Решение № 761 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330111540 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от "Фарма Сис" ООД срещу ЕТ "Сила - ***", с която се иска осъждането на ответника да плати на ищеца сумата от 21278,97 лв. - продажна цена на доставени ветеринарномедицински продукти по общо 42 бр. фактури, издадени в периода 2.10.2023г. - 27.05.2024г., ведно със законната лихва от исковата молба.

Ответникът признава задълженията по фактурите, като твърди, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът му е дал отсрочка – поради финансови затруднения щял да го изчака с плащането. В първото открито заседание ответникът признава иска, а в писмената защита твърди, че не е доказано настъпването на падежа на задължението преди подаване на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.318, ал.1 от ТЗ.

За основателността на иска следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на рамков договор за търговска продажба, конкретните заявки, доставянето на процесните стоки, уговорената цена и настъпването падежа за плащане.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва настъпването на нито един от посочените по-горе юридически факти, а напротив признава дължимостта на задълженията по процесните фактури. Тези му признания се 1 подкрепят и от представените по делото фактури. Срещу настъпването на падежа на задълженията също не се навеждат възражения в отговора на исковата молба, а се поддържа, че е имало уговорка с ищеца да изчака ответника с плащането поради финансови затруднения. Уговорката кредиторът да изчака с плащането предполага вече настъпил падеж, при което последният се съгласява да изчака още. Ако падежът не беше настъпил, както се твърди за първи път в писмената защита, не би имало смисъл от уговорка кредиторът да изчаква длъжника, който е финансово затруднен. Това важи и за случаите, при които плащането е оставено на волята или възможностите на длъжника, при които падежът не настъпва, докато кредиторът не поиска от районния съд да определи достатъчен срок на длъжника. Ето защо самият ответник си противоречи като от една страна поддържа в писмените бележки, че изначалната уговорка между страните относно падежа за плащане била длъжникът да плати при идване на държавните субсидии, т.е. когато има възможност. От друга страна, в отговора на исковата молба, без да се оспорва настъпването на падежа, се сочи, че поради временни финансови затруднения на длъжника, кредиторът се съгласил да изчака с плащането. Не са постъпили и възражения срещу доклада на съда, че се касае за дадена отсрочка.

Отделно от това ищецът твърди, че цената била платима по банкова път в деня на издаване на съответната фактура. Това се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел, който сочи, че до понеделник ищецът приема заявките по телефон, във вторник се доставят стоките, а след това ищецът издава фактура, която ответникът трябва да преведе.

Следващото изявление на свидетеля е, че винаги има забавяне в плащанията, а забавянето означава липса на плащане, продължила след падежа.

Свидетелят излага още няколко твърдения, че по принцип, когато стане дума за плащания, ищецът казвал „ще ги оправите, когато можете, не се притеснявайте“, а за процесното задължение ищецът казал, че ще ги чака. Тези обещания били направени от лице на име Веско – служител на ищеца, който приемал заявките и с когото ответникът контактувал. Тези показания на свидетеля не касаят уговорки относно падежа на задължението, а допълнителни уговорки за изчакване след забавяне. В такъв смисъл бяха и възраженията в отговора на исковата молба, както и неоспореният доклад на съда.

Ето защо съдът намира, че освен останалите юридически факти за възникване на вземанията, чиито основание и размер се приеха за безспорни, е настъпила и изискуемостта на задълженията и то преди подаване на исковата молба. Както се посочи по-горе, твърденията на ищеца, че плащането е следвало да става в деня на издаване на фактурата, не се оспорват от ответника в отговора, като се подкрепят от свидетелските показания, който посочи последователността на уговорките – заявка – доставка – фактура, която трябва да се преведе.

Дори да се приеме, че такава уговорка е липсвала, то според правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ, падежът и на последната доставка е настъпил преди 2 подаване на исковата молба – в 14-дневен срок от получаване на фактурата, респективно от деня, следващ получаване на стоката, чието получаване не се оспорва. Освен това от свидетелските показания се установи, че издаването на фактурата винаги следвало доставката, следователно към деня на издаване на последната фактура от процесния период – 27.05.2024г., всички стоки са били получени. За фактурите, които са двустранно подписани, срокът е започнал да тече от получаването на фактурата на посочената в нея дата. За онези, които не са двустранно подписани, срокът е започнал да тече от деня, следващ получаване на стоката. Но същата е вече получена към датата на издаване на фактурата според свидетелските показания, поради което изводът за изтичане на 14-дневния срок е същият. Падежите на всички доставки са настъпили преди подаване на исковата молба на 03.07.2024г.

Страните не спорят по факта, че в хода на процеса ответникът платил на ищеца сумата от 7408.52 лева. За тази сума искът следва да се отхвърли, а за остатъка от 13870,45 лв. – да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.07.2024г., до окончателното плащане.

С оглед извода за основателност на претенцията и плащането в хода на процеса, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца.

Съдът не приема възражението, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Падежът на задълженията е настъпил преди подаване на исковата молба. Няма отношение обстоятелството, че ответникът и преди се е бавил с плащанията, че търговските отношения продължавали и че след завеждане на иска ответникът направил веднага стъпки за доброволно уреждане на спора. Фактът на константна липса на срочно изпълнение не освобождава ответника от отговорност за конкретно неизпълнение. Неговите последици не се заличават от продължаващите търговски отношения или от решението на ответника да плати доброволно част от претенцията.

Не се доказа също, при пълно доказване, да е имало и конкретна уговорка с ищеца, който да е дал допълнителен срок за изпълнение, изтичащ след подаване на исковата молба. Доказа се само, че е имало общо изявление на служител на ищеца, че ответникът ще бъде изчакан за тези 20 хил. лева. Не се доказа обаче кога е постигната тази уговорка и даден ли е конкретен допълнителен срок на ответника за изпълнение и до кога. Общото изявление на кредитора, след настъпване на падежа, че ще изчака длъжника, не е от естество да измени договора и да отсрочи изпълнението, доколкото липсва конкретика как се изменя падежът. Уговорките за плащане при възможност и до идване на субсидиите касаят други случаи, като свидетелят изрично посочи, че говори по принцип. За процесното задължение ответникът не доказа разпределените му в тежест факти, че е даден допълнителен срок и той изтича след подаване на исковата молба, доколкото изобщо не установи какъв допълнителен срок е бил даден. Изявлението на кредитора, че ще изчака длъжника за процесното задължение, без да се установиха други конкретни параметри на тази уговорка, не касае падежа на задължението, нито неговото изменение. Изявлението не ограничава кредитора да предяви иск, тъй като не създава нови права за длъжника, а има характер на преговори за изчакване на 3 доброволно плащане преди предприемане на принудително изпълнение.

Поискани и доказани от ищеца са разноски в размер на 851,16 лв. за държавна такса в исковото производство и 45 лв. за държавна такса за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 11436/2024г. на ПРС.

Относно адвокатския хонорар, във връзка с възражението за прекомерност, следва да се констатира, че обезпечителното производство на бъдещ иск е заведено на 02.07.2024г., а исковото производство – на 03.07.2024г. в 11:40 часа. Посочените обстоятелства водят до извода, че нищо не е налагало обезпечението да се иска в отделно производство за бъдещ иск, който ищецът е имал възможност да предяви още на следващия ден.

Фактически обезпечението не би могло да бъде наложено много по-рано от предявяване на самия иск, поради което ищецът е можел да получи същата защита чрез искане за обезпечение по предявения иск. В последния случай обаче не би му се дължало отделно адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът счита, че исканото адвокатско възнаграждение в размер на 1629,06 лв. отделно за обезпечителното производство и 2778,13 лв. отделно за исковото производство не е оправдано, както от гледна точка на посочените факти за периода на завеждане на двете производства, така и с оглед развитието на исковото производство в едно съдебно заседание по същество при признание на иска от ответника. Съдът намира за справедлив размер на хонорара сумата от 3000 лв. с включено ДДС, за двете производства, като се има предвид и цената на иска.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЕТ „СИЛА - ***", ЕИК 202944502, със седалище и адрес на управление: село Драгомир, община Съединение,област Пловдив, ул. „7-ма" № 14, ДА ПЛАТИ на „ФАРМА - СИС" ООД, ЕИК 124112749, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Северен", ул. „Подофицер Георги Котов" № 1, ет. 3, ап. 5, по предявен иск с правно основание чл.318, ал.1 от ТЗ, сумата в размер на 13 870,45 лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък от общата продажна цена за доставени стоки ветеринарномедицински продукти, по рамков договор за търговска продажба, за което са издадени фактури в периода 2.10.2023г. - 27.05.2024г., за следните суми с включено ДДС и следните номера на фактури:

1. 1197.62 лева 2000088606/02.10.2023 г.; 2. 96.00 лева 2000088768/09.10.2023 г.; 3. 109.02 лева - 2000088773/09.10.2023 г.; 4. 261.92 лева - 2000088787/09.10.2023 г.; 5. 1046.41 лева - 2000088874/16.10.2023 г.; 6.

795.68 лева - 2000088996/23.10.2023 г.; 7. 520:76 лева - 2000089253/06.11.2023 г.; 8. 543.27 лева - 2000089375/13.11.2023 г.; 9. 812.44 лева 2000089605/27.11.2023 г.; 10.392.40 лева - **********/27.11.2023 г.; 11.101.85 лева - 2000089622/27.11.2023 г.; 12.718.51 лева - 2000089712/04.12.2023 г.; 13.

812.64 лева - 2000089949/18.12.2023 г.; 14.466.42 лева - 2000090134/02.01.2024 г.; 15.451.46 лева - 2000090145/02.01.2024 г.; 16.355.69 лева 4 2000090288/08.01:2024 г.; 17.783.77 лева - 2000090408/15.01.2024 г.; 18.676.09 лева - 2000090417/15.01.2024 г.; 19.237.85 лева - 2000090552/22.01.2024 г.;

20.285.20 лева

2000090694/29.01.2024 г.;

21.234.98 лева

2000090718/29.01.2024 г.; 22.735.11 лева - 2000090848/05.02.2024 г.; 23.142.58 лева - 2000090976/12.02.2024 г.; 24.683.16 лева - 2000091106/19.02.2024 г.;

25.381.11 лева

**********/26.02.2024 г.;

26.402.60 лева

2000091349/29.02.2024 г.; 27.488.29 лева - 2000091390/05.03.2024 г.; 28.659.17 лева - 2000091544/11.03.2024 г.; 29.549.92 лева - 2000091698/18.03.2024 г.;

30.1107.69 лева - 2000091847/25.03.2024 г., 31.338.30 лева 2000091897/27.03.2024 г.; 32.838.35 лева - 2000091991/01.04.2024 г.; 33.413.24 лева - 2000092060/03.04.2024 г.; 34.694.81 лева - 2000092156/08.04.2024 г.;

35.697.93 лева

2000092315/16.04.2024 г.;

36.194.40 лева

2000092418/22.04.2024 г.; 37.324.37 лева - 2000092631/02.05.2024 г.; 38.57.99 лева - 2000092747/10.05.2024 г.; 39.227.72 лева - 2000092748/10.05.2024 г.;

40.555.63 лева

2000092784/13.05.2024 г.;

41.239.70 лева

2000092894/17.05.2024 г.; 42.646.92 лева - **********/27.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 03.07.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, поради плащане в хода на процеса, за горницата над присъдените 13 870,45 лв. с ДДС, до първоначално предявените 21 278,97 лв. с ДДС.