Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15 от 24.01.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 395/2022
Вид
Определение № 15
Подписан
24.01.2023
В сила
24.01.2023
Състав
Румяна Панталеева, Георги Йовчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 23.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Йовчев като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20223000600395 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Предмет на проверката е определение № 547/08.11.2022 г. на Окръжен съд Варна, постановено по ЧНД № 1093/22 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор в съответната окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 248/20 г. на ОД МВР Варна. Въззивното производство е образувано по жалба от Б. Х., с която се иска отмяна на съдебния акт и прокурорското постановление.

По досъдебното производство са се разследвали обстоятелства, касаещи прострелването на жалбоподателя от А.А. С постановление от 27.07.2022 г. прокурор в Окръжна прокуратура Варна е прекратил наказателното производство, като е приел, че изстрелът, произведен от А. не е бил насочен към жизненоважни части на тялото, а причиненото нараняване не е създало опасност за живота на Х., съответно че липсва пряк умисъл, при което привличането на обвиняемия по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр.чл.115, вр.чл.18 от НК е било необосновано. Приел е също така, че продължаването на производството за престъпление по чл.129 от НК е изключено, тъй като обвиняемият е причинил нараняванията при неизбежна отбрана, без да е налице превишаване на нейните предели.

В проверяваното определение първостепенният съд е възприел становището на компетентната прокуратура за наличието на обстоятелства на 1 започнало и неприключило противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо обвиняемия, и поведение на последния, изразяващо се единствено в отбранителни действия, които не излизат от рамките на нужните за отблъскването му предели.

В жалбата си до въззивния съд пострадалият твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован, че съдът е приел безрезервно защитната теза на А. при неизчерпателност на действията по разследването.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, и по същество е основателна, макар и не точно по конкретно изложените в нея съображения.

Събраните в хода на разследването доказателства очертават накратко следната фактическа обстановка:

Пострадалият Х. и обвиняемият А. не се познавали преди инцидента, а поотделно с всеки от тях се познавал свидетелят М.. Докато отношенията на последния с обвиняемия били конфликтни по повод конкурентния им бизнес, връзката му с пострадалия била приятелска. На инкриминираната дата 23.04.2020 г. пострадалият бил със свидетеля М. до към 20:30 часа, когато се разделили, като всеки се придвижвал самостоятелно с автомобила си. В движение свидетелят М. забелязал автомобила на обвиняемия, последвал го и го застигнал, след което го изпреварил, и като се установил в лентата пред него, намалил и спрял. Обвиняемият също преустановил движението си, разположен в близост до задната му броня. Тогава зад него приближил, и съответно също спрял, пострадалият Х. със своя автомобил. Свидетелите М. и Х. слезли и се приближили до колата на обвиняемия, като застанали от лявата й страна, първият - срещу вратата на водача, а вторият – в близост до задната врата. Обвиняемият отворил вратата си, но не слязъл. Последвала размяна на реплики между свидетеля М. и обвиняемия, продължила около минута, след което последният произвел два изстрела с боен пистолет и ранил свидетеля Х..

Убедително изводими от наличната доказателствена съвкупност са само горните факти. Наред с тях, за да се произнесе за прекратяване на наказателното производство, разследването е приело, че:

- свидетелите М. и Х. са спрели колите си така, че са възпрепятствали възможността на обвиняемия да продължи движението си напред, или чрез заобикаляне,

2

- свидетелят М. е отишъл при колата на обвиняемия с нож в ръка, а свидетелят Х. е имал на врата си чантичка, и за времето, което са прекарали до колата, първият е държал ръката с ножа /дясната/ вдигната, и е замахвал с нея към А. а с лявата е блъскал и дърпал шофьорската врата, докато вторият, към края на периода, е посегнал към висящата на гърдите му чантичка, отворил я е, и е бръкнал вътре, със заканата, че сега ще покаже какво е пистолет,

- че обвиняемият е възпроизвел един изстрел с вдигната вертикално ръка, определен като предупредителен, и още един, определен като насочен „към крака на Х.“.

Пространният иначе доказателствен анализ на прокурора се е съсредоточил върху обстоятелства, които не са най-съществените за предмета на доказване, особено с оглед възприетите прекратителни основания. Така възприетото не почива на убедителни доказателства, и е извлечено почти изцяло от обясненията на обвиняемия, за които обаче съвсем правилно е отбелязано, че не следва да се приемат безкритично с оглед процесуалното му качество и правата, гарантирани от НПК. В подкрепа са посочени и показанията на свидетеля П.И. който, извън факта, че е единственият свидетел, разпитан в това качество след писмена молба на защитата, е заявил само, че при преминаване по дясната лента, съответно в дясно от трите спрени към средата на платното автомобили, е забелязал, че лицето, което стои до лявото странично огледало на джипа, държи нещо в дясната си ръка.

Въпреки направената уговорка, обясненията на обвиняемия са кредитирани, без подобен подход да е обосновано защитен. Разбира се, той не се изключва от процесуалните правила, но е допустим едва след изчерпване на всички доказателствени възможности, което в случая не е сторено. При предходното разглеждане на производството по същия ред, състав на въззивния съд е имал повод да отбележи съществуващата оценъчна празнота, обуславяща доказателствен дефицит в подкрепа на изводите за противоправното нападение срещу А. и неговите конкретни характеристики.

Независимо от извършените допълнителни следствени действия след предходното връщане, все още не е постигната необходимата категоричност, и фактическата обстановка остава ненапълно изяснена, при което производството не може да приключи законосъобразно с възприетия от 3 прокуратурата резултат.

За отстраняване на противоречията и непълнотите, съществуващи в гласните доказателства, отбелязани както в определението на АС Варна по ВЧНД № 23/22 г., така и коментирани пространно в предметното прокурорско постановление, което само може да позволи вземането на обосновано и правилно решение по делото, и в частност относно действията на участниците в инцидента, следва наново да бъдат използвани специални знания и да бъдат събрани допълнителни доказателства.

От видео техническата и лицево идентификационна експертиза става ясно, че трите автомобила са навлезли в обхвата на камерата, при това още в движение, в 21:14:57 часа, а в 21:16:20 часа пострадалият вече е прострелян.

Очертава се един период от една минута и двадесет и три секунди, който допълнително ще бъде скъсен от времето за установяване на място на първа и трета кола, и от времето за придвижване на техните водачи до автомобила на обвиняемия, в рамките на който скъсен период, според прокуратурата, се разменят реплики, размахва се ножа, блъска се и се дърпа вратата, обвиняемият отправя предупреждения – първо устно, после чрез изстрел във въздуха, после агресията срещу него продължава, и тогава той стреля втори път, в крака на пострадалия. Дали това е било така, разследването може да установи не като се позовава единствено на обясненията на обвиняемия, а като постави допълнителни задачи към видео техническата експертиза, за да установи точното време, в което всеки от свидетелите М. и Х. застава до автомобила на обвиняемия, точното време, в което се визуализира всяко едно от двете проблясвания, възможно ли е да се отграничат действия на някое от лицата между първото и второто проблясване, както и за да се потвърдят или отхвърлят твърденията:

-че броните на трите коли са почти опрели – с помощта на фотограметрията би могло да се изчисли действителното разположение и отстояние между трите автомобила, респ. да се съди за възможността вторият автомобил да заобиколи първия в ляво, или в дясно по широкото пътно платно с четири ленти,

-че свидетелят М. държи голям нож в ръка /обща дължина 44 см/, че се приближава към предна лява врата с вдигната дясна ръка и ножа в нея, че размахва ръката с ножа, че с лявата си ръка блъска и дърпа полуотворената 4 шофьорска врата,

-че свидетелят Х. посяга към висящата на гърдите му чантичка, отваря я и бърка вътре.

Всеизвестна и без нужда от коментар е практиката, че за умисъла се съди не по обясненията на обвиняемия, а по обективните факти, за това решението за разположението и отстоянието на пострадалия при поразяването му, и накъде е бил насочен всеки от двата изстрела, произведени от А. следва да се търси не единствено в протоколите за разпит на последния, а с помощта на балистиката, за каквато експертиза са налице достатъчно обективни находки.

За пълнота, при факта, че се налага допълнително разследване, гласните доказателства относно обстоятелствата на инцидента могат да бъдат проверени и чрез приобщаване на записите от телефонен номер 112 /в делото са налице данни за поне две обаждания/, в чието съдържание е възможно да се съдържат значими факти.

Допълнителни доказателства за изясняване на отношенията между участниците в инцидента, установяващи мотива, посредством решението и целта, събирането на каквито вече е било указано с предходно определение на въззивния съд, могат да се съдържат в материалите по преписките, известни по делото за сега единствено под съответни номера, поради което същите следва да бъдат приобщени, както и да се изяснят обстоятелствата във връзка с твърдяното от адвокат Николов обезпечение на бъдещ иск, с уточнен входящ номер на молбата, при предявяването на 01.06.2022 г.

По изложените съображения следва извод за необоснованост и незаконосъобразност на предходните актове, с които е взето решение за прекратяване на наказателното производство, респ. възниква необходимостта да бъдат отменени както обжалваното пред въззивната инстанция определение на съда, така и относимото в производството прокурорско постановление, след което делото следва да се върне на прокуратурата за продължаване на предварителното разследване, поради което съставът на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ определение № 547/08.11.2022 г. по ЧНД № 1093/22 г. на Окръжен съд Варна, и постановление от 27.07.2022 г. на прокурор в окръжна прокуратура Варна, за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 248/20 г. на ОД МВР Варна, и връща делото за допълнително разследване съгласно указанията.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6