет., не изпраща представител, депозира по делото 2 социален доклад.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и в обжалваната част -допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от малолетната Б. М. М., действаща чрез баща си М. М. С., като неин законен представител, против Община Ябланица, за заплащане на сумата в размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие падане на 11.08.2021 г., около 16.00 часа, от необезопасен мост, свързващ площад Възраждане с ул. Аспарух в гр. Ябланица, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 11.08.2021 г., около 16:00 часа, малолетната Б. М. М., придружавана от леля си и още няколко деца, преминавайки през необезопасено пътно съоръжение (необозначено като такова и единственото възможно място за пешеходно пресичане) - метален мост над р. Златна Панега, свързващ площад Възраждане на гр. Ябланица с ул.

Аспарух (пътя за Махалата), се спънала в стърчащ метален болт, част от мостовата конструкция, залитнала и падала на моста, като се търкулнала и преминала под пръчките, които служели за парапет, но не били монтирани съобразно техническите изисквания, а на по - голямо от допустимото разстояние една от друга и не изпълнявали своята предпазна функция, и паднала от моста, от височина от около 3 метра на земята, като получила следните наранявания: руптура на далака, хемоперитонеум, открита рана на главата, комоцио церебри.

Твърди се в исковата молба още, че веднага след инцидента детето е било откарано по спешност в Център за спешна медицинска помощ - Тетевен, като поради тежкото му увредено състояние, незабавно било транспортирано до УМБАЛ ,Д-р Георги Странски“ - Плевен, където му е била извършена животоспасяваща операция – далакът бил премахнат, (спленектомия), установена била малка фисура в по-долната висцеларна част на черния дроб и била извършена хемостаза, намерени били множество твърди ЛВ с различна големина из целия мезентериум. Детето било изписано на 24.08.2021г. с 3 окончателна диагноза: травма на черен дроб. През началните месеци след операцията Б. изпитвала трудности при придвижването, бързо се изморявала, отказвала да излиза и да контактува с връстниците си, не участвала в детски игри с другите деца, поради страх да не бъде блъсната или ударена в корема.

Била на специален хранителен режим, съобразен с промяната в здравословното състояние. Станала податлива на инфекции и вирусни заболявания. Няколко месеца след инцидента детето непрекъснато искало да бъде придружавано от родител, плачело и се будело нощно време, а при вида на белега, останал от операцията, се разстройвало. Вследствие удара на главата, Б. страдала от главоболие около два – три месеца, често получавала гадане и повръщане, оплаквала се от болки в главата и корема.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Ябланица, с който се оспорва иска, като се твърди, че мостът над река Златна Панега, свързващ площад Възраждане на гр. Ябланица с ул. „Аспарух“, както към момента на поставянето му, така също към датата на инцидента и към настоящия момент, отговарял на всички технически изисквания и бил обезопасен съобразно изискванията за подобни съоръжения. Оспорва се наличието на „болт“ - част от конструкцията на моста, който би могъл да причини спъване на пешеходци в зоната за преминаване по моста и в тази връзка се оспорва механизма на настъпване на падането на детето от моста, включително и времето и мястото на инцидента. Излагат се подробни съображения, че отговорността за настъпилия инцидент носели родителите на детето, които не били изпълнили вмененото им от закона задължение да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. Това изключвало отговорността на Общината, която нямала никаква вина за случилото се и липсвала причинно – следствена връзка. Оспорват се описаните в исковата молба болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение, като силно завишен. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото дете, а така също и от неговите родители.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приетото от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, удостоверение за раждане №0000120033/30.03.2015 г., Б. М. М. е родена на 28.03.2015 г. и е с родители: майка Илинка Иванова Пастиркова и баща М. М. С..

От извършените социални проучвания, обективирани в представените и пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд социални доклади от ДСП - Правец, се установява, че родителите на детето не живеят заедно, майката е създала друго семейство и живее в чужбина, като детето, както към датата на инцидента, така и понастоящем се отглежда от бащата М. М. С. и живее с него и с баба си и дядо си по бащина линия в къща на последните в гр.

4

Правец, където са осигурени всички необходими битови условия за отглеждането му, за него се полагат адекватни грижи, задоволени са потребностите му, посещава училище, развитието му отговаря на календарната възраст и то има изградена силна емоционална връзка, както с баща си и с разширения кръг на неговото семейство, така и с майка си и нейните роднини.

В горепосочения смисъл са и показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка И. Л. /баба по бащина линия/.

От показанията на Л. /л.113 от първоинстанционното дело/ и на В. П. / леля на детето, л. 152 - 153/ се установява още, че на процесната дата 11.08.2021 г., следобед, шестгодишната тогава ищца Б. е била на гости на баба си по майчина линия в гр. Ябланица, като придружена от леля си свидетелката В. П. /тогава 16 – годишна/ и брат си М., решили да отидат до магазина да си купят сладолед. От техните показания и тези на свидетеля А.

Н. /свидетел – очевидец, л. 114/ се установява също, че за да стигнат до Центъра в гр. Ябланица следвало да преминат по метален пешеходен мост над река Златна Панега, свързващ улица „Аспарух“ и площад „Възраждане“.

Детето Б. се движило крайно вдясно по моста, без да се държи за ръка за леля си, спънало се в овална метална халка /наричана от свидетелите „кука“, „болт“/, заварена за пода на моста отстрани и паднала, като тялото й пропаднало през „дупката“ (която била голяма) между „решетките“ на парапета на моста (хоризонталните прегради на парапета), от височина около 3 метра, на земята до водата (в дерето). Свидетелят А. Н. разказва, че е извадил детето от коритото на реката и че главата на детето била върху една циментова тръба за канализация и цялата в кръв и то не реагирало на думите му. След изваждането му било незабавно откарано в болница.

Свидетелката Л. разказва още, че операцията на Б. била направена по спешност в гр. Плевен, продължила до 4.00 ч. сутринта, че не знаели дали ще оживее, че след операцията Б. се страхувала и не искала да ходи на гости при баба си в Ябланица, освободена била от физическо и занималня в училище, внимавала как сяда на чина, за да не удари коремчето, не се включвала в детските игри, страняла от децата, а преди не била така, продължавала да се оплаква от болки в корема и главата, пиела лекарства /показва в съдебно заседание опаковката на лекарствата - Ноотропил/ и я водили периодично на прегледи в гр. София.