Определение № 381 от 10.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. София, 10.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20228003104378 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. В. Н. чрез адв.

Д. Б., срещу определение № 10517/21.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 9889/2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ рег. № 1315/19.08.2022 г. по преписка вх.

№ 62154/19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд да бъде заличена възбрана, вписана с акт № ........./24.06.2015 г., том ..., акт ..........

По делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2020 г. по изп. д. № 20189250402410 по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., влязло в сила на 31.12.2020 г., Н. В. Н. е придобил на публична продан 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............по КККР на с. И. район Б..

Със заявление вх. № 62154/19.08.2022 г. Н. е поискал частично заличаване на възбрана върху придобития от него имот, вписана при АВ с вх.

№ ........../24.06.2015 г., том ...., акт .........., наложена от ЧСИ с рег. № ...........

Към заявлението е приложено и искането за вписване на възбраната изх. № ............./23.06.2015 г. по изп. д. № 20158510401617 на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851, по което е вписана възбрана с рег. № ........../24.06.2015 г., том ........, акт ...........

С определение № 1315/19.08.2022 г. съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановил отказ за заличаване на възбраната по съображения, свързани с приложението на чл. 31, ал. 1 ПВп, съгласно който заличаването на възбрана се извършва въз основа на писмено нареждане на 1 учреждението или длъжностно лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Посочил е, че в конкретния случай не е представено изрично нареждане на компетентния орган относно отмяната на вписаната възбрана.

Въззивният съд е приел, че обжалваният отказ е правилен, макар и по различни от изложените в него съображения. Посочил е, че с приемането на ал. 4 на чл. 433 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, т. е. запазва се поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена. Посочил е също така, че след приемането на това законодателно разрешение е формирана практика на ВКС, според която вписаните възбрани по изпълнителното дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена с влязло в сила постановление за възлагане, следва да бъдат заличавани по искане на купувача по публичната продан /определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/2020 г., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. и определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., всичките на І-во г. о./. Съдът е приел, че тази практика е неприложима към настоящия случай, тъй като молителят е поискал заличаване на възбрана, наложена по друго изпълнително дело, а не по изпълнителното дело, по което той е придобил имота на публична продан. Причината за това е, че наличието на друго изпълнително дело, по което по искане на взискател има вписана възбрана и липсват данни за приключването на това дело, респ. за удовлетворяване правата на обезпечените с възбраната взискатели, означава наличието на други права, обезпечени с възбраната върху продадения на публична продан имот. Целта на възбраната е да запази възбраненият имот както от последващи изменения, повреждане и унищожаване, така и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот. А по настоящото дело липсват доказателства другото изпълнително дело, по което е наложена възбраната, да е прекратено или приключило. Липсват доказателства процесният имот да е освободен от изпълнение или взискателят по другото изпълнително дело да е участвал в разпределението, извършено след процесната публична продан, от което да може да се обоснове извод, че неговото вземане е удовлетворено, или други доказателства, че изпълнителното производство по другото дело е приключило, без да е останал неудовлетворен взискател, ползващ се от вписаната възбрана. За такива случаи е приложимо разрешението, дадено в т.

3 на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи, а след влизане в сила на постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки последващ 2 приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя му е непротивопоставима и не брани права.

Въззивният съд е посочил, че по сходни казуси, по които купувачът на недвижим имот на публична продан по изпълнително дело е поискал заличаване на възбрана по друго изпълнително дело, без да са представени доказателства, че другото изпълнително дело е приключило и са удовлетворени правата, обезпечени с възбраната, е сформирана съдебна практика на ВКС, която е споделил: определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ІІ-ро г. о.; определение № 60139/08.11.2021 г. по ч. гр. д.

№ 2867/2021 г. на I-во г. о. По тези съображения съдът е приел, че възбраната, която е наложена по друго изпълнително дело, не може да бъде заличена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Допустимо ли е купувачът на публичната продан да иска заличаване на възбрана, наложена върху имота, предмет на постановлението за възлагане, която не е наложена по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан, в случай, че купувачът не е представил доказателства, че тази възбрана не брани права на взискателя, в чиято полза е наложена, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК - по този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I-во г. о.

2. Защитени ли са правата на взискателите при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство с промяна на процесуалния закон - ал. 4 на чл. 433 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, респективно следва ли купувачът на публичната продан да доказва, че тези възбрани не бранят права при искането си за заличаване на наложените възбрани, при положение, че действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване се запазва - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че поради пълната липса на мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК по отношение на ал. 4 на чл. 433 ГПК и противоречивата съдебна практика по този въпрос, включително такава на ВКС /определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I-во г. о., противоречи на определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./, отговорът на въпроса би допринесъл за точното прилагане на посочената разпоредба и за развитието на правото.

Частната касационна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по следния въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно 3 правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /приложимо и в производствата по частни касационни жалби/, така: може ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, по искане на купувача от публична продан да бъде заличена и при какви предпоставки, възбрана, наложена в друго изпълнително производство, различно от изпълнителното дело, по което същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.

Касационното обжалване се допуска предвид формираната с определение № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г. на ВКС, І-во г. о., съдебна практика, с която е преодоляно различието в разрешенията, дадени в съдебните актове на състави на ВКС, посочени в обжалваното определение и в изложението за допускане на касационно обжалване.

С това определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, е прието, че в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.

В определението е разяснено, че в хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същия имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е 4 собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.

Посочено е и това, че права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т. е., ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице.