Определение № 30590 от 29.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30590 гр. София, 29.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно гражданско дело № 20231110103995 по описа за 2023 година

Производството е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.02.2023 г.

Постъпило е възражение от длъжника с твърдение, че задължението е платено.

Представен е платежен документ за сумата от 462.98 лв.

Със становище от 09.05.2023 г. заявителят посочва, че с постъпилото плащане са погасени задълженията за главници, мораторни лихви и разноски, но е останала неплатена законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане в общ размер на 5.43 лв., за която моли да му се издаде изпълнителен лист.

Съдът е указал на длъжника да изрази становище дали е заплатил сумата от 5.43 лв., но в предоставения му срок той не е изразил такова.

С нормата на чл. 414а ГПК е уреден специален ред за защита на длъжника в случаите, в които той не оспорва дължимостта на претендираното вземане по смисъла на чл. 414, ал. 1 ГПК и е спазил установения в чл. 412, т. 8 ГПК срок за доброволно изпълнение. В тази хипотеза длъжникът може да възрази, че е признал и заплатил вземането, като поиска обезсилване на издадената заповед за изпълнение на това основание. По аргумент от чл.

414а, ал. 4 ГПК в тази хипотеза искането на длъжника към съда е да обезсили заповедта за изпълнение изцяло, включително в частта за разноските. В случай че заявителят не вземе становище по възражението, се приема, че същият не оспорва възражението, а в противния случай съдът дължи произнасяне въз основа на изразените от страните становища.

Съдът намира, че подадената от длъжника молба има характер само и единствено на възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, защото с нея вземанията по заповедта не са оспорени, а се твърди, че са платени в срока за доброволно изпълнение. В конкретния случай е обективирано от заявителя признание за постъпилото плащане, като се сочи, че с него са погасени всички негови вземания по заповедта, с изключение на това за законна лихва, дължима за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане. Съпоставяйки общия размер на задълженията на длъжника по заповедта с размера на платената от него сума и отчитайки липсата на становище от длъжника по твърдението на заявителя, че са останали неплатени законните лихви върху главниците, съдът намира, че действително законната лихва върху двете главници не е платена, поради което възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК е частично основателно.

Ето защо издадената заповед следва да бъде обезсилена частично – за всички вземания /включително разноските/, с изключение на законната лихва върху двете главници 1 за периода от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Същевременно заповедта е влязла в законна сила по отношение на неплатените законни лихви, които не са били оспорени от длъжника, респ. искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за тях е основателно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3995/2023 г. по описа на СРС, IIІ ГО, 85 състав – в частта относно сумите от 308.02 лв., 39.52 лв., 34.16 лв., 6.28 лв., 25 лв. и 50 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3995/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, в посочената част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на заявителя изпълнителен лист за сумата от 4.98 лв. – законна лихва върху главницата от 308.02 лв. за период от 26.01.2023 г. до 17.03.2023 г., и за сумата от 0.45 лв. – законна лихва върху главницата от 34.16 лв. за период от 26.01.2023 г. до 17.03.2023 г.

Определението в частта относно частичното обезсилване на заповедта и частичното прекратяване на производството подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта относно изпълнителния лист – в 2-седмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2