Решение № 22364 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22364 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110167601 по описа за 2022 година

Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Л. Г.

Г., Е. Д. Г., Н. Д. Л. и К. Е. Д. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД /в размера съгласно уточнението в о.с.з. от 28.11.2024 г. / за осъждане на всеки от ответниците да заплати по ¼ част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се в гр. София, , ***, аб. № 166621, а именно:

1/ Л. Г. Г. – 1266.08 лева , представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане.

2/ Е. Д. Г. - 1266.08 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; както и 1 сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане.

3 / Н. Д. Л. - 1266.08 лева , представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане; и

4 / К. Е. Д. - 1266.08 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на собственост върху имота, не са осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците Л. Г. Г., Е. Д. Г. не са депозирали отговор на исковата молба.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. Д. Л., чрез назначения от съда особен представител адв. С. Г., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, тъй като по делото не са събрани данни за 2 притежаваното от нея право на собственост върху процесния имот. Намира, че уредбата в ЗЕ противоречи на европейското законодателство. Моля за отхвърляне на предявените искове.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът К. Е. Д., чрез назначения от съда особен представител адв. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, тъй като не е собственик на процесния имот.

Намира, че разпоредбите на ЗЕ противоречат на ЗЗП и не следва да бъдат прилагани. Оспорва доказателствената стойност на ангажираните от ответника писмени доказателства. Моля за отхвърляне на предявените искове..

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства – нотариален кат за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ № 73 от 1974 г. /л. 13/, че процесният топлоснабден имот е придобит от съпрузите В.С. Г. /впоследствие с фамилно име „Б.“/ и Н.Г.Б.. След смъртта на Н.Б., имотът 4/6 ид.ч. от имота се придобиват от преживялата съпруга В.С. Б., а децата им Г.Н.Г. и Ю.Н. Г. получават по 1/6 ид.част.

Видно от представения по делото нотариален акт от 1991 за дарение на недвижим имот на възходящ, Г.Н.Г. и Ю.Н. Г. даряват своите 1/6 ид.част.

/т.е. общо 2/6 ид.ч./ от имота на майка си В. Б. – т.е. целият имот става нейна 3 индивидуална собственост.

С нотариален акт от 1993 г. В. Б. дарява имота на своите деца Г.Н.Г. и Ю.Н. Г., като същите го придобиват в съсобственост при равни права – по ½ ид.част.

От събраните по делото доказателства се установява, че Г.Н.Г. и Ю.Н.

Г. са починали, като Г.Г. е оставил за наследници първите двама ответници – Е. Д. Г. и Л. Г. Г., а Ю. Г. е наследена от вторите двама ответници – Н. Д. Л. и К. Е. Д.. Следователно, всеки от четиримата ответниците е придобил право на собственост върху ¼ ид.част от имота.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответниците се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твъри и не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Неоснователно е възражението на ответниците, че разпоредбите на чл. 150 и 153 ЗЕ, установяващи задължението на собствениците да заплащат доставената в имотите им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия, които са приети от държавен орган, ограничават правото на собственост на личността и противоречат на Конституицията.

Основните права, уредени в Конституцията на Република България, са гарантирани на гражданите в определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията – това са правата на останалите правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси.

В случая нормите на чл. 150 и 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на собственост и имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията /чрез гарантирането на стопанската инициатива/ принцип за забрана на неоснователното обогатяване.

Собствениците на топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за топлоснабдяване е собственикът, а той следва да уреди отношенията си с другите ползватели на имота на основание сключен с него договор. Това е правило за разпределяне на отговорността по облигационни задължения, а не 4 ограничение на правото на собственост.

Следва да се посочи, че чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че правото на свободно ползване на благата (което отразява широкото разбиране за „собственически” права) в съвременното конституционно право, включва възможността да се налагат и определени ограничения на правото на собственост. Съвременното право допуска и данъчно облагане на собствеността, т. е. натоварване на собственика със задължения дори и без насрещна престация, поради което не е недопустимо законодателят да предвиди, че собственикът е отговорен за заплащането на определени доставени до имота му блага, включително топлинна енергия. Следователно обсъжданите разпоредби от ЗЕ не противоречат на норми от правни актове с по-голяма юридическа сила /нормативен акт от по-висока степен/.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.