Решение № 131 от 21.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3698/2021
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 21.02.2022
- В сила
- 21.02.2022
- Състав
- Ралица Манолова, Ирина Стоева, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 78, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение № 131 от 21.02.2022 г., постановено по ВНОХД № 3698 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI-ти въззивен състав.
Производството е по гл. XXI от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест и допълнение към него срещу Решение № 20082903 от 19.03.2021 г., постановено по НОХД № 2167 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 121-ви състав, с което обвиняемият Л. Г.
Б. е бил признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – за това, че около 07.30 часа, на 22.08.2018 г. в гр. София, ул.
„**“, срещу бл. **, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било извършено при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ****, с който ударил умишлено движещия се пред него, на заден ход, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ****, управляван от К.А.П., след което му отправил реплика, а именно: „Радвай се, че не съм с камиона, защото щях да мина през теб“.
В подадения протест и допълнението към него се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал обвиняемия по повдигнатото му обвинение. В протеста са изложени съображения, че СРС е приел за установени фактически положения, несъответсващи на събраните доказателства, въз основа на които е направил неправилни правни изводи и не е приложил правилно закона. Твърди се, че при постановяване на крайния си акт съдът не е обсъдил и не се е позовал на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, като е заличил свидетеля И.А.Е., без да обсъди показанията, дадени от него на досъдебното производство по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, показанията на свидетелите Е.Н. и И.Н., които били категорични, че на улицата имало достатъчно място и двата автомобила да се разминат, подкрепено от събраните по делото доказателства и приобщения фотоалбум. Подчертава се, че свидетелите Н., Х. и П. са категорични, че не е възникнало внезапно съприкосновение, а конфликт по повод движението по улицата, че свидетелят П. предприел маневра на заден ход, за да освободи платното, при което обвиняемият умишлено го ударил. Сочи се, че съдът не бил обсъдил това противоречие и показанията на свидетелката Н. касателно разговора с обвиняемия след инцидента. Отбелязано е, че съдът се е позовал основно на показанията на свидетеля Л.Н., който първо бил възприел лекия автомобил на свидетеля П. и чак след шума от удари вниманието му било привлечено, като свидетелят не обсъждал въпроса имало ли е спиране от двете превозни средства преди удара и движил ли се е назад свидетелят П..
Посочено е, че съдът се е доверил на обясненията на обвиняемия, като обаче е следвало да ги подложи на внимателен анализ предвид двойствената им природа и противоречието им с другите материали по делото. Сочи се, че показанията на свидетелите, разпитани по делото – извън тези, депозирани от свидетеля Н., били последователни, логични, обективни, взаимодопълващи се, непротиворечиви относно главния факт и подкрепящи се от писмените доказателства. С приемането на несъответстваща на събраните доказателства фактическа обстановка съдът бил възприел и грешни правни изводи за несъставомерността на деянието от обективна и субективна страна.
Направено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и признаване на обвиняемия за виновен, като последният да бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание.
1
Постъпило е възражение, подадено от защитника на обвиняемия – адвокат Й.Б. А., срещу подадения протест и допълнението към него. В него са изложени съображения за извършен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд. Твърди се, че обвинението е останало недоказано от обективна и субективна страна и че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Посочено е, че първоинстанционният съд е провел и приключил съдебното следствие при спазване на всички процесуални правила, извършил е обстойна и правилна преценка, която не била непълна и едностранчива, както се твърдяло в протеста. Сочи се, че основателно съдът е оценил и обясненията на обвиняемия като вътрешно непротиворечиви, последователни и логични.
Поддържа се, че по делото не бил установен умишлен удар от страна на обвиняемия на предходно движещ се автомобил и изричане на цитираната в обвинението реплика, както и достигането до хора, присъстващи на инцидента. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание прокурорът е заявил, че поддържа подадения протест. На етап съдебни прения представителят на държавното обвинение е посочил, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. От показанията на свидетелите Н., Х., С. и П.а, които били непротиворечиви и последователни, се извеждал механизмът на извършване на деянието. Прокурорът е възразил, че деянието било безспорно установено от обективна и субективна страна. Направено е искане за отмяна на протестираното решение, признаване на обвиняемия за виновен и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” под средния размер.
В открито съдебно заседание обвиняемият не се е явил лично, като същият е бил представляван от защитника си – адвокат А.. На етап съдебни прения защитникът е заявил, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и че описаното в обвинителния акт престъпление не е доказано, а преценката и изводите на съда са обосновани и правилни. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пред въззивната съдебна инстанция е било проведено въззивно съдебно следствие – били са приобщени като писмени доказателства актуална справка за съдимост на обвиняемия, препис от Определение № 138 от 25.05.2011 г., постановено по ЧНД № 234 по описа за 2011 г. на Врачански окръжен съд, НО, заедно с мотивите към него, представения от защитата препис от протокол от открито съдебно заседание от 30.09.2020 г. по НОХД № 2167 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 121-ви състав, служебно изискван от СРС протокол от открито съдебно заседание от 30.09.2020 г. по НОХД № 2167 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 121-ви състав в заверен екземпляр. Въззивният съд е извършил и повторен разпит на свидетеля ЛЮБ. ЦВ. Н..
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:
Обвиняемият Л. Г. Б. е роден на **** г. в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****.
С Определение № 138 от 25.05.2011 г., постановено по ЧНД № 234 по описа за 2011 г. на Врачански окръжен съд, НО, е била допусната съдебна реабилитация на обвиняемия по предходните му две осъждания – с Присъда 2 по НОХД № 313/1996 г. и Присъда по НОХД № 633/2003 г. и двете по описа на Окръжен съд – гр. Враца.
На 22.08.2018 г. около 7.30 часа обвиняемият управлявал лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, с рег. № ****, в гр. София,по ул. „**”, с посока на движение от ул. „Михалаки Ташев” към ул. „Хъшове”. В автомобила се намирали жената на обвиняемия, с която същият живеел на семейни начала, и двете му малолетни деца на задната седалка. В началото на улицата, от която обвиняемият навлязъл, имало знак за еднопосочно движение след знака.
Обвиняемият спрял пред Първа специализирана акушерногинекологична болница за активно лечение „Света София” ЕАД – гр. София (предишно наименование– Първи родилен дом „Тина Киркова”), за да слезе за работа от автомобила жена му. В това време по същата улица, но в противоположната посока навлязъл автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с рег. № ****, управляван от свидетеля К.А.П., работещ като лекар в болницата. В автомобила като пасажер пътувала свидетелката Р.Л. Х.
– лекар–специализант при свидетеля К.А.П.. Автомобилът на свидетеля навлязъл от забранена посока на движение по еднопосочната улица, но е началото нямало поставен пътен знак за забрана на влизането на пътни превозни средства.
По това време в болничното заведение била извършвана ремонтна дейност, поради което на ул. „**” бил позициониран контейнер за отпадъци.
След като оставил жена си на работа, обвиняемият потеглил по улицата.
Поради позиционирането на контейнера на улицата и препречването на пътя му на движение, обвиняемият извършил маневра по заобикалянето му. При извършване на маневрата пред пътя му се появил в непосредствена близост автомобилът, управляван от свидетеля К.А.П.. В спряно състояние на двата автомобила, при липса на съприкосновения помежду им, между водачите били разменени реплики, като няколко изречените от обвиняемия били със заканващ характер. Свидетелят К.А.П. предприел движение на заден ход, за да освободи пътя за обвиняемия. При извършване на тази маневра обвиняемият привел в движение автомобила си и блъснал нарочно със своята предница автомобила на свидетеля в предната част. От сблъсъка били причинени вреди по автомобили. Непосредствено след удара обвиняемият излязъл от автомобила си и изкарал двете деца, намирали се до момента на задната седалка. Покрай водачите се събрали намиращи се наоколо хораслучайни минувачи. Свидетелят К.А.П. попитал обвиняемия защо го е ударил, а обвиняемият му отговорил „Радвай се, че не съм с камиона, защото щях да мина през теб”. Думите му били възприети освен от свидетеля К.А.П., но и от свидетелите Г.Б. С. и И.А.Е..
На място пристигнали полицейските служители от ОПП-СДВР – свидетелите Д.В.Г. и И.В.Н., които установили настъпилото ПТП.
Свидетелите изслушали двамата водачи, установи еднопосоната регулация на ул. „**”, при липсата на съответен знак от посоката на навлизане на свидетеля К.А.П., съставили протокол за ПТП и санкционирали водачите чрез съставяне на актове за установяване на административно нарушение.
Впоследствие обвиняемият обжалвал издаденото му наказателно постановление № 18-4332-021240/02.11.2018 г., вследствие на което било образувано НАХД № 20809/2018 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.
За да възприеме горепосочените фактически изводи въззивният съд подложи на анализ събрания по делото доказателствен материал, както следва: показанията на свидетеля ЛЮБ. ЦВ. Н., дадени пред въззивния и 3 първоинстанционния съд, в досъдебното производство и по НАХД № 20809/2018 г. по описа на СРС, НО, 11 състав; показанията на свидетелите И.В.Н., С.В.С., К.А.П., Р.Л. Х., Е.С. Н., Г.Б. С., дадени пред първоинстанционния съд, в досъдебното производство и по НАХД № 20809/2018 г. по описа на СРС, НО, 11 състав; показанията на свидетеля Д.В.Г., дадени пред първоинстанционния съд и в досъдебното производство; показанията на свидетеля И.А.Е., дадени в досъдбеното производство; показанията на свидетелката Г.И.Л.-Б., дадени пред първоинстанционния съд; проект за организация на движението на квартал Красна Поляна; сигнали във връзка с наклонени и паднали знаци на ул. „**” от Столичен инспекторат; възлагателни писма от Дирекция „Управление и анализ на трафика”; удостоверение за раждане от 07.08.2009 г.; удостоверение за раждане от 07.07.2011 г.; служебна бележка от „НЕТ ЕВРО” ЕООД с изх. № 12/14.01.2021 г.; снимков материал от СДВР във връзка с ПТП от дата 22.08.2018 г. в района на ул. „**”, посока ул. „Хъшове” с участници обвиняемия и свидетеля К.А.П.; документи по шета № 471018181804735 по описа на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” за МПС марка „Тойота”, модел „Авенсис” с рег. № ****, включващи пълномощно, доклад по щета, опис-заключение по претенция № 52-9-391/18/23.08.2018 г., опис на претенция № 52-9-391/18/23.08.2018 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите при имуществени вреди, копие на свидетелство за управление на МПС, копие на удостоверение за техническа изправност на МПС с рег. № ****, Акт за установяване на административно нарушение № 761927/22.08.2018 г., уведомление за поверителност, Протокол за ПТП № 1718920/22.08.2018 г., снимков материал; актуална справка за съдимост на обвиняемия, препис от Определение № 138 от 25.05.2011 г., постановено по ЧНД № 234 по описа за 2011 г. на Врачански окръжен съд, НО, заедно с мотивите към него; материалите по НАХД № 20809/2018 г. по описа на СРС, НО, 11 състав и по – специално: жалба с вх. № 433200-104263;
Разпечатката съдържа 27 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81ae8c0b-df69-4702-92d9-650056eecc1a