Решение № 333 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110203272 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Б. В., подадена чрез адв. Й. А., срещу Наказателно постановление № 25-0436-000379 от 17.07.2025 г., издадено от* ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Н. Б. В. чрез процесуалния си представител адв. Й. А. намира, че е неправилно санкциониран, тъй като съгласно разпоредбата чл.

190, ал. 2 ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление. На следващо място сочи, че дори и да се приеме, че наказанието започва да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено, то към датата на нарушението наказанието е било изпълнено. На следващо място се твърди, че жалб. В. е бил поканен от св. И. М. да върне свидетелството си за управление на МПС именно за изпълнение на наложеното му наказание, като е следвало да се яви на 15.06.2025 г., като изрично е бил уведомен от полицейския инспектор М., че до тази дата може да управлява МПС.

1

Изложени са съображения за явна несправедливост на наложеното наказание предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Н. Б. В. се представлява от адв. Й. А. от АК – Варна, който моли за отмяна на наказателното постановление, като поддържа доводите, изложени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна Началник сектор в ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна не изпраща законен или процесуален представител по време на откритите съдебни заседания по делото. В писмени бележки по делото изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Наказателно постановление № 23-0819-004714 от 09.01.2024 г. на жалбоподателя Н. Б. В. били наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Посоченото наказателно постановление е било обжалвано като с Решение № 1426/04.12.2024 г., постановено по НАХД № 1769 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, същото е потвърдено в частта, в която жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от един месец. Впоследствие с решение № 3776/03.04.2025 г., влязло в сила на същата дата, постановено по КАНД № 373/2025 г., решението на РС – Варна в посочената част е оставено в сила.

С жалбоподателя В. се свързала св. И. М. (мл. инспектор в 01 РУ – Варна). Същата се уговорила с жалбоподателя да й предаде иззетото МПС.

2

Уговорката била отложена във времето, тъй като жалбоподателят първоначално бил в гр. София, а впоследствие след това св. М. била командирована, а след това и в отпуск.

На 10.06.2025 г. около 16,57 часа в гр. Варна, по бул. „*“ жалбоподателят В. е бил спрян за проверка от св. К. Ш. К., служител в 02 РУ – Варна. Същият след извършена проверка установил, че МПС е въведено в системата на МВР за отнемане/изземване, поради което приел, че жалбоподателят управлява МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, т.е. управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Поради това съставил срешу жалбоподателя В. АУАН, който жалбоподателят подписал с възражение, че не е уведомен, че е с отнето СУМПС.

Наред с това жалбоподателят предал с протокол за доброволно предаване собственото му СУМПС с № 286300879 на И. И., полицай в 02 РУ – Варна.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 17.07.2025 г.

П.Н.Ч. – * „Сектор“ в ОДМВР - Варна, 02 РУ – Варна, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К. Ш. К., И. М. М.; писмени доказателства и доказателствени средства – Решение № 10487 от 30.09.2025 г., постановено по адм. Д. № 1301/2025 г. по описа на Административен съд – Варна; Наказателно постановление № 23-0819-004714 от 09.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“; Решение № 1426/04.12.2024 г., постановено по НОХД № 1769 по описа за 2024 г. на РС – Варна; Решение № 3776/03.04.2025 г., постановено по КАНД № 373/2025 г. по описа на Административен съд – Варна; АУАН серия GA № 3405844 от 10.06.2025 г., издаден от К. Ш. К. на длъжност командир отделение при 02 РУ – Варна, Заповед за прилагане на ПАМ; протокол за доброволно предаване и справка за нарушител/водач.

Управлението на моторно превозно средство на процесните дата и място 3 се установява изцяло от показанията на св. К. Ш. К., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични.

От представения по делото протокол за доброволно предаване се установява, че СУМПС на жалбоподателя е предадено за изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на полицейски служител едва на 10.06.2025 г., като до преди това предаването е било възложено на св.

И. М. М., но същото останало неизпълнено по обективни причини.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкрИ.е на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Следва да се отбележи, че никоя от страните не спори, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Спор относно фактите няма. Спорът е само правен и се отнася до въпроса дали жалбоподателят на процесната дата е управлявал МПС след като е бил лишен от това право по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно 4 средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По делото е безспорно установено, че по отношение на жалбоподателя В. е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Посоченото наказание е било наложено с влязло в сила на 03.04.2025 г. наказателно постановление.

Посоченото влязло в сила НП попада в категорията актове, изброени в разпоредбата на чл. 20 от Наредба № 1-151 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, въз основа на които се отнема СУМПС.

В тази връзка съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи, каквито са органите на МВР.

Следователно органите на МВР са компетентни да изпълнят наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Нормата на чл. 190, ал. 2 ЗДвП изрично определя, че наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление.

В конкретния случай изземването се е осъществило на датата, на която е съставен и АУАН за процесното нарушение – с протокол за доброволно предаване от 10.06.2025 г. Следователно срокът на наложеното наказание «лишаване от право да се управлява МПС» не е бил започнал да тече все още и жалбоподателят В. практически все още не е бил лишен от право да управлява МПС, като е притежавал валидно свидетелство за правоуправление.

Предвид това, че при съставянето на АУАН водачът не е бил лишен от право да управлява МПС, издаденото въз основа на този АУАН НП е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

5

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая адв. А. е регистриран по ЗДДС, като платеното възнаграждение в размер на 245 евро (479,18 лева) дори се явява възнаграждение под минимума.

Предвид горното, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0436-000379 от 17.07.2025 г., издадено от * ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с което на Н. Б. В. на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.

6

150а, ал. 1 ЗДвП;

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н. Б. В. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245,00 (двеста четиридесет и пет) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.