Решение № 1160 от 02.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Варна, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110201613 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба В. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна,чрез адв.А.А., АК-Варна срещу НП № 020/29.01.2024 год. на зам. кмет на Община Варна.

В жалбата се оспорва изложената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че е посочен неверен час на извършване на нарушението, че невярно е посочено мястото на извършване на нарушението,че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН, че е допуснато нарушение на чл.54 ал.1 т.1 и т.7 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 и чл.18 от ЗАНН. Навеждат се доводи за квалифициране на нарушението по чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се явява лично.Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно призована се представлява от юк Д., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) бланков № 00000069/14.01.2024 година, жалбоподателя е санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП - Закон за движението по пътищата (”Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.”) за нарушение на чл.94, ал.3 1 от ЗДвП (”За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”), изразяващо се в това, че на 14.01.2024 год. около 11:50 часа в гр.Варна, на ул.“Христо Попович“ срещу № 35 е паркирал лек автомобил „Мазда“ с рег. № ***, собственост на Адвокатско дружество „Денев“ БУЛСТАТ 10175613776 върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаването на пешеходците.

С показанията на Н. П., свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта се потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение.Свидетелят твърди, че при обход на маршрута той и колегата му забелязали автомобил, паркиран върху тротоара, от който се разтоварвали строителни материали.

Според свидетеля, за да отиде до това място автомобила се е движел около десетина метра по тротоара. За констатираното нарушение съставили акт за административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същият лично е възприел мястото, на което е бил паркиран процесният лек автомобил марка. Показанията му са обективни и добросъвестно депозирани, поради което съдът им се довери.

По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Ш. Н., който потвърждава,че с жалбоподателя са разтоварвали строителни материали –гипсокартон и лепило за плочки.Потвърждава, че автомобила се е намирал на тротоара, като посочва, че това се е наложило, за да не пречат на движението.Твърди, че разтоварването на материалите отнело не повече от десет минути. Съдът кредитира показанията на св. Н., като ги намира за обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

По искане на страните съдът е заличил като свидетел Н. Л..

По делото е приложен и снимков материал относно място на установяване на нарушение, от които е видно, че автомобила е спрян на обособен тротоар – заслано с плочи, отграничено от пътното платно с бордюр.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П. и Н. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

2

НП е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна , съгласно приложената Заповед № 0128/24.01.2024 год. на кмета на Община Варна. АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложена Заповед №4079/23.11.2023 год. на кмета на Община Варна.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.

57 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Според състава на съда е неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължава АНО да "прецени" възраженията срещу АУАН. ЗАНН не въвежда задължение за АНО да изложи подробни мотиви за причините, поради които е приел, че възраженията срещу АУАН са неоснователни, поради което не може да се приеме, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с необсъждане на подадените срещу АУАН възражения.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН- АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Нормата важи с еднаква сила както за автомобили, които са "паркирани", както и за тези които са в "престой" – поради което и за отговорността на жалбоподателя е без практическо значение, в кое от двете състояния е бил установен лекият автомобил.

Съгласно параграф 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоар е "изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на свидетелите П. и Н. мястото, на което е бил паркиран автомобилът е било тротоар, ясно се отграничава от пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от плочки, предназначен е за движение само на пешеходци, поради което и безспорно е "тротоар" по смисъла на закона.

Безспорно е, че тротоарът е собственост на Община Варна, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост – т. е. пътят, чиято част е и тротоарът е именно общинска собственост.

3

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Д. е извършил административното нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. От обективна страна на 14.01.2024 г. около 11: 50 часа в гр.Варна, на ул.“Христо Попович“, жалбоподателят е паркирал на тротоара на посочения адрес лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ***,собственост на Адвокатско дружество „Д.“ без това място да е определено за паркиране или престой от собственика на пътя или администрацията. На първо място по несъмнен начин е доказана дата на нарушението, тъй като свид. П. е очевидец на деянието, като е бил на мястото на извършването му. От показанията на свидетелите е доказано от обективна страна и авторството на деянието, като и самия жалбоподател не твърди да е предоставил управлението на автомобила си на друго лице към момента на извършване на деянието и не е упражнявал правото си по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно описаното нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 178е от ЗДвП. Последната предвижда за паркирането на пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места глоба в размер от 50 до 200 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, като е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, които да изискват налагането на наказание в размер по-висок от минималния.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.

Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Поради неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в хода на съдебните прения. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.

4

58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.), като съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница.

В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, явил се в откритите съдебни заседания по делото. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Община Варна.