Решение № 1458 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330205643 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 10624399, с който на С. Д. Т., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Редовно призован, жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, а се представлява от процесуален представител – адв. Т. Т., който поддържа жалбата. В жалбата, съдебно заседание, както и в допълнителни мотиви, пълномощникът навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш и моли съда да го отмени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на 1 адвокатския хонорар, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На С. Д. Т. бил издаден от ОД на МВР – Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 10624399 за това, че на 13.07.2024г. в 10:49 часа в гр.Пловдив, по ул.“Васил Левски“ до № 121, в посока на движение от север към юг, с лек автомобил „БМВ Х 5 Х драйв 30Д“ с рег.№ **** е извършил нарушение за скорост, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, била установена скорост на цитираното МПС от 80 км/ч или превишение на скоростта от 30 км/ч. Отчетен и приспаднат бил толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8147638 на 19.12.2023г.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик – жалбоподателят С. Д. Т..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с №10.02.4835. Последното е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от удостоверението и е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 1-33-24/21.02.2024г.

Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите 2 е една година съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.

Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 80 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.

Д. Т.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателя Т. е управлявал процесното МПС на 13.07.2024г. в 10:49 часа в гр.Пловдив, в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на обстоятелството, че същият, в качеството му на собственик не е посочил друго лице, което да е ползвало МПС – то в същия ден и час.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, 3 точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр.Пловдив, по ул.“Васил Левски“ до № 121, в посока от север към ю г. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са посочени GPS координатите. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му 4 индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 83 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел с 80 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени подробно цитираните по – горе Удостоверението за одобрен тип средство за измерване с № 10.02.4835 и Протокол за проверка № 1-33-24/21.02.2024г.

Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.

За така установеното нарушение е приложена санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща санкция за извършване на нарушението при повторност /в редакцията преди изм. с ДВ, 5 бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г./. Към настоящия момент обаче е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г., на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6, ал.3, т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като „повторно“.

Предвид настъпилата законодателна промяна и спазвайки принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по - благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението, като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното в т.1 на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г. Следва жалбоподателят да бъде санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция – „ГЛОБА“ в размер на 100 лева, за водач на ППС, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящият казус. Така констатираното обаче не е основание за отмяна на електронния фиш, а налага неговото изменение, тъй като приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in pejus. Изложеното намира потвърждение в дадените разяснения в Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело №1/2020г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган 6 факти под друга законова разпоредба, без да отменя електронния фиш.