Протокол № 463 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 463 гр. П., 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100442 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата П. Н. Н. се явява лично и с адв. Т. Ж. редовно упълномощена.

Ответницата М. Л. не се явява.За нея се явява адв. Л. М. редовно упълномощен.

Явяват се вещите лица Л. Ц., д-р П. М. и Е. К..

Адв. Ж.: – Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

На 17.06.2026 г. е депозирана съдебно-счетоводната експертиза изготвена от вещото лице Л. Ц..

На 18.06.2026 г. е депозирана съдебно-психиатричната експертиза изготвена от вещото лице Е. К..

На 19.06.2026 г. е депозирана съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р П. М..

Експертизите са в сока по чл. 199 от ГПК.

Адв. Ж.: - Няма пречка да се изслушат експертизите в днешното съдебно 1 заседание.

Адв. М.: - Няма пречка и моля да се изслушат експертизите.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебно-психологичната експертиза изготвена от вещото лице Е. К..

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Е. С. К. – 65 г. българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържам представеното заключение.

Адв. М.: - Имате ли поглед върху емоционалното състояние на ищцата преди 29.12.2023г.?

В.л.К.: – Не. Нямам такива наблюдения.

Адв. М.: - Вие заключавате в експертизата, че ищцата страда от посттравматично стресово разстройство и хипертония причинени изцяло от деликта, а вие изяснихте ли дали ищцата не е имала предразположие към депресия, повишено кръвно налягане и други невротични прояви преди инцидента?

Адв. Ж.: - Аз се противопоставям. Няма такава поставена задача към експерта.

Адв. М.: - Питам ако може да отговори вещото лице.

В.л.К.: – Така или иначе преживяното от ищцата посттравматичното стресово разстройство възниква, като после действие, в по-късен етап от преживяно тежко травмено събитие. То категорично не се отключва и няма как да стане в самото преживяване на случката, на действието, защото тогава емоционалния пълнеж на личностновата структура влиза в ролята на шоквсичко е наред, нищо не се е случило, животът продължава. В далеч на времето идва една посттравма, която е фиксирана в МКБ10 на класификатора не като болест, а като състояние. Една посттравма при нас може да се отключи след 10 години, може след 15 години, може никога да не се отключи в зависимост от личностната структура на този, който преживява един или 2 други инцидент. Това дали ищцата е имала хипертония преди датата на инкриминирания момент или не, аз не мога да кажа. Физиологичен проблем може да доведе до това състояние. Но като цяло хипертоничните кризи се отключват в следствие на преживян стрес. Това науката го твърди, не аз.

Адв. М.: - Може ли категорично да изключите наличието на депресивни състояния, тревожност или наличието на артериална хипертония, като моля да отговорите съобразно компетентността си?

В.л. К.: - Тук става въпрос за наличие на една тревожност, която няма как да я няма в следствие на преживения стрес, още повече стресов момент идва абсолютно неочаквано, той се стоварва стихийно върху самата ищца, т.е. тя не е допускала, не е предполагала, пресичайки шосето, вървяла е към колата и в този момент получава удар в гърба, няма как да не се е изплашила.

Тя в първия момент не е знаела какво се случва и да си отговори на въпроса защо се случва и в следствие на всички преживени интервенции, болки и страдания, които дълго време са съпътствали ищцата и то с един дълготраен интензитет на болки и търпимост няма как да не създаде и отключи депресивния терен. Не говорим, че личностновата структура на ищцата е лесно податлива на стресови момент, но един силен външен стресор при всички случаи ще отключи и ще даде терен на развитие на депресивни синдроми. Такива каквито тя е получила. Още повече се намесва и житейска ситуация, като такива например са дългоочакваното внуче.

Адв. М.: - Не ми разбрахте въпроса. Въпросът ми беше: Дали категорично изключвате наличието на тези депресивни прояви преди датата на процесното събитие?

Съдът счита, че този въпрос не може да бъде задаван на вещото лице предвид, че той не може да почива на събрани данни от една страна и от друга страна би съдържал в себе си хипотези, за това

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА така поставения въпрос от адв. М. към вещото лице.

Адв. М.: - Използваният от Вас „Цветови тест на Люшер“ има ли висока степен на субективност за доказване на крайни клинични състояния?

В.л.К.: - Субективност при Люшер. Това е абсолютно невъзможно. Този тест е изключително точен.

3

Адв.М.: - Самооценъчната депресивна скалата зависи ли от субективните отговори на изследваното лице?

В.л.К.: - Тези тестове се попълват от съответния субект. И те са субективни. Те за това са личностнови, самооценъчни скали защото личността самооценява себе си, т.е. нейното състояние е такова, каквото е. Така, че във всички случай, всички тестове отвеждат към субекта, към състоянието на субекта. Аз мога да ги нарека психосоматична методика, която утвърдена от Българска психиатрична и психологична асоциация.

Адв. М.: - Могат ли отговорите да бъдат симулирани или преувеличени от изследваното лице?

В.л.К.: - Това не може. Категорично не може. Самото лице отговаря, те не са въпросите, те са твърдения, които твърдения касаят мен или не ме касаят. Те за това са кратки с „да“, и „не“. В нашите тестове няма отговори „не знам“, „понякога“ „често“, при нас отговорите са „да“ и „не“. Т.е. това твърдение касае теб съответно – „да“, респективно това твърдение не те касае теб отговора е – „не“. Това е нещо, на което отговаря всяко едно изследвано лице.

Адв. М.: - При приложената самооценъчна депресивна скала не сте посочили дали сте приложили защитни скали? Приложихте ли защитни скали?

В.л. К.: - Самооценъчната скала, ако говорим за Скалата на Влахова и тя е изключително кратка и се прилага дори за скринигови изследвания и няма каквито и да било защитни скали в тази връзка. Тя е изключително точна, кратка, много ясна, самооценъчна депресивна скала. Между впрочем това беше моята дипломна работа при проф. Роглев.

Адв. М.: - Защитна скала за лъжа и симулация, това питам дали са приложени?

В.л. К.: - Но тази скала тя не отчита лъжа, там въобще няма такова нещо.

А в случая аз не съм я прилагала защото не се е налагало да изследвам дали лъже или не при въпросното изследване, което съм правила. Тъй като материята от тестове е много широка и тя има е с много обхватно поле и психолога - вещо лице използва тази психометрична методика, която да е подходяща, така че да отговори пълноправно на поставените въпроси. Вещото 4 лице-психолог не може да употреби всичките средства за изследване които съществуват, това е невъзможно.

Адв. М.: - Аз говоря само за конкретните, които Вие сте употребили, не за всички. Промените в теглото и физическата активност на ищцата преписвате единствено на стреса, а други житейски фактори отчетохте ли, които биха могли да въздействат върху теглото и физическата активност на лицето?

В.л.К.: – Освидетелстваното лице сподели, че преди инкриминирания момент е имала изключително активен начин на живот било физически, било културен, но след преживения стрес така или иначе това, че претърпените болки и страдания, които няма как да разгърнат това поле на действие и на активност такива каквито тя е имала до предходния момент и няма как да не се отрази върху нея самата. По отношение на теглото не е в кръга на моята компетентност да коментирам този въпрос.

Адв.М.: - Посочили сте, че интервюто и изследването е извършено с почивка на два етапа, поради бърза уморяемост на освидетелстваното лице.

Доказва ли това, че към момента на изследването ищцата е била в състояние на силно изтощение?

В.л. К.:- Да. Тя се уморява бързо вследствие на преживяното от нея.

Точно така. Психометричните потенциали вече не са толкова стабилни, както преди.

Адв.М.: - А може ли това сериозно да компрометира точността на психометричните тестове и да изкриви крайните резултати?

В.л. К.: - Категорично не може. Още повече вещото лице е преценило настъпването на умора.