Решение № 38 от 11.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ловеч, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500620 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №352/04.08.2023 г., постановено по Гр.Д.№ 243/2022 г. Районен съдЛовеч осъжда на основание чл.109 от ЗС ответниците Г. А. Х., ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********, А. Н. А., ЕГН ********** и Й. М. А., ЕГН ********** да осигурят достъп на С. Н. С., ЕГН ********** и на С. А. С., ЕГН **********, както следва:

1.до ГАРАЖ с идентификатор ***, находящ се поземлен имот с идентификатор *** и до намиращата се в него водопро-водна шахта за необходимото време за извършване на нужните проучвателни и проектни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *** на административен адрес в град ***.

2.до ГАРАЖ с идентификатор ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, и до намиращата се в него водопроводна шахта за извършване на необходимите строително-монтажни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *** на административен адрес в град *** след изготвяне на одобрен проект и снабдяване им с нужните разрешения за изпълнението му.

3.до пространството под стълбището в общата част на избения етаж в сградата на 1 същия адрес с идентификатор *** за извършване на нужните проучвателни и проектни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *** на административен адрес в град *** 4.до пространството под стълбището в общата част на избения етаж в сградата на същия адрес с идентификатор *** за извършване на необходимите строителномонтажни дейности за възстановяване на водоподаването към притежавания от тях жилищен имот с идентитификатор *** на административен адрес в град *** след изготвяне на одобрен проект и снабдяване с нужните разрешения за изпълнението му.

Със същото решение ответниците Г. А. Х., Х. А. Х., А. Н. А. и Й. М. А. са осъдени да заплатят на С. Н. С. и на С. А. С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от общо 1127,10 лева, от които : д.т.-30,00 лева; 400,00 лева-адвокатско възнаграждение, 697,10 лева депозит за вещо лице, на която сума възлизат разноските им по делото пред първоинстанционния съд.

Подадена е въззивна жалба от А. Н. А. и Й. М. А. двамата с адрес: *** против Решение №352 от 04.08.2023 г. на PC - Ловеч гр.д. №243/2022 г.,с твърдения, че то е постановено недопустимо и неправилно, при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Считат, че то е постановено недопустимо и неправилно, поради следните причини:

След като съдът в един момент от производството също стигнал до извода за недопустимост на иска, той дал възможност на ищците да преформулират наново целият петитум на исковата молба, като това станало с тяхна молба от 05.07.2022г., като първото заседание по делото било минало много по-рано - на 26.05.2022г. и при описаната фактология считат че е налице нарушение на императивната норма на чл.214, ал.1 от ГПК, която допуска в първото заседание за разглеждане на делото ищецът да може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.

Твърди, че той може също, без да измени основанието, да измени своето искане, като след първото заседание, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Считат, че след завършване на първото заседание по делото ищците не са имали правна възможност да изменят исканията си и съответно този променен петитум не следва да се разглежда от съда и производството по делото следва да бъде прекратено.

На следващо място твърдят, преди едно от проведените заседания, А. А. се разболял, във връзка с което подал молба с приложен към нея медицински документ за влошеното му здравословно състояние и искане да не се дава ход на делото в негово отсъствие, но напълно неоснователно съдът не уважил това искане и дал ход на делото в отсъствие на А., с което било нарушено правото му да участва в съдебния процес.

Сочат, че не било отчетено възражението, че те не са собственици на процесният имот и за тях липсва пасивна процесуална легитимация.

Изтъкват, че не станало ясно кое е точно това незаконосъобразно въздействие, което 2 им пречи на ищците и кой точно от ответниците го е извършил, като дори да се приеме, че гаражът не е ситуиран, така както е предвидено по проекта му, то първо това въобще не пречи на ищците да водоснабдят имота си и второ строежа на гаража е станал през 1991г., много преди ищците да станат собственици на имота си.

Според тях се доказало също, включително от полученото писмо от „ВиК" Ловеч, че след 2015 година поради постоянни течове и повишено налягане, предизвикващи задържане на вода в шахтата, е поискано от „ВиК" Ловеч съдействие и е разрешено да се измести водомера. Изтъкват, че водоснабдяването остава под цялата дължина на гаража и след даденото от „ВиК" разрешение, се разкрива старата шахта, намираща се вече в гаража и се премества водомера отново в нея и в тези действия също няма нищо незаконосъобразно.

Твърдят, че от ищците е посочено, че четиримата ответници не изпълнявали задълженията си по чл.6 от ЗУЕС, но тази норма е неотносима, тъй като видно от приложените документи за собственост, скици и схеми в сградата има два самостоятелни обекти и съгласно изключението на чл.З, ал.1 от ЗУЕС - „За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността", т.е. чл.6 от ЗУЕС е неприложим.

Продължават да смятат, че ищците могат спокойно да изградят собствен водопровод в имота, особено отчитайки обстоятелството, че на единия от тях има и партида във „ВиК" Ловечи те по никакъв начин не са им пречили да направят това, като единственото им условие е да не ползват имота.

Молят съда да прекрати производството по исковете, които са недопустими, или ако не уважи първото искане да отмени Решение №352/04.08.2023 г. по гр.д. №243/2022 г., по описа на ЛРС и да отхвърли изцяло предявените искове, като им присъди разноските за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпила и втора въззивна жалба от Х. А. Х. и от Г. А. Х. с адрес: ***, и двамата чрез адвокат В. Н. Н. от АК - Ловеч, със съдебен адрес по делото ***, против Решение №352 от 04.08.2023 г. на PC - Ловеч по гр.д. №243/2022 г. с твърдения, че то е недопустимо и неправилно, при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Считат, че решението е постановено недопустимо и неправилно, поради следните причини:

След като съдът в един момент от производството също стигнал до извода за недопустимост на иска, той дал възможност на ищците да преформулират наново целият петитум на исковата молба, който добил съвсем различно съдържание и това станало с тяхна молба представена на второто заседание по делото на 05.07.2022г., като първото заседание по делото било минало много по-рано - на 26.05.2022 г. и ако съдът е констатирал някакви нередовности на исковата молба, той следвало да даде указания и срок на ищците да ги коригират, а не да дава ход на три съдебни заседания. При описаната фактология считат, че 3 има нарушение на императивната норма на чл.214, ал.1 от ГПК, която допуска в първото заседание за разглеждане на делото ищецът да може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, като той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. Твърдят, че след първото заседание, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Считат, че след завършване на първото заседание по делото ищците не са имали правна възможност да изменят исканията си и съответно този променен петитум не следва да се разглежда от съда и производството по делото следва да бъде прекратено. Твърдят, че въпреки, че е въведено това възражение по същество в последното съдебно заседание, то въобще не е обсъдено в съдебното решение, което го прави и немотивирано.

На следващо място, при изслушване на заключението на съдебно-техническата експертиза, направили възражение, че заключението е тенденционно, като във връзка с размяна на негативни реплики между вещото лице и ответника А., по време на огледите, в заключението са включени оценки, че А. безотговорно бил извършил ремонта на ВиК, че е наливал бетон в шахтата, а това не е вярно. Сочат, че отговора на зададените от тях въпроси е съвсем кратък, като вещото лице правило оценка и на въпросите като несериозни. В тази връзка заключението било оспорено на основание чл.201 от ГПК поискали назначаване на повторно заключение от друго вещо лице, но съдът неоснователно не уважил това наше искане.

Твърдят, че не е станало ясно кое е точно това незаконосъобразно въздействие, което им пречи на ищците и кой точно от ответниците го е извършил, но дори да се приеме, че гаражът не е ситуиран, така както е предвидено по проекта му, то първо това въобще не пречи на ищците да водоснабдят имота си и второ строежа на гаража е станал през 1991г., много преди ищците да станат собственици на имота си.

Считат за доказано, включително от полученото писмо от „ВиК" Ловеч, че след 2015 година поради постоянни течове и повишено налягане, предизвикващи задържане на вода в шахтата, е поискано от „ВиК" Ловеч съдействие и е разрешено да се измести водомера и водоснабдяването остава под цялата дължина на гаража. Твърдят, че след даденото от „ВиК" разрешение, се разкрива старата шахта, намираща се вече в гаража и се премества водомера отново в нея и в тези действия също няма нищо незаконосъобразно.

Изтъкват, че от ищците е посочено, че четиримата ответници не изпълнявали задълженията си по чл.6 от ЗУЕС, но тази норма е неотносима, тъй като видно от приложените документи за собственост, скици и схеми в сградата има два самостоятелни обекти и съгласно изключението на чл.З, ал.1 от ЗУЕС - „За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността", т.е. чл.6 от ЗУЕС е неприложим.

Продължават да смятат, че ищците могат спокойно да изградят собствен водопровод в имота, особено отчитайки обстоятелството, че на единия от тях има и партида 4 във „ВиК" Ловеч и те по никакъв начин не са им пречили да направят това, като единственото им условие е да не ползват имота.

Моят съда да прекрати производството по исковете, които са недопустими, или ако не уважи първото искане да отмени Решение №352 от 04.08.2023 г. на PC -Ловеч по гр.д.

№243/2022 г., по описа на ЛРС и да отхвърли изцяло предявените искове, като им присъди разноските за двете съдебни инстанции.

Правят доказателствено искане да бъде допусната съдебно-техническата експертиза, по която друго вещо лице да отговори на поставените от страните въпроси, тъй като такова искане не било допуснато от първата инстанция.

В срок е получен отговор на въззивната жалба на А. Н. А. и на Й. М. А. от град Л. от страна на С. Н. С. от *** с ЕГН **********- ищец по Гр.Д.№ 243/2022 год. по описа на Районен съд- Ловеч, чрез процесуален представител адвокат П. Л. Д. от АК- Велико Търново, с кантора в град С., като излага, че междувременно на 29.10.2023 г. ищецът С. А.

С. е починал и затова отговорът на жалбата се депозира само от името на С. Н. С.. Изтъква, че въззивната им жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.