Решение № 258 от 30.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Н. при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Венелин Д. Н. Административно наказателно дело № 20264430201033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№25-3391000274/05.01.2026г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, с което на С. Т. Г. от гр. Плевен, ЕГН: ********** е наложено на основание чл.180 ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание – глоба, в размер на 51, 13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката С. Г., която го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно. Навежда доводи, че не е извършила вмененото й нарушение, тъй като с паркирането на автомобила не е създала никаква опасност, нито е била пречка за движението. Сочи, че на мястото, където е бел паркиран автомобила няма поставени знаци за забранено паркиране, нито пък е закривала такива.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.

В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание - следва да се потвърди.

1

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 1320131/04.12.2025 година е съставен от С. С. А. на длъжност командир на отделение в 02 РУ Плевен при ОД МВР Плевен, против С. Т. Г. от гр.

Плевен, ЕГН ЕГН:**********, затова, че като собственик на МПС- ШКОДА ФАБИЯ, лек автомобил с рег. № ** **** ** на 04.12.2025г. в 19:55 часа, в град Плевен, улица „Александър Стамболийски“, пред номер 5 паркира, при следните обстоятелства:

На 03.12.2025г. в 16:48 часа в град Плевен, улица „Александър Стамболийски“ пред номер 5 паркира и престоява с лек автомобил МПСШКОДА ФАБИЯ в активна лента за движение, като създава опасност за останалите участници в движението, с което виновно е нарушила чл.98, ал.1 от НК.

Отказът на жалбоподателката да подпише акта е удостоверен по надлежния ред, чрез подписа на св. Ц.Т.Г..

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.180 ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП С. Т. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро /100,00 лв./ за нарушение на чл.98, ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства: АУАН Серия GА №1320131/04.12.2025; възражение от С. Г. от 04.12.2025г.; докладна записка №3391р-15108/23.12.2025г.; справка за нарушител/водач; наказателно постановление №25-3391-000274/05.01.2026г.; заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; заверено копие на

Заповед

№316з1334/21.03.2025г., както и от показанията на св. Д. П.

2

От показанията на свидетеля Д. П. се установява, че на посочената в АУАН дата изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си С.

А.. Сочи, че процесният автомобил е бил спрян между улица „Средец“ и ул.“Кресна“, срещуположно на движението. За констатираното нарушение издали фиш. Твърди, че АУАН е съставен един ден след извършване на нарушението. Съдът кредитира показанията на св. Д. Н. П., като правдиви, обективни и съответни на останалия по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор в ОД МВР-Плевен, РУ 02 Плевен. АУАН е съставен от оправомощено за това лице – св. С. С. А. на длъжност командир на отделение в 02 РУ Плевен при ОД МВР Плевен. Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представените по делото Заповед №316з-1334/21.03.2025г. на директор на ОД МВР Плевен и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, досежно описание на нарушението.

При така установените факти, Съдът приема следното от правна страна:

С обжалваното наказателно постановление отговорността на жалбоподателката Г. е ангажирана за деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Съгласно посочената разпоредба престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В случая, за деянието на жалбоподателката е прието да е съставомерно, тъй като автомобилът и да е бил паркиран на място и по начин, при които да е представлявал пречка за останалите участници в движението.

По делото липсва спор по фактите. В хода на процеса фактическата обстановка също е установена по несъмнен начин, като със съществено 3 значение за разкриването на обективната истина са показанията на свидетеля очевидец Д. Н. П., на които съдът изцяло дава вяра. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП паркирано е това пътно превозно средство, което е спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От своя страна превозното средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. По делото се установява, че към момента на проверката процесният автомобил е спрян и не са се извършвали нито товароразтоварни работи, нито са се качвали или слизали пътници, а водачът не е присъствал. Следователно превозното средство не е било спряно за ограничено време и за извършване на някое от действията, характеризиращи го като престояващо. Спирането не е предизвикано и от друга причина по чл.

93, ал. 2 от ЗДвП, дисквалифицираща деянието като паркиране (избягване на конфликт с друг участник в движението, сблъскване с препятствие на пътя), доказателство за което е отсъствието от мястото на водача. По делото възражения не се сочат в тази насока, като жалбоподателката не оспорва, че автомобилът и е бил паркиран. Следователно, при паркирането тя е трябвало да се съобразява с правилата за осъществяването на тази дейност.

Спорът по делото е изцяло правен и се концентрира около обстоятелството дали по начина, по който е паркиран процесният автомобил от страна на жалбоподателката, е представлявал пречка за движението по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Понятието не е легално дефинирано.

Преценката е всякога конкретна, като изисква да се съобразява сбор от различни фактори – начина на организация на движението в съответния пътен участък; мястото и начина, по които е паркирано самото превозно средство; вида на затрудненията, които се създават за останалите участници в движението от паркирания автомобил и необходимото поведение за тяхното отстраняване/преодоляване. В допълнителните си разпоредби ЗДвП дефинира понятието "препятствие на пътя", като към него се отнасят предмети и вещи, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай нито в АУАН, нито в наказателното постановление не е описан никой от посочените по-горе относими фактори, при преценката дали едно 4 паркирано ППС представлява пречка за движението от правна страна.

Фактическото описание на изпълнителното деяние и в двата акта се свежда до следния запис: "извършва следното нарушение: паркира, с което създава пречка за останалите участници в движението".

В този смисъл описанието е нередовно от външна страна, тъй като представлява директно възпроизвеждане на нормативния текст на приетата за нарушена законова разпоредба. То не съдържа обаче дължимото описание на фактическите обстоятелства, които следва да бъдат установявани в хода на процеса, т. е. определяне на предмета на доказване, нито на обстоятелствата, срещу които деецът трябва да се защитава. Съществен недостатък е и липсата на описание на мястото и начина, по който е бил паркиран автомобилът, тъй като това са значими и необходими обстоятелства за установяване на обективната истина по делото, както и за правилното приложение на материалния закон. В случая съдът приема, че липсва описание на изпълнителното деяние на вмененото във вина на жалбоподателката административно нарушение, което представлява процесуален порок съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , както и на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН .

На следващо място, следва да се отбележи, че е основателно наведеното от жалбоподателката възражение, а именно, че в АУАН и в наказателното постановление са посочени две дати на извършване на нарушението, а именно на 04.12.2025г. в 19:55 часа и на 03.12.2025г. в 16:28 часа. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. По тези съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление поради липса на описание на деянието, което се вменява в отговорност на жалбоподателката. Така допуснатото нарушение е неотстранимо на настоящия етап от процеса и е от категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя.

5

По тези съображения съдът приема жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за издадено при допуснато съществено процесуално нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да бъде отменено.

Предвид горното и на основания чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-3391-000274/05.01.2026г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Плевен, РУ 02 Плевен, с което на С. Т. Г. от гр. Плевен ЕГН ********** е наложено на основание чл.180 ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 51, 13 евро /100 лева/ и за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6