Решение № 15 от 30.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. С., 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20231870200150 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.

А. В. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 1019 от 16. 03. 2023 година на Директора на РДГ - С., с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗГ от Закона за горите на жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, като издадено в противоречие с процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. А. В. редовно призован не се явява, но представляван от защитника си адвокат СТОЙКА КАРАБОНЕВА взема становище съдът да уважи жалбата и отмени наказателното постановление.

Възиваемата страна директора на РДГ - С. редовно призован, с писмено становище счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, кога е подадена и събраните по делото доказателства прие следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за въззивно обжалване, от легитимирано лице, а именно наказания с глобата и е срещу наказателно постановление подлежащо на обжалване.

По същество съдът прие следното:

С обжалваното наказателно постановление № 1019 от 16. 03. 2023 година на Директора на РДГ - С. на жалбоподателя Г. А. В. ЕГН **********, на основание чл. 257, ал.

1, пр. 1 от ЗГ е наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.

190, ал. 2, , вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, за това че при извършена проверка на 25. 10. 2022 год. от служители на ИАГ, РДГ С. в отдел 30, подотдел „с1“ попадащ в землището на село „Г. О. община С., като в хода на проверката е установена сеч на немаркирани с контролна горска марка на 51 броя дървета от бук, възлизащи на 31, 0 м. куб. стояща маса. В НП при описание на нарушението е посочено, че лицето отговорно за осъществяване на контрола върху дейността по добива на дървесина, в т. ч. да не допуска 1 сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета, отдел 30, подотдел „с1“, землище на с. Г. О., община С. - общинска горска територия е Г. А. В., съгласно трудов договор № 24/ 02.05.2017 г. и Заповед № 5/ 03.02.2021 г. за определяне на охранителен участък на Директора на ОП ОбЛ С.. Според посоченото в НП при описание на нарушението е посочено, че видно от гореизложеното, съгласно трудов договор № 24/ 02.05.2017 г. и Заповед № 5/ 03.02.2021 г. за определяне на охранителен участък на Директора на ОП ОбЛ С., е установено на 25.10.2022 г., че лицето Г. А. В. - в качеството си на лице по чл. 188, ал.

1, т. 3 от Закона за горите, не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в следствие на което, е извършена сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета - 51 броя дървета от бук, с общ обем 31,0 м.куб. стояща маса, съгласно изготвена сортиментна ведомост, което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т.1, пр. 1 (не изпълни), във връзка с чл.190, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 188,ал. 1, т. 3 от Закона за горите.

Процесното наказателно постановление, предмет на жалбата е издадено въз основа на АУАН с бл. № 101440, съставен на 28. 10. 2022 год. от Д. Д. Х. на длъжност главен горски инспектор в РДГ С. в който АУАН при описание на нарушението е посочено че на дата 25. 10. 2022 год. е установено че в качеството си на лице назначено по чл. 188 ал.

1, т. 3 от Закона за горите, съгласно трудов договор № 24/ 02.05.2017 г. и Заповед за определяне на охранителен участък № 5/ 03.02.2021 на Директора на ОП ОбЛ С. не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 190, ал. 2, от Закона за горите, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в следствие на което е извършена сеч на 51 бр. дървета от дървесен вид бук с обща кубатура 31, 0 м. куб. стояща маса, немаркирани с контролна горска марка в подотдел 30 „с1“ общинска горска територия землището на село „Г. О. община С..

В АУАН, както и в НП като законови разпоредби, които са били нарушение от извършителя са посочени 257, ал. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 188, ал. 1, от Закона за горите.

Както в АУАН, така и в НП е посочена само датата на осъществяване на проверката когато е констатирана незаконната сеч, но не и кога в какъв период жалбоподателят е извършил нарушението, за което му се приписва, че е осъществено чрез бездействие.

Непосочването кога се приписва на жалбоподателят че е извършил приписваното му нарушение е съществено нарушение на процесуалните правила в частност на чл. 42, т. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на НП, тъй като е накърнена по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК правото на защита на жалбоподателя относно приписваното му административно нарушение чрез бездействие. Да не посочиш кога в какъв период бездействието на едно лице е административно нарушение, означава накърняване защитата му по въпроса в какви времеви граници се приема че е бил длъжен а не е извършил това в което се изразяват задълженията му. В този случай актосъставителя и АНО основават задълженията на жалбоподателя, които се твърди че не е изпълнил на трудов договор № 24/ 02.05.2017 г. и Заповед за определяне на охранителен участък № 5/ 03.02.2021 на Директора на ОП ОбЛ С.. Но всеки служител по силата на Кодекса на труда има право на отпуск, право на междудневни и междуседмични почивки. Непосочването кога, в какъв период се твърди, че е извършил приписваното му нарушение чрез бездействие на практика е накърнило по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК правото на жалбоподателя по въпроса за кой период от време е негово неизпълнено задължение установената на 25. 10.

2022 година незаконна сеч на описаните дървета. По силата на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим и в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН, Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено, когато са нарушени правата на лицето срещу което е повдигнато административно обвинение да научи какво нарушение му се приписва, кога е извършено, в какво се изразява.

Непосочването кога жалбоподателят се твърди да е извършил нарушението което се твърди че е бездействие, е съществено процесуално нарушение защото с допускането му в нарушение на посочените разпоредби от ЗАНН тотално е накърнено правото му на защита по въпроса защо е именно негово административно нарушение това че на 25. 10. 2022 година са намерени на посоченото в АУАН и НП място 51 броя отсечени дървета.

2

В обжалваното наказателно постановление не е посочено, в какво качество Г. А.

В. е извършил нарушението, каква е длъжността му, та да бъде негово нарушение констатираната сеч на 51 броя дървета, което също е накърнило защитата на жалбоподателя по съставомерен факт относно обективния признак от състава на нарушението а именно дали е длъжностно лице, както се твърди в НП или лице упражняващо лесовъдна практика.

Това е съществено нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН и в настоящото производство касаещо непосочен съставомерен признак относно субекта, а именно фактически заеманата длъжност с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя по фактите относно заеманата длъжност и по въпроса дали е субект на административното нарушение приписвано му с АУАН и с НП. При положение, че в АУАН и в НП няма посочване длъжността му, жалбоподателят е лишен от възможността за пълноценна защита относно този най-важен признак от състава на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира посочените съществени по смисъла на чл. 249 ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН нарушения на процесуалните правила по установяване на приписваното на жалбоподателя административно нарушение и налагане на административното наказание.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити, като при обвинение на служител по трудов договор за нарушение чрез бездействие най-важното е посочване кога се твърди че служителят е бездействал и това е негово административно нарушение. Формалните изисквания по чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН за посочване време и място на извършване на нарушението, в какво се изразява нарушението са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на конкретно административно нарушение. Лицето визирано като нарушител е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, както и чрез възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН - в тридневен срок от подписването на АУАН. Посочването на всички съставомерни факти, чрез които се е осъществило нарушението и виновно нарушените разпоредби, е не само формален, но и съдържателен елемент без което както в случая кога, в какъв период е извършено нарушението е накърнена защитата на жалбоподателя относно най важното бил ли е на работа, когато е извършена констатираната на 25. 10. 2022 година незаконна сеч. Накърнено е правото на предварителната защита на жалбоподателя, предхождаща издаване на НП и налагането на наказанието. Тези разпоредби на чл. 42 т. 3 и 4 от ЗАНН за описание на нарушението и кога е извършено и обстоятелствата при които е извършено безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, кога го е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Поради посочването кога е констатирана незаконната сеч, без посочване периода в който се твърди че именно жалбоподателят е извършил приписването му нарушение е накърнило правото на защита на жалбоподателя и е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 НПК приложим и в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.

При тази нередовност на АУАН в нарушение на чл. 42 т. 3 от ЗАНН изразяваща се в непосочване кога в какъв период жалбоподателят е извършил приписваното му нарушение чрез бездействие не е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, защото най-важното определящо дали тази сеч е нарушение на жалбоподателя е кога тази сеч е извършена, а не кога е констатирана. Без посочване кога в какъв период сечта е извършена, жалбоподателят е лишен от възможността да се защити защото отговорността му дори за негов район не е обективна а в зависимост от това кога е бил на работа сравнено с това кога е извършена сечта. Съдържанието на АУАН и НП изключва възможността за такова сравнение и това налага извод за тотално накърняване правото на защита относно приписваното на жалбоподателя нарушение чрез бездействие.

3

При издаване на НП е допуснато съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН накърнило правото на защита на жалбоподателя по въпросите кога и в какво качество жалбоподателят е извършил нарушението, каква длъжност е заемал, което липсва в НП при описание на нарушението, а в състава на чл. 257, ал. 1, ЗГ е признак от състава на административното нарушение в което е обвинен. Също налагащо отмяна на обжалваното НП е непосочването в него, в нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН каква е заеманата длъжност от жалбоподателя. Отново се касае за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН защото липсата каква длъжност е заемал накърнява защитата му относно съставомерен признак от състава на приписваното му нарушение. Непосочената длъжност заемана от жалбоподателя също е съставомерен факт от който на практика произтича отговорността по чл. 257, ал. 1 от ЗГ, визирана като нарушена и санкционна разпоредба и като основание за наложената глоба предмет на обжалваното НП.