Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260030 от 16.06.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 357/2020
Вид
Решение № 260030
Подписан
16.06.2022
В сила
19.01.2023
Състав
КЕТИ КОСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н И Е № за допълване на решение

К. , 16.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав

Председател : КЕТИ КОСЕВА при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 357/2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 250 ГПК за допълване на решение.

С молба вх. № 260286/28.01.2022 г. ищецът

З.Ф.А. чрез пълномощника си адв. П.К. твърди, че в решение № 260001 от 06.01.2022 г. е налице пропуск за произнасяне със съответния неуважителен диспозитив по претенцията за лихви, считано от предявеното от ищцата дата

- 28.03.2019г. до дата 01.07.2019г.

Моли съда за допълване на Решение № 260001/06.01.2022 г. по настоящото дело в частта за законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Ответникът З. „Д.Ж.и з.“ АД и третото лице-помагач З. „А.Б.“ АД не вземат становище по молбата за допълване на постановеното решение.

Съдът след като служебно извърши проверка на постановеното по делото решение № 260001/2022 г. констатира, че с исковата молба ищцата претендира законна лихва върху сумите за обезщетение считано от 28.03.2019 г. – датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното им изплащане.

След като в мотивите на решението съдът е обсъдил, че „непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето към писмена застрахователна претенция има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва в сроковете по чл. 409 от КЗ, а в срок от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя“ и е посочил, че предявяването е направено с писмена молба на ищцата депозирана на 01.04.2019 г. е пропуснал да се произнесе с отхвърлителен диспозитив за периода, за който не уважава претенциите на ищцата за законната лихва върху присъдените обезщетения за вреди, именно 28.03.2019 г. – 30.06.2019 г.

Водим от горното съдът

Р

Е Ш

И :

ДОПЪЛВА постановеното по гр.д. № 375/2020 г. по описа на РС-К. съдебно решение № 260001/06.01.2022 г. както следва:

След ИЗРАЗА:

„законната лихва върху сумата 20 000 лв., считано от 01.07.2019 год. до окончателното изплащане на сумата“ ДОПЪЛВА: „като ОТХВЪРЛЯ претенцията за времето от

28.03.2019 г. до 30.06.2019 г. вкл;

След ИЗРАЗА:

„законната лихва върху сумата 176,70 лв., считано от 01.07.2019 год. до окончателното изплащане на сумата“ ДОПЪЛВА:

„като ОТХВЪРЛЯ претенцията за времето от 28.03.2019 г. до 30.06.2019 г. вкл;“.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОКРЪЖЕН СЪД

- Ст.З. .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :