Решение № 260363 от 16.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 16.11.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря К.

Лозева, като разгледа т.д. № 276/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАПСП вр. чл. 71 КМЧП и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Е.Л., роден на *** г. в САЩ, твърди, че е автор на фотографско произведение - снимка, озаглавена „Хармонията на Япония“, която била разгласена от него през 2015 г. чрез възпроизвеждането й на сайта https://web.500.px.com. Поддържа, че ответникът „Т.“ ЕООД използва в своята търговска дейност като телевизионен оператор поддомейн с адрес https://tv.*****.bg.

Във връзка с излъчено от него предаване за Япония ответникът публикувал процесната фотография, като ищецът установил този факт на 19.01.2018 г., а към 02.08.2019 г. снимката още била видна на посочения сайт.

Използването на снимката било извършено без съгласието на ищеца, както и без обозначаване на неговото авторство и поради това се явявало противоправно.

От нарушението ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получи лицензионно възнаграждение, както и в изразходване на средства за извънсъдебна защита. Пропусната полза според ищеца следвало да се обезщети със сумата от 1 193,06 лв., която съставлявала средната пазарна лицензионна цена за аналогичен начин на ползване на фотографско произведение според данните за пазарните цени в Република Германия, на чийто пазар ищецът обичайно осъществявал дейността си. Претърпяната загуба пък възлизала на сумата от 420 лв. и представлявала стойността на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за оказване на извънсъдебно съдействие, както и нотариални такси.

Наред с това ищецът твърди да е претърпял и неимуществени вреди, свързани със стрес, унижение и изпитване на чувство за недооценка. Според ищеца дължимото обезщетение за неимуществените вреди възлизало на 1 000 лв., което претендира частично до сумата от 500 лв. Претендира също лихва за забава върху обезщетението за пропусната полза за периода 19.01.2018 г. – 03.02.2020 г. в размер от 247,23 лв. С писмената защита заявява претенция за законна лихва. Моли съда за присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Т.“ ЕООД оспорва допустимостта на исковете, като твърди, че същите не са надлежно предявени, както и че липсва пасивна процесуална легитимация, тъй като процесният домейн, чрез който се твърди да е извършено нарушението, бил собственост на трето лице („Е.Д.Ч.“ ЕООД) и не се ползвал от него. Оспорва авторството на ищеца върху процесната фотография, като наред с това поддържа, че снимката не е годен обект на авторското право, тъй като създаването й не било резултат от творческа дейност, нито изразявало концепция за композиция, осветление, тоналност, колорит, а същевременно липсвала оригиналност. На фотографията били изобразени планински връх, който е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, както и архитектурно произведение - обект на чуждо авторско право, а комбинацията от двата елемента била често срещана в световната фотографска практика (налице били множество снимки с идентична композиция, заснети в сезона на цъфтеж на плодни дървета). Наред с това снимката била направена от изглед, който е публично достъпен, и естетическият ефект за наблюдаващия фотографията възниквал не от нея, а от изобразените върху нея природен и архитектурен обект. Според ответника използването на архитектурно произведение, създадено от трето лице, включително чрез фотографското му възпроизвеждане, било възможно само с нетърговска цел съгласно чл. 27, ал. 1, т. 7 ЗАПСП и поради това ищецът не би могъл да претендира възнаграждение за последваща търговска реализация на фотографията, а оттук – и обезщетение за неполучаването му. Ответникът поддържа още, че процесната фотография била използвана в сайта https://tv.*****.bg само с информационна цел (популяризиране на културното и природното наследство), а не с търговска цел и поради това не следва да дължи обезщетение. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като твърди, че за определянето му следва да се вземат предвид пазарните условия в Република България. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта:

Ответникът е релевирал две възражения относно надлежното образуване на настоящия процес – че исковата молба е подписана от лице, чиято представителна власт не е учредена от ищеца, и че липсва пасивна процесуална легитимация.

Първото възражение е неоснователно. Исковата молба е подадена от пълномощник, легитимирал се с пълномощно, което от външна страна изхожда от ищеца. Оспорването на авторството на упълномощителната сделка е право само на упълномощителя, но не и на насрещната страна по спора (вж. Решение № 296/05.04.2017 г. по гр.д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).

Второто възражение също е неоснователно. Процесуалната легитимация произтича от надлежните твърдения на ищеца, че соченият от него ответник е извършил действия, в причинна връзка с които са настъпили процесните вреди. Това е достатъчно за конституирането на ответника, а доказването на тези твърдения има отношение към неговата материална легитимация, проверима във фазата на постановяване на съдебното решение.

По приложимото право и правната квалификация:

Предявени са обективно съединени искове за обезщетение на вреди от противоправното ползване на обект, върху който ищецът твърди да има авторско право, и на лихва за забава върху обезщетението за пропуснатите ползи.

Ищецът твърди да е гражданин на САЩ - държава, с която Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското право (Договор на световната организация за интелектуална собственост за авторското право), като търси закрила на правата си в държавата на сезирания съд. Следователно са налице предпоставките за привързване на спорното отношение към българското право, уредени в чл. 71, ал. 1 КМЧП и чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАПСП. Ето защо приетата от съда правна квалификация на съдебно предявените права е чл. 95, ал.

1 ЗАПСП относно главницата и чл. 86 ЗЗД относно лихвата.

Възражението на ответника, че искът, основан на твърдението за пропуснати ползи, следва да бъде квалифициран на основание чл. 59 ЗЗД, е неоснователно. На първо място, пропусната полза като вид вреда е елемент от дължимата обезвреда при деликт (а не само претърпяната вреда) и поради това свързването й единствено с неоснователното обогатяване като източник на вземане не е основано на закона. На следващо място, специалният закон, уреждащ защитата на авторското право, изрично предвижда, че обезщетението включва и пропуснатите от автора ползи (чл. 95, ал.

3 ЗАПСП), стига те да са пряка и непосредствена последица от нарушението.

По основателността на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП:

За основателността на иска ищецът следва да установи, че е носител на авторско право върху фотографско изображение, използвано от ответника (в случая - чрез възпроизвеждането му в електронна медия), и настъпилите в причинна връзка с това вреди. Размерът им се определя от съда по критериите, заложени в чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, а при липса на точни данни – при условията на чл.

95а ЗАПСП.

Относно притежанието на авторско право:

Този въпрос има три аспекта – дали ищецът е създал процесната фотография, дали тя е годен обект на авторско право и дали създаването й от ищеца води до възникване на авторско право за него.

За установяване на обстоятелството кой е създал процесната снимка са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на СТЕ. От писмените доказателства се установява, че фотографията е възпроизведена на интернет сайт, достъпен на адрес htpps://500px.com, с наименование The harmony of Japan и с означение на ищеца като неин автор.

Посочването на автора е извършено по начин, който е обичаен за този вид произведения и за конкретния начин на презентиране (в интернет сайт) – чрез изписване на името под снимката и чрез обозначаване при маркиране на фотографията, поради което съдът приема, че то е индиция за създаване на произведението от ищеца. Този извод се потвърждава и от заключението на СТЕ – същото е изследвало т.нар. суров некомпресиран файл, съдържащ изображение, идентично с процесното, като при разпита в о.с.з. на 23.09.2020 г. вещото лице уточнява, че снимката е заснета с фотоапарат „Никон Д 800“, който е идентичен с посочения в сайта htpps://500px.com според приетите писмени доказателства. Държането на оригиналния файл от ищеца при липса на данни за неправомерно установяване на фактическа власт върху него е допълнително доказателство за създаване на фотографията от него. Нещо повече, вещото лице е изследвало още два кадъра, които макар да нямат поредни номера (факт, обясним с възможното премахване чрез изтриване на кадри), са направени от същия модел фотоапарат и според вещото лице са идентични като изображения с процесното.

От изложеното съдът приема за доказано, че ищецът – лице, обозначено като автор на фотографията по обичаен за този вид произведения начин и държащо оригинала на произведението – е създал процесното произведение. Съгласно българското право създалият произведението по правило е и носител на авторското право върху него. Съдът приема този извод за важим и в настоящия случай, в който съгласно чл. 99, ал. 2 ЗАПСП носителството се определя според съответния чуждестранен закон – тъй като страните не спорят, че в закона по гражданството на ищеца създателят на произведението е носител на авторското право върху него.

Следва да се установи дали процесната фотография е годен обект на авторското право. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП фотографското произведение – ако е резултат от творческа дейност - е обект на авторско право. Дали дейността е творческа, е фактически въпрос (тъй като няма легално дефинирани критерии) и е предпоставен не от качеството на произведението, а от неговата оригиналност. Ирелевантно е как се оценява произведението от публиката (позитивно или напротив, с отрицание) и дали отговаря на типични за съответния вид произведение критерии за качество.

Достатъчно е при създаването му авторът да е вложил собствени усилия и то да е именно техен резултат. Ето защо не би бил обект на авторското право продукт, създаден при пълно възпроизвеждане на друг обект, без в този процес да е вложено творческо усилие (т.нар. копиране), или при спазване на предварително разписани от другиго технологични правила без възможност за отклонение от техния алгоритъм.

Фотографската снимка е произведение, което по същността си предполага възпроизвеждане на сцена от обективната действителност. Следователно при създаването й неминуемо си стига до изобразяване върху снимката на обекти (предмети/лица), които в повечето случаи не са създадени от автора на снимката. Ето защо това не може да се критерий относно оригиналността на произведението, а за такъв се ползва наличието на оригиналност в другите характеристики на изображението – композиция, колорит, внушение, фокус и т.н.

Процесната снимка възпроизвежда панорамен изглед към планински връх (на заден план) с фокус върху сграда с типична за будистки храм архитектура, заобиколена от разцъфнали дървета. Тази обективна действителност би могла да бъде фотографски възпроизведена по различни начини – от различен ъгъл, при различен фокус, с различен колорит, с различен акцент на обектите и т.н. Изборът кой от тези начини да бъде използван при създаване на конкретна снимка е творческо усилие. Изпълнението на избрания начин – също. И в двата случая е налице т.нар. художествена форма, която именно е предмет на закрила.

Ето защо съдът приема, че ищецът е автор на произведение, което е годен обект на авторското право. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че върху фотографската снимка е изобразено архитектурно произведение, което може да е обект на принадлежащо другиму авторско право. Както беше посочено, творческото усилие на ищеца, довело до създаване на неговото произведение, се състои в избора на художествена форма и в нейното постигане, а не в извършването на преработка на чуждо произведение или в неговото копиране. Кадърът на фотографа може да включва множество детайли, които са обекти на различни права, но това не води до невъзможност до възникване на авторско право върху снимката, а единствено (и евентуално) – до необходимостта от уреждане на отношенията между фотографа и носителите на тези права.