Решение № 4696 от 31.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7133/2023
- Вид
- Решение № 4696
- Подписан
- 31.08.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Биляна Симчева
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 4696 гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от И. Б. П. срещу отказа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 по описа на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран в разпореждане от 23.03.2023 г., да прекрати изп. дело № 20239240400385 на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че образуването на изпълнителното дело е незаконосъобразно, тъй като преди това е било образувано друго изпълнително производство със същия изпълнителен лист – изп. дело № 20127780400144 по описа на ЧСИ В.И. с рег. № 778 на КЧСИ, което е прекратено с постановление от 18.10.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че обстоятелството, че взискателят е получил изпълнителния лист и с него е завел ново изпълнително дело при друг съдебен изпълнител не санира процесуалните срокове, които са изтекли. Твърди, че е налице и друго основание за прекратяване на производството – изтекли са пет години от издаване на изпълнителния лист на 10.05.2012 г. и извършените изпълнителни действия, поради което вземането е погасено по давност и изпълнителният лист следва да се обезсили. Посочва, че ЧСИ Г.К. не е изложил мотиви, поради които счита, че следва да се остави без уважение искането за 1 прекратяване на изпълнителното производство. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 по описа на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран в разпореждане от 23.03.2023 г., да прекрати изп. дело № 20239240400385 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ответникът по жалбата – „К.И.И. БГ“ ЕАД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ Г.К. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в жалбите, и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20239240400385 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по молба с вх. № 08325/06.02.2023 г. от взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, към която е приложен изпълнителен лист от 10.05.2012 г., издаден въз основа на влязла сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19877/12 г. по описа на СРС, 44 състав, договор за прехвърляне на вземания от 07.11.2013 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството на цедент, и „К.И.И. БГ“ ЕАД, в качеството на цесионер, извлечение от Приложение № 1 към него, потвърждение от цедента „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за извършената цесия, пълномощно от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, уведомление до длъжника за извършената цесия и обратна разписка, удостоверяваща изпращането на уведомлението за цесията до длъжника.
Видно от отбелязването върху изпълнителения лист от 10.05.2012 г., издаден въз основа на влязла сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19877/12 г. по описа на СРС, 44 състав, изп. дело № 20127780400144 е прекратено с постановление от 18.10.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи в дома на длъжника.
С разпореждане от 06.02.2023 г. е наложен запор върху вземанията на 2 длъжника И. Б. П.за суми по банковите сметки, открити в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД. Запорното съобщение до третото задължено лице „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е връчено на
15.02.2023 г.
С разпореждане от 06.02.2023 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника И. Б. П., дължимо от работодателя „Елвеко“ ЕООД.
На 21.02.2023 г. е постъпило заявление с вх. № 13991/21.02.2023 г. от длъжника И. Б. П. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С разпореждане от 23.03.2023 г. е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който отказ попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ Г.К., обективиран в разпореждане от 23.03.2023 г., да прекрати изпълнително дело № 20239240400385 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В случая, длъжникът иска прекратяване на изпълнителното дело поради нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради това, че образуването на ново дело след настъпила перемпция по предишното дело е незаконосъобразно, както и че съдебният изпълнител е следвало да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност.
Основанията за прекратяване на изпълнителното дело са изчерпателно посочени в чл. 433 ГПК и нито една от посочените от длъжника хипотези не попада сред тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата 3 за издръжка.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, перемцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Тя е имала значение при действието на ППВС № 3/80 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и другите държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безупешно/, или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и по този начин е осуетил неговото прилагане.
В случая, по изпълнителното дело не се установява взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, респ. от датата на последното изпълнително действие по делото – 06.02.2023 г., да са изтекли 2 години.
Ето защо, съдът намира, че отказът на ЧСИ Г.К. да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила „перемпция“ е законосъобразен, независимо от това, че същият не е изложил мотиви за това.
Предвид изложеното по – горе, жалбата от длъжника И. Б. П. срещу отказа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 по описа на КЧСИ и с район на действие – 4
СГС, обективиран в разпореждане от 23.03.2023 г., да прекрати изп. дело № 20239240400385 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да се остави без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника И. Б. П. срещу отказа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 по описа на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран в разпореждане от 23.03.2023 г., да прекрати изп. дело № 20239240400385 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5