Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.11.2020, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
894/2020
Подписан
20.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143,ал.2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр.Видин,

20.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Даниел Цветков

Членове: при секретаря П.Въткова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Цветков гр.дело № 894 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „А 1 България“ ЕАД, гр.

София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която срещу С.К.И. *** е предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата, по силата на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор № ********* от15.09.2014 г. Посоченият договор е с рамков характер и има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.

Отделните услуги и продукти по него са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същия.

Излага се, че номерът на горепосочения договор представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва абонатът, като на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури.

Посочва се, че към рамковия Договор № ********* от 15.09.2014г., е подписано Приложение № 1 от 15.09.2014г, като с него е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 14.90 лева (12.42 лева без ДДС). Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от Приложението и е следвало да изтече на 15.09.2016 г.

Твърди се също, че към рамковия Договор е подписано и Приложение

№ 1 от 05.10.2015 г. съгласно което ищеца е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1, като е уговорена отстъпка в размер на 50%. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението и изтича на 05.10.2017 г. 1.3 Поддържа се още в исковата молба, че с договор за продажба на изплащане от 05.10.2015 г.

А1 България е продал на ответника продукт - таблет „ALCOT Pixi3 7" Black Сърф М", като договорът е сключен за срок от 23 месеца и в тази вр. са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.

Сочи се още, че с второ Приложение № 1 от

05.10.2015 г. А1 България е предоставил на ответника абонаментна услуга - фиксиран интернет, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лв. с ДДС (16,58 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.2 от Приложение № 1, като е уговорена отстъпка от 8,00 лв. с ДДС. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 05.10.2017 г.

Излага се, че освен твърдяното до момента, всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България.

За неуредените в индивидуалните договори въпроси следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между

„Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия"). Те имат задължителна сила за абонатите.

Това се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане ищцовото дружество - А1 България е издавало ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Във фактурите били отразявани таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр.

Сочи се още, че от своя страна обаче ответникът не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продукта.

Твърди се, че съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставил на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.

Твърди се, че са налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 77.81лв. представляваща главница, както следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 10.01.2017 г. до 20.02.2017 г., в общ размер на 53,81 лв. и незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 19.01.2017 г. до 20.03.2017 г., в общ размер на 24,00 лв., като въпросните фактури са приложени като доказателство към исковата молба и подробно описани в същата.

Излага се от страна на ищеца, че договорите за продажба на изплащане се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл.

12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно изискуеми и договорът следвало да се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й.

Прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура № ********* от 20.03.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 05.10.2015 г, като същата включва оставащите 6 месечни вноски по 3,00 лв..

Твърди се, че ответникът

С.К.И. дължи на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това дава право на Дружеството да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите (описани по- горе в молбата) до датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.02.2020 г.). Според ищеца, лихвата за този период възлиза в общ размер на 23,44 лв., като се изтъква обстоятелството, че издадените от А1 България гореописани фактури, относно задълженията на ответника за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Според него, месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях. Според ищцовото дружество, гореизложеното водело до презумпция, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.

Поддържа се още, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането, като освен това на основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 203,00 лв.

Сочи се още, че видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната, преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга , А1 България счетоводно завежда сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлява размера на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондира с датата на прекратяване на договора по отношение на услугата. Поради изложеното и във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира и счита за основателна начислената неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 203,00, разпределена както следва:

86,94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 05.10.2015 г. като сумата на неустойката представлява сборът на 7 месечни такси от по 12,42 лв., считано за периода от 04.03.2017 г. до 05.10.2017 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от 04.03.2017 г; 116,06 лв. неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за интернет услуга, съгласно чл. 5.3.1 от второ Приложение № 1 от 05.10.2015 г., като и в този случай сумата на неустойката представлява сборът на 7 месечни такси от по 16,58 лв., считано за периода от 04.03.2017 г. до 05.10.2017 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от 04.03.2017 г.

Сочи се още в исковата молба, че към към датата на депозиране на същата А1 България има изискуемо и непогасено вземане към ответника С.К.И. по гореописаните фактури и сметки за неустойки., както и с депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 19.02.2020 г, главница в размер на 77,81 лв., се формира като сбор от посочените по-горе суми по фактурите в двете таблици, съответно 53,81 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 24,00 лв. за предоставени продукти на изплащане, като претендираната неустойка в размер на 203,00 лв. се формира като сбор от посочените по-горе суми по съответните сметки.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 395/2020 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника, като подаденото възражение в срока на чл. 414 ГПК, било необосновано и неоснователно.

Твърди се, че на основание чл. 114, ал.1, във вр. с чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, във вр. с чл. 111 от ЗЗД, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, давността на претендираните вземания не е изтекла.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 77,81 лв.

/седемдесет и седем лева и 81 ст./ главница , сумата от 23,44лв. /двадесет и три лева и 44 ст./ , представляваща законна лихва за забава за периода от 31.01.2017г. до 18.02.2020г., сумата от

203,00лв. /двеста и три лева/, представляваща неустойка, законната лихва от датата на подаване на заявлението -19.02.2020г. до окончателното изплащане.