Определение № 2587 от 31.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Николай К. Стоянов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502151 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. П., ЕГН **********, подадена чрез адвокат С. Н. от АК - Пловдив, против Определение № 6942/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 19737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 1749/14.04.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лв.

От въззиваемия „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 19737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с. е образувано по искова молба на В. П. П., чрез пълномощника й адв. С. Н. против „Профи Кредит България“ ЕООД за признаване за установено, че клаузата, обективирана в глава VІ от Договор за паричен заем № 40024816287 от 08.04.2024 г., предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 750 лв. е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е признал иска, като е направил искане да не се възлагат разноски в негова тежест, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. При евентуално присъждане на разноски в полза на ищеца, моли същите да са в размер под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В хода на първоинстанционното производство е установено, че по предходно дело – гр.д. 14367/2024 г. на ПдРС, VІ гр.с., водено между същите страни, е постановено влязло в сила решение № 4881/08.12.2024 г., с което е уважен предявен иск на В. П. П. против „Профи Кредит България” ЕООД за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в глава VІ от процесния Договор за паричен заем № 40024816287 от 08.04.2024 г., предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 450 лв., като противоречаща на закона и добрите нрави. С решението ответникът е осъден да заплати разноските по делото.

С решение № 1749/14.04.2025 г. по гр. дело № 19737/2024 г. първоинстанционният съд е уважил предявения от В. П. П. против „Профи Кредит България“ ЕООД иск за установяване нищожност на клауза от сключен помежду им договор за кредит, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 750 лв.

На 24.04.2025 г. пълномощникът на ищцата е подал молба за изменение на решението в частта за разноските с искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лв.

2

С обжалваното определение № 6942/27.05.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с това, че ответното дружество е признало изцяло претенцията и с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. Изтъкнал е, че между същите страни е водено друго дело с предмет действителността на клауза от процесния договор, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Фаст“. С постановеното по това дело решение клаузата от договора е прогласена за нищожна по аналогични основания като разглежданите в настоящото дело и в тежест на ответника са възложени разноските по делото. На тази основа първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е дало повод за образуване на делото, тъй като ищецът сам бил преценил да завежда два аналогични иска, касаещи две отделни клаузи от един и същ договор за кредит, страдащи от еднотипни пороци. Достигнал е до извод, че ответникът не може да бъде заставян да търпи разноските и по двата процеса, а само по по-рано заведения, тъй като противното би довело до резултат, при който посредством злоупотреба с процесуални права да се генерират разноски в полза на едната страна и в частност на процесуалния й представител.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. По делото ответникът действително е признал иска, но не е налице другата кумулативна предпоставка за освобождаването му от отговорност за разноски, а именно да не е дал повод с поведението си за завеждане на делото. Фактът, че дружеството е предложило на ищцата като потребител сключването на процесния договор за потребителски кредит, съдържащ нищожни клаузи за допълнителни услуги, е достатъчен да обоснове неправомерно поведение от негова страна, довело до необходимост от предявяването на иск за установяване нищожността на процесната клауза, която е потенциален източник на претенции за вземания към ищцата по договора. Следователно действията на ответника са достатъчни, за да се породи отговорността му за разноските по образуваното исково дело.

3

Поради уважаване на предявения срещу него иск ответникът „Профи Кредит България” ЕООД носи отговорност за сторените от ищцовата страна разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият дължи на пълномощника на ищцата адв. С. Н. претендираното на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Правото на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА възниква за адвоката при наличието на две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството съобразно правилата на ГПК. В случая адвокатът е оказал безплатна помощ на ищцата при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА и това е посочено в договора за правна защита и съдействие. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявено своевременно с исковата молба. Втората предпоставка също е налице - ответникът е отговорен за направените в производството разноски.

Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът му в хипотезата на предоставена безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал.2 ЗА се определя от съда, който след решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 22 не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а определя възнаграждението според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия. Според актуалната практика на ВКС фактическата и правна сложност на делото произтича от извършените от страните процесуални действия, вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема на събраните в производството доказателства. В случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, тъй като е предявен един иск, чиято цена е сравнително ниска, между страните не е имало спор по фактите, събрани са единствено писмени доказателства и на проведените две открити съдебни заседания процесуалният представител на ищцата не се е явил. С оглед изложеното съдът намира за справедливо и адекватно на положения от адвоката труд по конкретното дело адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

4

Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на пълномощника на ищцата се присъди сумата в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6942/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 19737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 1749/14.04.2025 г. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1749/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 19737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., в частта за разноските, като

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. С. Н. от АК – Пловдив, с адрес: гр.

****, сумата в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5