Решение № 69 от 23.10.2020, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

Номер 6923.10.2020 г.Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – ТетевенIII - Състав Наказателни

На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Нанко С. Маринов

Секретар:Йорданка М. Димитрова като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно наказателно дело № 20204330200246 по описа за 2020 година

Обжалвано е наказателно постановление №20-0451-000480/08.07.2020 година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица.

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че е безспорно установено, че на 30.06.2020 година при „гръмнала“ предна лява гума, на ляв завой при сухо пътно платно, явна видимост е загубил контрол над управлявания от него автомобил и се е ударил в лявата мантинела на пътя по посока на движението си. Твърди, че неправилно е било прието, че е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, тъй като било възникнало непредвидено събитие, а именно гръмнала е предната лява гума на автомобила. Твърди, че е управлявал автомобила със скорост от 95 км/ч, че гумите на автомобила са били на 1 година и не е имало никакви признаци, от които да установи, че има проблем с предна лява гума. Твърди, че е налице непредвидено събитие.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

За РУП на МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-В. Г. В. и С. Н. К. , съдът приема за установено следното:

На дата 30.06.2020 година свидетелите по делото-В и К-служители на РУП на МВР гр.Ябланица били дежурни по график и получили сигнал за настъпило ПТП на АМ „Хемус“ 1 с посока на движение гр.Варна. Контролните органи пристигнали на мястото на произшествието, на което заварили жалбодателя и управляван от него автомобил Р.К.хххххххх които се бил ударил в мантинелата. Контролните органи установили също, че жалбодателят се е движел в изпреварващата лента. Жалбодателят обяснил на контролните органи, че е спукал предна лява гума и по тази причина е загубил контрол над автомобила и се е ударил в мантинелата. Контролните органи обяснили на жалбодателя, че ще му бъде съставен акт за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. Свидетелят В съставил на жалбодателя акт за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, а именно че при управление на посочения автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, движейки се в изпреварващата лента на ляв завой, на сухо пътно платно гърми предна лява гума, като водача губи контрол над автомобила и се удря в ляво в мантинелата и реализира ПТП с материални вреди, който акт жалбодателят подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбодателя на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

От показанията на свидетелите-В и К се установява изложената и възприета от съда фактическа обстановка. От показанията на тези свидетели се установява, че са получили сигнал за ПТП, посетили са мястото на ПТП-то, установили са, че автомобилът управляван от жалбодателя се е ударил в мантинелата от лявата страна по посоката си на движение, че предната лява гума на автомобила е била спукана и това било отразено, както в акта, така и в обжалваното НП, че са съставили акт за нарушение на жалбодателя по чл.20 ал.2 от ЗДП.

Следва да се отбележи, че никой от посочените свидетели-полицейски служители не е очевидец на произшествието и са очевидци единствено на щетите по автомобила и на това, че същият е бил със спукана лява предна и лява задна гуми. Или от показанията на посочените по делото свидетели не може да се установи по несъмнен и безспорен начин, че именно жалбодателят, като водач на МПС се е движел с несъобразена скорост и че именно поради тази причина е загубил контрол над автомобила, блъснал се е в мантинелата и е станал причина за настъпилото ПТП. От показанията на посочените по делото свидетели-служители на полицията не може да се установи по несъмнен начин, че в следствие на управлението на автомобила с несъобразена скорост от жалбодателя, същият е станал причина за ПТП и причинените от него вреди.

От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства бе установено, че на посочените в постановлението дата, време и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил на АМ „Хемус“ в посока гр.Варна, че се е движел в изпреварващата лента, на сухо пътно платно, че е спукал предна лява гума и е загубил контрол над автомобила и се е ударил в мантинелата в ляво, като е реализирал ПТП с материални щети. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка на нарушението, че същият при движение с несъобразена с пътните условия скорост, движейки се в изпреварващата лента на ляв завой, на сухо пътно платно гърми предна лява гума и е загубил контрол над автомобила и се е ударил в мантинелата в ляво, като е реализирал ПТП с материални щети, както е посочено също, че водачът не е избрал скоростта на движение 2 съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП. Изрично е посочено, че вследствие възникналото ПТП са причинени материални щети и нарушението е квалифицирано по текста на чл.20 ал.2 от ЗДП.

След като постави на анализ и преценка събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства. От легалния прочит на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Доколкото обаче управляваният от жалбоподателя автомобил се е ударил в мантинелата от ляво по посоката си на движение, вследствие на внезапно спукана предна лява гума, съдът приема, че деянието на жалбоподателя не е виновно. В създалата се внезапна ситуация жалбодателят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици в резултат на деянието си и по-конкретно това, че може да настъпи ПТП, несъумявайки да спре. Ето защо съдът приема, че се касае за случайно деяние-деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, а оттук, че административно-наказателната отговорност се изключва, съобразно разпоредбата на чл.15 от НК, към чието приложение препраща чл.11 от ЗАНН, тъй като деянието не е извършено виновно.

Освен изложеното, съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Видно от обстоятелствените части на акта и НП при описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва каквато и да е конкретизация на това в какво 3 точно се е изразила „несъобразената скорост“ на жалбоподателя. В чл.20 ал.2 от ЗДП се съдържа примерно изброяване на факторите, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си. В акта за нарушение и НП са посочени няколко от тези фактора-с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и интензивността на движението.

Според състава на съда не се доказва по несъмнен начин причината жалбоподателят да изгуби контрол над автомобила-дали това се е дължало на несъобразена скорост или поради причини, които не могат да се вменят във вина на жалбодателя-внезапно спукване на предна лява гума, каквито данни се изложиха по делото и както е посочено и в акта и НП.

Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В конкретния случай наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП.

Наказващият орган е следвало конкретно да опише обстоятелствата, при които нарушението е извършено и да изпълни по този начин задължението си по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Предвид обсъдени по-горе нарушения на процесуалния закон представляващи ограничаване на правото на защита на жалбоподателя водят до неотстраним порок, поради и което ще следва да се отмени обжалваното НП.

При този изход на процеса и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ОД на МВР-Ловеч бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар, съгласно представеното пълномощно.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0451-000480/08.07.2020 година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №237400/30.06.2020 година, с което на Д. Д. Д. , ЕГН ********** от гр.Р. на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д. Д. Д. , ЕГН ********** от гр.Р. сумата от 300,00 /триста/ лева, разноски по делото.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5