Определение № 3349 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3349 гр. София, 02.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Д. Касационно гражданско дело № 20238002101048 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 193 от 14.04.2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по в. гр. д. № 273/2021 г. е потвърдено решение № 908800/11.11.20 г на Районен съд -Благоевград по гр. д. № 757/18 г., с което е опредЕ. по реда на чл. 64 ЗС прилежаща площ за ползване на сграда с идентификатор ***. 7 по КККР на гр. Благоевград по приложение № 16 от заключението на вещото лице, находящо се на лист 484 от делото.

В установения от закона срок против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Д. И. В. и С. И. В., чрез адв. Ю.. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно, а също и е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото 1 доказателства, както и доводите и възраженията на страните?

2. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо една част не възприема?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

По горните три въпроса се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 401/11.01.2012г. по гр.д. № 327/2011г. на ВКС, трето г.о.; решение № 60132/20.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1125/2021г. на ВКС, първо г.о. и решение № 295/2010г. по гр.д. № 172/2009г. на ВКС, четвърто г.о.

4. Какъв е характерът и какви са предпоставките за уважаване на иска по чл. 64 ЗС? Сочи се противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 304/21.11.2011г. по гр.д. № 1311/2010г. на ВКС, второ г.о.; решение № 48/25.04.2014г. по гр.д. № 2410/2013г. на ВКС, първо г.о.; решение № 33/26.02.2015г. по гр.д. № 6221/2014г. на ВКС, второ г.о.; решение № 538/09.07.2010г. по гр.д. № 519/2009г. на ВКС, четвърто г.о.

От ответниците по касационната жалба С. А. Ф. и С. П. Ф., чрез адвокат Ю., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Постъпил е отговор на касационната жалба от С. М. М. и М. С. М., чрез адв. Д., в която е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.

В срок е постъпила касационна жалба и от С. А. Ф. и С. П. Ф., чрез адвокат Ю..

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, а по същество за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

2

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Следва ли въззивният съд да обсъди доводите на страните, като изложи мотиви защо възприема или не конкретни защитни доводи?

Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с т. 19 от ТР 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 382/21.01.2015г. по гр. Д. № 2056/2015г. на ВКС, четвърто г.о.

2. След като за новоизградена сграда няма издадено разрешение за ползване, допустим ли е иск от суперфициарния собственик в режим на етажна собственост по чл.64 ЗС, преждевременно ли е предявен или това е въпрос по основателността на претенцията?

3. Когато по действащ ПУП за улична регулация не е предвиден транспортен достъп до определен урегулиран поземлен имот, задължен ли е собственикът на терена да осигури транспортен достъп през имота си до новоизградената сграда?

4. Как следва да се процедира в случай на конкуренция на права на собствениците на терена и на суперфициарния собственик, при положение че имотът е изцяло застроен и приложима ли е Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ?

5. При възникнала етажна собственост не следва ли да има решение на общото събрание на етажните собственици, за да се предяви иск по чл. 64 ЗС от суперфициарните собственици?

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от С. М. М. и М. С. М., чрез адв. Д., в която е изразено становище за основателност на касационната жалба.

Страните претендират касационното производство. присъждане на направените разноски в

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на 3 касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е постановено по редовна искова молба. За неоснователни са счетени доводите за отсъствие на пасивна легитимация на лицата, извън собствениците на поземления имот, защото в спор като разглеждания, страни са собствениците на дворното място и етажните собственици, тъй като разрешаването му касае техните права.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 164/14 г. ответниците С. Ф. и М. М. са признати за собственици при равни квоти на ПИ № ***, в който въз основа на учредено право на строеж ищците са придобили апартаменти, магазин и гараж, намиращи се в сграда с идентификатор ***. В поземлен имот с идентификатор *** има още две сгради, като ответникът С.

М. е изключителен собственик на сграда с идентификатор № ***, а С. Ф. и М. М. притежават в съсобственост сграда с идентификатор № ***. 6.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че имот с идентификатор № *** е с площ от 680 кв. м. Върху 289, 54 кв. м. от същия са изградени три жилищни сгради: еднофамилна жилищна сграда от 54, 25 кв. м. с идентификатор № ***. 5; еднофамилна жилищна сграда от 55, 51 кв. м. с идентификатор № ***. 6 и многофамилна жилищна сграда от 178,78 кв. м. с идентификатор № ***. 7. Отделно в имота има изградени стълби от 35, 23 кв. м.; бетонова настилка от 109, 17 кв. м.; тротоарни плочки от 94, 99 кв. м., калдъръм върху 31, 72 кв. м. и зЕ. площ от 119, 57 кв. м. Съдът е посочил, че според вещото лице сега съществуващото положение не ограничава пешеходния достъп до магазините, гаражите и апартаментите от новоизградената многофамилна сграда. Транспортният достъп до магазините се осъществява по ул. "Дружба", а след това по тротоара на бул. "Св. Димитър Солунски", който обаче не е регламентиран от действащия регулационен и застроителен план. Транспортният достъп до гаражите и входа на сградата е възможен от ул. "Дружба", през входа за достъп за МПС, след което по алея северно от сградата с идентификатор № ***, върху част от която има изграден масивен навес. Становището на 4 вещото лице е, че целият транспортен достъп до УПИ ХІХ не е осигурен, което според него е грешка на регулационния план. Съдът е посочил, че вещото лице е изготвило три варианта за определяне необходимата прилежаща площ на сградата с идентификатор № ***. 7, като първият и вторият вариант не държат сметка за съществуващите други две жилищни сгради в имота, а третият е съобразен с тях, но предвижда премахване на двата навеса от север на сградата с идентификатор ***. 5.

При така събраните доказателства въззивният съд е изложил мотиви, че собствениците на обособени обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, построена вследствие надлежно учредено право на строеж имат право на основание чл. 64 ЗС да ползват земята, доколкото това е необходимо за използването на обектите съгласно тяхното предназначение, след като в акта за суперфиция липсва друго. Правомощията на суперфициарите по чл. 64 ЗС се свеждат до възможността да ползват само незастроената част от поземления имот в обем, осигуряващ им нормален достъп до сградата, като следва да се държи сметка за актуалното фактическо съС.ие в имота. Съдът е приел също, че нормата на чл. 64 ЗС касае само незастроената част от имота, като разпоредбата на чл. 64 от ЗС не дава права на ищците върху останалата част от дворното място, още по-малко върху постройки и др., собственост на трети лица.

Направен е извод, че единствено вариант 3 от експертизата е в съС.ие да гарантира използването от етажните собственици по реда на чл. 64 ЗС на отделните обекти и общи части от новопостроената сграда. Съпоставката му с останалите варианти и доказателства по делото сочи на пълното съответствие на този вариант с изискванията на чл. 22, ал. 7 ЗУТ и Наредба № 7/03 г, към която препраща, респ. на М.ката по приложение № 1 към чл. 21 от Наредбата.

Вариант трети държи сметка за приложното поле на чл. 64 ЗС – ползване единствено свободната част на имота, като площта под двата жилищни обекта не попада в обхвата на цитираната норма.

Съдът е посочил още, че въпросът с ползването от суперфициарите на дворното място и неговия обем, са относими към иска по чл. 109 ЗС.

Фактическото премахване на постройки, навеси, алеи и пр., ще представлява ново обстоятелство, което ще предопредели правния интерес от нов иск по 5 чл. 64 ЗС. Отбелязано е също, че в казус като разглеждания засаждането на имота с растителност, изграждането на помощни постройки, ползването за паркинг и пр. дейности, поначало не се включват в обема правомощия по чл.

64 ЗС за суперфициарите. Касае се за дейности, които те не могат да осъществяват в незастроеното дворно място, тъй като биха лишили от съдържание собственическите права на собственика на земята, освен ако не е уговорено с акта за учредяване правото на строеж, каквато уговорка в случая не е постигната. В тази връзка ищцовите доводи, че сочените от тях варианти, които обезпечават суперфициарите с паркоместа в съответствие с техническите проекти, а и за други дейности(озеленяване и пр.), не са в съС.ие да обосноват възприемането на който и да е от другите варианти за определяне на прилежащата площ. В противен случай би превърнало ищците в съсобственици на поземления имот. Според въззивния съд затрудненият транспортен достъп и по-специално - за пожарни и линейки, не променя горните изводи, понеже съгласно заключението на вещото лице транспортният достъп до УПИ ХІХ не е осигурен от нито един от регулационните планове, което отчита като грешка. Въпреки това изрично сочи, че вариант 3 запазва съществуващото положение без да ограничава достъпа на МПС, осъществяван чрез входната врата. С премахването обаче на съществуващите два навеса северно до сградата с идент. ***. 5 ще се осигури достъп до целият имот за всякакъв вид МПС и по този начин ще се обезпечи безопасното функциониране на сградата-етажна собственост.

Съдът е изложил мотиви, че отсъствието на разрешение за ползване на новоизградената жилищна сграда не води до неоснователност на исковата претенция, тъй като правото по чл. 64 ЗС възниква след упражняване правото на строеж, т. е. при завършване сградата в груб строеж, а административното разрешение за ползване на построеното от етажните собственици е ирелевантно за вещноправните им отношения с притежателите на земята.

За неоснователни са счетени и доводите на собствениците на земята за неоснователност на исковите претенции, понеже не са ограничавали етажните собственици да ползват обектите си, тъй като е налице спор за обема права по чл. 64 ЗС, което обосновава правния интерес от иска.

При тези мотиви на съда не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на Д. И. В. и С. И. В..