Решение № 238 от 04.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. гр. Хасково, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100240 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ******, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, адв. Д.М от АК Пловдив, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, за връщане на заплатени по недействителни договор за потребителски кредит № ******., сключен между К. Х. П. и „Кредисимо“ ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от ***., сключен между К. Х. П. и „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 19.03.2022г. с „Кредисимо" ЕАД.

Съгласно договора, получила сумата от 1600лв. под формата на кредит, при срок на кредита от 18 месеца. Съгласно чл.4.1 от договора, ищцата следвало да сключи Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, с цел 1 да бъде обезпечен сключения Договор за кредит. Твърди, че сключила Договор за поръчителство от ***. с дружеството „Ай тръст" ЕООД с цел да бъде обезпечен сключения Договор за кредит, по който договор за поръчителство следвало да заплати сумата от 1680.99лв. На 05.04.2022г. ишцата предсрочно погасила договорите. Твърди, че Договор за потребителски кредит № ****/19.03.2022г., сключен с „Кредисимо" ЕАД, е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Така сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и била основание за недействителност на договора. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит и договора за поръчител била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса поръчител, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираните суми по тези два договора не били индивидуализирани по никакъв начин, не ставало ясно каква част е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържат и други суми. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено 2 и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем, в който смисъл била и трайната съдебна практика. Наред с това разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва ло да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В случая била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит липсвала яснота досежно тези обстоятелства. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни 3 елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, било в противоречие с изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 4 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвала да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Ищцовата страна твърди, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процеснага. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД .С оглед това обстоятелство следва извода, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД.

Договорът за поръчителство нямал за цел реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит; допълнително възнаграждение на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. В исковата молба се цитира съдебна практика в тази насока.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявала 5 заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това процесният договор следвало да се прогласи за недействителен, в каквато насока била практиката на съдилищата. По отношение на втория установителен иск се твърди, че така сключения Договор за поръчителство от 19.03.2022г. с дружеството „АЙ тръст" ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, поради следните съображения: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение /чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД/.