Решение № 1515 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100512061 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от Д. П. Б. и от Д. М. Т., решението от 03.06.2024 г. по гр.д.№ 35246/2023 г. на СРС, 83 състав. срещу

В жалбата на Д. П. Б. се поддържа, че решението по гр.д. № 35246/2023 г. по описа на СРС, 83 състав, е неправилно, заради определения с него силно рестриктивен режим на лични отношения на последната с внуците й - Б. С. Б. и Д. С. Б.. Иска се атакуваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което на Б. да бъде определен режим на лични контакти с децата Б. С. Б. и Д. С. Б. всяка първа и трета седмица на месеца в четвъртък от 17:30 часа до 19:30 часа, всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 17:30 часа до 19:30 часа, както и седем дни през лятото, които не съвпадат с пратения годишен отпуск на родителите - Д. М. Т. и С. Б. Б..

В писмени бележки въззивникът и въззиваема страна Б. доразвива съображенията си за неправилност на първоинстанционното решение и поддържа, че най –подходящ режим на лични контакти е този, по силата на който тя да вижда внуците си, в дома си, в съботния ден от 10:00 до 14.:00 часа, в седмиците, според поредния им номер в годината – трета, седма, единадесета петнадесета, двадесет и първа, двадесет и пета, двадесет и девета, тридесет и 1 трета, тридесет и девета, четиридесет и трета, четиридесет и седма и петдесет и първа, а след изтичане на шест месеца от влизане на решението в сила - в посочените седмици, но за времето от 12:00 часа на съботния ден до 12:00 часа н неделния ден, с преспиване в дома на бабата, както и всяка година в периода от 1-ви до 5-те септември, от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден на периода, като в случай, че режимът съвпада с рождените дни на децата или родителите датата на виждане да се премества в неделният ден от същата седмица, в същите часове.

С. Б. Б. намира за основателна въззивната жалба на Д. П. Б., като поддържа, че най – добрият интерес на децата му налага пълноценен контакт с баба си по бащина линия.

Д. М. Т. застъпва становище за неоснователност на подадената от Д. П. Б. въззивната жалба, въпреки, че на свой ред е обжалвала като неправилно решението по гр.д.№ 35246/2023 г. на СРС, 83 състав. Във въззивната жалба на Т. се поддържа, че решението по гр. дело № 35246/2023 г. на СРС, 83 състав, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при неправилен анализ на доказателствата и без да бъде съобразен найдобрия интерес на непълнолетния Б. и малолетната Д.. Изложени са съображения в тази насока. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция по чл.128 СК на Д. Б., като неоснователна, евентуално на последната да бъде определен режим на лични контакти с внуците й без приспиване, извън дома на бабата и в присъствието на трето лице.

В писмени бележки въззивникът и въззиваема страна Т. доразвива съображенията си за неправилност на първоинстанционното решение и поддържа, че режима на лични контакти между бабата и децата, извън режима на лични контакти на бащата, е ненужен и неподходящ. В условията на евентуалност - в случай, че съдът намери, че интереса на децата налага определянето на самостоятелен режим на лични контакти на бабата, се поддържа, че най –подходящо е бабата да се вижда с децата първоначално без преспиване, а по –късно с преспиване, но в делничен ден, алтернативно за пет дни през месец септември, за което двамата родители са заявили пред въззивния съд, че не възразяват.

С. Б. Б. се е разграничил от жалбата на Т., продължавайки да поддържа, че най – добрият интерес на децата му налага пълноценен контакт с неговата майка.

Въззивникът и въззиваема страна Д. П. Б. оспорва жалбата на Т., като поддържа, че в интерес на двете деца е да запазят и да обогатят връзката си с роднините си по бащина линия.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение от 03.06.2024 г. по гр.д.№ 35246/2023 г. Софийски районен съд, 83 състав, е определил, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим на лични отношения на 2 бабата Д. П. Б. с внуците й - Б. С. Б. и Д. С. Б., както следва: бабата има право да вижда и взима децата всяка първа и трета седмица на месеца в четвъртък от 17.30 часа до 19.30 часа и 5 дни през м. юни, които не съвпадат с платен годишен отпуск на родителите и За да постанови решението си СРС, 83 състав, въз основа на събраните доказателства, е приел за установено, че ищцата Д. П. Б. е майка на бащата на децата Б. С.

Б., роден на 19.04.2010г, и Д. С. Б., родена на 15.12.2018 г, – ответника С. Б. Б., а майка на децата е ответницата Д. М. Т.. Установил е капацитет, възможност и желание у ищцата да поддържа контакти с внуците си, както и че майката възпрепятства тези контакти, завеждайки дело по ЗЗДН. Съобразил е наличният спор относно личните контакти на бащата с децата, както и обстоятелството, че след родителската раздяла децата не са се виждали самостоятелно с бабата, а в присъствие на бащата в определения му режим. Районният съд не е установил причини, които да налагат рестрикции по отношение на бабата.

Анализирайки доказателсвената съвкупност е счел, че отношенията между двамата родители, както и отношенията между майката и възходящата на бащата, не следва да влияят на връзката на бабата с внуците й, като и че в интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, а при възможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него, е приел, че бабата има право на самостоятелни лични отношения с децата, и е определил горния режим на лични контакти между тях.

Въззивният съд е изслушал страните, приел е заключението на допуснатата съдебнопсихологична експертиза, приобщил е към материалите по делото ангажираните от страните писмени доказателства и социалните доклади на Д“СП“ - Люлин.

При изслушването от въззивния съд въззивникът и въззиваема страна Д. П. Б. заявява, че е в добри отношения със сина си, но с майката на внуците си не поддържа комуникация. До началото на месец декември 2025 г. нямала никакъв контакт и с внуците си.

След 16.12.2025 г. внукът й Б. започнал да я посещава всяка събота и неделя. Добавя, че работното й време е от 9:00 ч. до 17:30 ч., като събота и неделя почива. Платеният й годишен отпуск е в размер на 34 работни дни. Живее в една къща със сита си в гр.Банкя, като всеки то тях обитава отделен етаж със самостоятелен вход. Поддържа желанието си да прекарва самостоятелно време с децата на сина си С., ката намира, че е най –удачно да се вижда едновременно и с двете деца, като режимът на лични контакти постепенно се разширява.

Въззивникът и въззиваема страна Д. М. Т. съобщава, че работи на 12-часови смени, като два дни работи, два почива. Когато е на работа грижите за децата се поемат от майка й. При изслушването заявя, че не се противопоставя бабата по бащина линия да се вижда с децата, както и че не пречила на сина си да посещава баба си. Добавя, че работи с дъщеря си за да може и тя да започне да посещава баба си. Смята, че е възможно децата да контактуват с баба си по бащина линия в режима за лични контакти на бащата, тъй като двамата живеят в една къща, евентуално веднъж месечно, за да има и тя възможност да прекарва уикенд с децата. Намира за редно децата да прекарват лятото с родителите си, а примерно в началото 3 на м.септември, преди да започнат училище децата да прекарат няколко дни с баба си.

Бащата С. Б. Б. е категоричен, че е в интерес на децата да прекарват възможно повече време с баба си, респ. бабата да може да вижда внуците си самостоятелно поне веднъж месечно, да участва в тяхното израстване, а септември месец да може да ги заведе на почивка.

При изслушвано от съда по реда на чл.15 от ЗЗдет., в открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2025 г., непълнолетният Б. С. Б. заявява, че живее с майка си, сестра си Д. и баба си по майчина линия в гр.Банкя. Не контактува с баща си и с баба си по бащина линия от м.февруари 2023 г., когато се върнал да живее при майка си. Изразява нежелание да контактува с баба си по бащина линия, въпреки че последната го била гледала до 2022 г., тъй като тя не се интересувала от него, не му се обаждала и не го търсила. Споделя за случай, в центъра на Банкя през 2022 г., когато срещнал случайно баба си, спрял да я поздрави, но тя го подминала, а това много го обидило. Изразява нежелание да контактува и с баща си, който живеел в една къща с баба му, защото говорил обидни неща за майка му, което пък много го натоварвало. Уточнява, че баба му по бащина линия и майка му не се разбирали, но майка му не пречила на контактите им. Заявя, че не бил мислел за режим на лични контакти с баба му по бащина линия, но смята, че нейният режим следва да съвпада с този на баща му, макар, че не иска да изпълнява и последния. Изразява желание баба му по бащина линия да е по - заинтересована от него, баща му да спре да говори лошо за майка му, майка му да бъде по- широко скроена, т.е. по-склонна за разговори с баща му, за да се подобрят отношенията и диалога по между си, а той самият смята, че би могъл да започне повече да прощава.

В хода на социалното проучване, извършено от Д“СП“- Люлин е констатирано, че към настоящия момент основни грижи за децата продължава да полага тяхната майка. Тя изцяло задоволява всичките им потребности от храна, подслон, облекло и емоционална топлина и др. Двете деца са ученици в 78 СУ "Христо Смирненски". В хода на социалното проучване е констатирано, че бабата на децата по бащина линия Д. П. Б. е трудово ангажирана и жилищно обезпечена. Последната работи в СЗОК, живее в собствено жилище в гр.Банкя, представляващо втори етаж от къщата, като с нея периодично съжителства чичото по бащина линия. Констатирано е, че жилището е с много добри битово –хигиенни условия и се състои от хол, кухня, спалня за бабата, самостоятелна стая за децата, обзаведена с две единични легла, гардероб с дрехи, бюро с лаптоп и всичко необходимо за отглеждането на децата, и санитарен възел.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при произнасянето по въпросите касаещи „правото на лични отношения“ с тях, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологическа експертиза.

Заключението се отнася до емоционалната привързаност на децата към бабата по бащина линия, отношението на децата към нея, емоционалното състояние на децата, интензитета и начинът, по който следва да се провеждат контактите между възходящата по бащина линия и децата с оглед добруването на последните и запазване на психо-емоционалната им 4 стабилност.

От неоспореното заключение на вещото лице А. А., се установява, че Д. Б., баба по бащина линия на децата Б. и Д., е напълно годна да упражнява ролята си на баба спрямо своите внуци. Между бабата и малолетната Д. няма изградена емоционална връзка, тъй като през последните около три години те не са имали контакти, а преди това детето е било твърде малко и няма спомени за техните отношения. Между бабата и непълнолетния Б., вещото лице е констатирало, че е имало силна емоционална връзка, която е била нарушена в контекста на сложните отношения след раздялата на родителите му. Към моментана изготвяне на експертното заключение, Б. не проявява готовност и желание да се вижда с баба си, но според експерта е възможно това негово отношение да бъде променено така, както той е променил желанието си да възстанови контакти с баща си. Според експерта, за малолетната Д. към момента бабата по бабата по бащина линия не играе значима емоционална роля – тъй като между тях няма изградена връзка. Детето е смутено, но любопитно спрямо баба си. За Б. баба му е значима фигура, с която обаче , както бе посочено, връзката е нарушена и следва да бъде възстановена, което според вещото лице е естественият и нормален начин – да се запазват, съхраняват и възстановяват значимите човешки взаимоотношения, като смята, че е въпрос на време Б. да заяви готовност за възстановяване на отношенията с баба му, като е подчертано, че детето е в процес на преосмисляне на значимите за него роли и взаимоотношения. По отношение на нагласата на децата за общуване с бабата по бащина линия, вещото лице сочи още, че малолетната Д. формално отказва да общува с баба си, но когато такава възможност е предоставена, тя проявява любопитство и отзивчивост (позволява на баба си да осъществи с нея физически контакт. По отношение на нежеланието на Б. да контактува с баба си, с основен мотив обида, пък е подчертано, че към момента момчето е в динамичен процес на преосмисляне на взаимоотношенията му със значимите хора, като и за двете деца контактът с баба им по бащина линия е прекъснат като естествено следствие от влошените и силно конфликтни взаимоотношения между родителите след раздялата.