Определение № 52 от 21.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Благоевград, 21.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500640 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от „А.Б.“ ЕАД, със седалище в гр.С. и адрес на управление район „И.“, ул.“К.“ № **, с ЕИК ****, чрез адв. Б. Хр., преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, със съдебен адрес гр.С., пл.“Света неделя“ № 4, ет.4 против Определение № 901056/13.04.2021г., постановено по гр.д.№ 280/2021г., по описа на РС-Сандански.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, като се прави искане същият да бъде отменен с произтичащите от това законови последици.

Релевират се съображения, че в срока за отстраняване на нередовностите на подадената искова молба ищецът е подал молба за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като същата е оставена без разглеждане с определение от 08.04.2021г., което по никакъв начин не е достигнало до знанието на ищеца за да може да предприеме действия и да упражни надлежно правата си. С оглед на това се твърди, че това определение е порочно действие на съда, увреждащо правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място се излага в жалбата, че ищецът е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 11.02.2020г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д.

№ 152/2020г. РС Сандански е издал Заповед за изпълнение, като е осъдил длъжника Е.Д. да заплати претендираните със заявлението суми. Сочи се, че в хода на заповедното производство на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск, като съдът е констатирал, че указанията са връчени надлежно на 01.02.2021г. Излага се, че с определение № 900644, по посоченото ч.гр.д. издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, като съдът е приел, че посочения едномесечен срок не е спазен. Поддържа се в жалбата, че посоченото определение за обезсилване на заповедта е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград, като първо е следвало да бъде решена съдбата на обезсилената заповед за изпълнение, преди да се изпълняват указания по производство, което се основава на същата. Твърди се, че с обжалваното определение, с което е прекратено производството е обезсилена вече обезсилената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№152/2020г., което е неправилно.

1

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от жалбоподателя „А.Б.“ ЕАД искова молба против ЕМ. АЛ. Д., с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземанията предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение постановена по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански.

С Разпореждане от 05.03.2021г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, да представи документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 159,34 лв. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Съобщение за постановеното от РС Сандански разпореждане е връчено на ищеца на 01.04.2021г.

С молба от 07.04.2021г., подадена по куриер с дата 06.04.2021г., в определения от съда срок, ищеца е направил искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Изложено е, че съдът следва да съобрази, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 152/2020г. е обезсилена поради неспазване на срока за депозиране на искова молба, като ищецът счита, че определението за обезсилване е неправилно и възнамерява да обжалва същото с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград.

С определение на съдията докладчик от 08.04.2021г. е оставена без разглеждане молбата на ищеца за спиране на производството по образуваното гражданско дело. Това определение не е съобщено на ищеца.

С определение № 901056/13.04.2021г. постановено по гр.д.№ 280/2021г. по описа на РС Сандански, е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца, като е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 375/13.02.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански. В мотивите на съдебния акт е прието от съда, че в указания срок нередовностите на исковата молба посочени в разпореждането на съда не са отстранени, поради което са налице основанията на чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производството, като с оглед т.13 от ТР – 4/2013г. на ОСГТК на ВКС заповедта подлежи на обезсилване.

Съобщение за постановеното определение е връчено на ищеца на 19.05.2021г. чрез юрк.

Митко Тодоров. Частната жалба срещу прекратителното определение е подадена на 27.05.2021г. по куриер със запазено пощенско клеймо от 26.05.2021г.

С определение №1006/21.09.2021г. въззивният съд в настоящия състав на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по в.ч.гр.д.№ 640/2021г. по описа на ОС Благоевград, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански, с оглед произнасяне от Окръжен съд Благоевград по подадената частна жалба срещу определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, което е преюдициално за произнасянето по жалбата, с която е сезиран съда.

С дата 31.12.2021г. е изготвена служебна справка в деловодните програми АСУД и ЕИСС на Окръжен съд Благоевград, като е установено че в БОС на 30.11.2021г. е образувано в.ч.гр.д.№ 1045/2021г. по частна жалба с вх.№ 903088/07.04.2021г. подадена от „А.Б.“ ЕАД срещу Определение № 900664/05.03.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански. Посочено е в справката, че по делото има постановен съдебен акт Определение № 1307/20.12.2021г., с който частната жалба е оставена без уважение и делото с писмо с изх.№ 6053/21.12.2021г. е върнато на първоинстанционния съд. Към справката е приложено копие от Определение № 1307/20.12.2021г.

Съдът като съобрази, че производството по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански е приключило с влязло в сила определение, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определението с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение, намира, че са отстранени пречките за движение на настоящото дело и същото следва да бъде възобновено, съобразно чл.230, ал.1 от ГПК, като съдът следва да се произнесе по подадената жалба.

Съдът намира, че частната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна, като същата е насочена против съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима.

Жалбата е и редовна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Константна е съдебната практика, че произнасянето по жалба насочена против определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба, като нередовна по необходимост налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без движение, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване и срещу него ищецът няма друг път за защита. В случая съдът намира, че с постановеното разпореждане, с което исковата молба е оставена без движение, първоинстанционният съд е дал ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняване на констатираната нередовност, като е указал на страната да внесе дължимата държавна такса по делото и да представи документ удостоверяващ заплащането, като е посочен конкретния дължим размер на таксата.

В срока за отстраняване на нередовностите ищецът е подал молба за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, която първоинстанционния съд правилно е оставил без разглеждане, съобразявайки актуалната практика на ВКС по този въпрос, намерила израз в Определение № 149/01.04.2020г. по д.№ 259/2020г. на ВКС, II т.о, която се споделя от настоящия съдебен състав.

В определения от съда срок, ищеца не е отстранил нередовностите на исковата молба, както правилно е констатирал съда в обжалваното определение, поради което същото законосъобразно е прекратено.

Въззивният съд намира, че не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя, за неправилност на определението, поради това, че не му е съобщено, че искането за спиране на производството е оставено без разглеждане. Предвид това, че съдът е отказал да спре делото, неговото по-нататъшно развитие не е било преградено. Отделно от това, липсва изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на отказа на съда за спиране на производството. С оглед обстоятелството, че постановеното определение по искането за спиране не подлежи на самостоятелно обжалване, по аргумент от чл.7, ал.2 от ГПК, съдът не е имал задължение да връчва препис от същото на ищеца, който следва сам да прояви процесуална активност и да следи движението на делото. Следва да се посочи, че ищецът е следвало да изпълни задължението си за внасяне на дължимата държавна такса в определения от съда срок, и паралелно да оправи искане за спиране, като е имал възможността при влизане в сила на определението за обезсилване на заповедта да измени иска си от установителен в осъдителен.

С оглед неизпълнение на указанията на съда за заплащане на дължимата държавна такса, в срока по чл.129, ал.3 от ГПК, който е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по образуваното пред него дело. Към настоящия момент с оглед обезсилване на издадената заповед за изпълнение с влязло в сила определение, предявения установителен иск към настоящия етап се явява и недопустим.

Въз основа на изложеното атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него частна жалба в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на определението в частта, с която исковия съд е обезсилил издадената заповед, след като вече същата е била обезсилена с определение на заповедния съд следва да се посочи, че същото е неправилно. След като заповедния съд е постановил обезсилване на издадената заповед поради непредставяне в срок на доказателства за предявяване на установителния иск, като постановеното определение е обжалвано от заявителя, исковия съд независимо от прекратяване на производството по установителния иск и постановките на ТР № 4/2013г. не е следвало да обезсилва повторно заповедта. Към настоящия момент с определение на Окръжен съд Благоевград е оставена без уважение частната жалба срещу постановеното от заповедния съд обезсилване на издадената заповед, като същото е влязло в сила, поради което и постановеното определение в посочената част за повторно обезсилване на заповедта, като неправилно следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно ч.гр.д.№ 640/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „А.Б.“ ЕАД, със седалище в гр.С. и адрес на управление район „И.“, ул.“К.“ № ** с ЕИК ****, чрез адв. Б. Хр., преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, със съдебен адрес гр.С., пл.“Света неделя“ № 4, ет.4 , против Определение № 901056/13.04.2021г., постановено по гр.д.№ 280/2021г., по описа на РС-Сандански, в частта с която е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца.

ОТМЕНЯ определение № 901056/13.04.2021г., постановено по гр.д.№ 280/2021г., по описа на РС-Сандански, в частта с която е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 375/13.02.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански.