Определение № 193 от 08.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив , 08.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радка Д. Чолакова

Мария П. Петрова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20215001000614 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на В. ЯНК. Б.,подадена чрез пълномощника й адв.

Р.М.,против определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на образуваното досъдебно производство №100/20 г. по описа на сектор РПТ-ОДМВР-П. с влязъл в сила акт.

В частната жалба е изразено становище,че определението е неправилно и незаконосъобразно.Според частната жалбоподателка,решаващият съдебен състав е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,като неправилно е приел,че са разкрити престъпни обстоятелства при разглеждане на горното търговско дело.Поддържа,че няма данни и не се излагат никъде твърдения за извършено престъпление,както и от кого е извършено.Счита,че не следва да се приема наличието на престъпление от конкретно лице,докато същото не бъде установено с влязла в сила присъда.Поддържа и довода за липса на яснота въз основа на кои данни или твърдения съдът е приел,че са разкрити престъпни обстоятелства при разглеждане на конкретното търговско дело,от които да зависи изходът на търговския спор,както и за липса на мотиви в тази насока от страна на решаващия съдебен състав.Развива и доводи,че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на основание за спиране на производството по делото по чл.229,ал.1,т.5 ГПК,като са посочени и кои според частната жалбоподателка са предпоставките за спиране на производството в посочената хипотеза и са 1 изложени аргументи,че същите предпоставки в случая не са налице.В частната жалба са изложени и аргументи,че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове,поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти,като именно това несъответствие,при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл,е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол-арг. от чл.303,ал.1,т.2 ГПК.Изразено е и несъгласие с тезата на съда,че за правилното решаване на спора е от значение установяването на факта на извършеното престъпление от причинителя на вредите.Частната жалбоподателка счита,че за основателността на исковете за имуществени и неимуществени вреди,причинени при деликт и за правилното решаване на спора е достатъчно да бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,без да е необходимо неминуемо то да е престъпление.Според нея,фактическият състав на деликта не е обусловен от наличието на престъпни обстоятелства,като изразява становище,че едно деяние може да бъде деликт по смисъла на гражданскоправните норми и да поражда отговорност за застрахователя по силата на гражданскоправните норми и да поражда отговорност за застрахователя по силата на договорното му правоотношение с делинквента,но да не съставлява престъпление по смисъла на НК.Изложени са още и доводи за необоснованост на обжалваното определение.И въз основа на всички поддържани в частната жалба аргументи е поискано да бъде отменено определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по описа на ОСПловдив,ТО,XIII-ти състав като неправилно, необосновано,противоречащо със съдопроизводствените правила и с практиката на ВКС и да бъдат възобновени съдопроизводствните действия по делото.

Тъй като определението за спиране на производството по делото е постановено преди да бъде даден ход на исковата молба,въз основа на която делото е образувано,не е изпращан на насрещната страна-ответника З.А.Д. "Д.Б.:Ж. и з." ЕАД-гр. С. препис от частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на образуваното досъдебно производство 2

№100/20 г. по описа на сектор РПТ-ОДМВР-П.,с влязъл в сила акт.За да постанови този резултат,първоинстанционният съд е приел,ч досъдебното производство е образувано по повод на соченото в исковата молба ПТП за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК и гражданският съд е длъжен да спре висящото пред него гражданско дело,тъй като не са налице условията сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние в някоя от хипотезите на чл.125,ал.5 от ГПК,изрично посочени в обжалваното определение.Изложени са още и съображения,че поради обвързаността на гражданския съд,разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП,от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието,противоправността и вината на дееца-чл.300 от ГПК,изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и с оглед на това производството по исковете подлежи на спиране.Изложено е още,че извън хипотезите на чл.124,ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай,че тази хипотези не са налице,но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор,исковото производство следва да бъде спряно,за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.Изложени са и аргументи,че относими в случая са и разясненията,дадени от ОСГК на ВКС в т.2 на ТР №5/2006 г. по т.д.№5/2005 г..,според които,до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182,б.“д“ от ГПК /отм.,сега чл.229,ал.1,т.5/.

Настоящата инстанция счита обжалваното определение за неправилно.

Първоинстанционното дело е образувано по предявени от ищцата В. ЯНК. Б. против З.А.Д. "Д.Б.:Ж. и з." ЕАД-гр. С. с ЕИК ... осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,претърпени при ПТП,настъпило на 07.09.2020 г. по вина на конкретно посочено в исковата молба физическо лице-Т.Н.Б. като водач на лек автомобил марка и модел „О.К.“ с рег.№....Във връзка с предявените искове в исковата молба е изложено твърдението,че за произшествието е образувано досъдебно производство №100/2020 г. по описа на ОД на МВР-П..Обжалваното определение за спиране на производството по делото е постановено преди да бъде даден ход на исковата молба и след като съдът с разпореждане от 22.06.2021 г. е изискал служебно информация за предмета и етапа,на който се намира цитираното в исковата молба ДП.Във връзка с последното,по първоинстанционното дело е налице писмо с вх.№5816 от 09.07.2021 г. на ОД на МВРП.,сектор „РПТ“,в което е отразено само,че ДП 100/2020 г. по описа на същия сектор,образувано за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ вр. с чл.342,ал.1 НК,е изпратено с мнение за прекратяване на Районна прокуратура-Пловдив.Както е видно,цитираното писмо на ОД на МВР-П.,Сектор „РПТ“-П.,не съдържа информация за конкретния предмет на горното досъдебно производство,като посочването на обстоятелството,че то е образувано за извършено престъпление по горните законови норми,не дава информация по повод на кой конкретен случай е образувано и дали наказателното преследване е насочено срещу конкретен извършител,респективно-срещу 3 лицето,сочено в исковата молба като виновно за настъпване на пътнотранспортното произшествие.При това положение не може да бъде изведен извод за наличие на идентичност между соченото в исковата молба противоправно деяние,от което се твърди,че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента и деянието,за което е образувано досъдебното производство,а без установяването на такава идентичност няма основание за спиране на гражданското производство в хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.Освен това,една от предпоставките за спиране на гражданското производство в посочената хипотеза е гражданският съд при разглеждане на съответно образуваното пред него гражданско дело да е разкрил сам престъпни обстоятелства,от установяване на които ще зависи изходът на гражданския спор.В случая,към момента на постановяване на обжалваното определение липсват каквито и да е данни за наличие на престъпни обстоятелства във връзка с описаното в исковата молба ПТП,нито пък в последната се съдържат твърдения за наличие на такива обстоятелства.А сам по себе си фактът,че има образувано досъдебно производство,още повече,че към момента остава неизяснен предмета му и дали е инициирано срещу посочения в исковата молба делинквент,не е основание да се постанови спиране на производството.Наред с това,първоинстанционният съд не е изложил в определението си мотиви за разкрити от него престъпни обстоятелства и постановеното спиране на производството по делото не е обосновано от съда с разкрити от него такива обстоятелства.А и като се има предвид,че производството по делото е спряно още преди да бъде даден ход на исковата молба и съответно на това-да се е стигнало до разглеждане на делото,образувано въз основа на същата молба,не би могло да се приеме,че в случая е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,която дава възможност за спиране на производството по делото,при положение,че в хода на разглеждане на делото се разкрият престъпни обстоятелства.

По горните съображения настоящият съд намира,че в случая не са налице предпоставките за спиране на конкретното съдебно производство на основание посочената законова разпоредба и затова обжалваното определение,с което е постановено спиране на основание същата разпоредба,се явява неправилно и като такова следва да се отмени.Заедно с това делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съответните съдопроизводствени действия по него.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на образуваното досъдебно производство №100/20 г. по описа на сектор РПТ-ОДМВР-П. с влязъл в сила акт.

4

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд-Пловдив за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5