Решение № 487 от 03.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202694 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от „Тренквалдер Сървисис“ ЕООД с ЕИК 208165746 със седалище в гр.София и адрес на управление бул.“Христо Ботев“ №79 представлявано от управителя В. ... срещу наказателно постановление № 02-2500410/02.07.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева или 1278,23 евро.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.

Навеждат се доводи, че към датата на проверката дружеството - работодател е сключило с работника граждански договор. Представят се нови писмени и гласни доказателства.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, се явява надлежно упълномощен защитник. Поддържа се жалбата. Претендира разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от легитимирано лице, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2025г, около 11.40 часа на място в обект-магазин на „Ел СИ Уайкики“ в МОЛ Гранд Плаза в гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас, ул.“Транспортна“ №31 свидетелите В. В. и ...С. и двамата инспектори в Д“ИТ“-Бургас извършили проверка, по време на която било установено, че лицето Д. Д. полага труд в обекта, изразяващ се в сортиране и подреждане на дрехи, поставяне на етикети и аларми на артикули в склада на магазина. На лицето била дадена справка -декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда (КТ) и същата собственоръчно написала, че работи в „Тренвалдер Сървисис“ ЕООД, с посочена длъжност „работник в склада“ в склада на магазина на „Ел Си Уайкики“ в МОЛ Гранд Плаза в гр.Бургас от м. 04.2025г с работно време от 08,00 до 17,00 часа, с 1 час почивка в работния ден, без сключен писмен трудов договор или граждански договор.

На 21.05.2025г в Д“ИТ“-Бургас от дружеството - жалбоподател не били представени документи, касаещи трудово правоотношение на Д. А. Д. с ЕГН: ********** с „Тренквалдер Сървисис“ ЕООД с ЕИК 208165746 (включително сключен писмен трудов договор) към 13.05.2025г, когато лицето Д. е било установено да полага труд.

За тази проверка актосъставителят В. в присъствието на свидетеля С. съставил протокол за извършената проверка и акт за установяване на административно нарушение № 02-2500410/21.05.2025г. Като обстоятелствена част в акта било посочено, че „Тренквалдер Сървисис“ ЕООД с ЕИК 208165746 със седалище в гр.София, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда, на 13.05.2025г в обект магазин на „Ел Си Уайкики“ в МОЛ Гранд Плаза в гр.Бургас , находящ се в гр.Бургас, ул.“Транспортна“ №31 не е уредил като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д. А. Д. с ЕГН: **********. Правната квалификация на административното нарушение в акта е по чл.62 ал.1 от КТ. Актът бил подписан от представляващия ... с уточнение, че ще има възражение. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН било направено писмено възражение. В него било описано, че дружеството не извършва в посочения обект търговска дейност и че не съществува като щатна брой като заявеното от Д. „сортиране и подреждане на дрехи“. Не определял работно време и почивки. Уговореното възнаграждение било за часовете реално 2 изработени от Д., за разлика от трудовия договор където възнаграждението било месечно.

Моли се посочените аргументи да бъдат взети под внимание за издаване на наказателно постановление.

Като взел предвид акта и възраженията административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 02-2500410/02.07.2025г. В него, при пълна идентичност с описаната в акта фактология и правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството „Тренквалдер Сървисис“ ЕООД с ЕИК 208165746 била наложена имуществена санкция, в размер на 2500 лева.

Горната фактология се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетелите С. и В., Д.. Същите намира за последователни, логични и безпристрастни. Показанията съвпадат с писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля ... макар същата да е на работа в дружеството „Тренквалдер“ ЕООД.

Съдът въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

От правна страна, както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган и в сроковете на чл.34 ЗАНН.

От формална страна както актът, така и НП съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно се посочени нарушените материално правно норма. В случая не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

По съществото на спора следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установи, че по време на проверката свидетелят Д. се е намирал на обекта, престирайки труд. В този смисъл са и показанията и, дадени непосредствено пред настоящия състав. В същите свидетелят категорично заявява, че когато си определят 5 часови или 8 часови смени 3 сама си решава един час почивка на обяд. Твърди, че е получавала обаждане от представител на фирмата-жалбоподател, когато е имало нужда от нея. Въпросните показания не са изолирани, а се подкрепят от декларираното от свидетеля пред контролните органи в справката -декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ.

Жалбоподател по настоящото производство е „Тренквалдер Сървисис“ ЕООД с ЕИК 208165746. При справка в Търговския регистър се констатира, че това е новосъздадено търговско дружество, регистрирано на 10.02.2025г със седалище и адрес на управление в гр.София, район Красно село, бул.“Христо Ботев“ №79 с управител В. .... Едноличен собственик на капитала е „Тренквалдер“ ЕООД с ЕИК 175220634 -дружество, регистрирано на същия адрес на управление с управител отново В. .... В съдебно заседание се изясни по несъмнен начин, че дейностите за които е била ангажирана и е предоставила работна сила св. Д., са били именно сортиране и подреждане на дрехи, поставяне на аларми на артикули срещу кражби, етикиране на стоките. Категорично се налага изводът, че в случая се касае да ситуация, при която новосъздаденото търговско дружество „Тренквалдер Сървисис“ ЕООД е да ангажира само по договори за услуга лица чрез заобикаляне на закона.

На първо място, характерът на осъществяваната дейност категорично изключва възможността същата да бъде квалифицирана като самостоятелна независима услуга по гражданскоправен договор. По несъмнен начин се установи, че лицето не е определяло само времето и начина на изпълнение на възложената работа, а е предоставяло работната си сила съобразно предварително определени от дружеството смени, обявявани всяка седмица. Това обстоятелство е типичен белег на трудово правоотношение и е пряко противоречие с естеството на гражданския договор, при който изпълнителят следва да разполага със свобода при организация на дейността си.

На следващо място, установено е, че Д. е получавала месечно възнаграждение. Тази периодичност на плащане потвърди и разпитания от страна жалбоподателя свидетел Петрова. Следователно установява се друг съществен белег на трудово правоотношение месечна периодичност на плащане на възнаграждения за положен труд, а не възнаграждения за общ постигнат резултат.

Гражданският договор не предоставя нормативна закрила на икономически послабата страна, каквато безспорно е работникът. Чрез формалното му използване работодателят е избегнал прилагането на императивни разпоредби на трудовото законодателство, които имат за цел да гарантират минималните стандарти за защита на наетите лица.

Работникът е бил поставен в състояние на правна и икономическа несигурност, тъй 4 като при липса на трудов договор той не разполага с ясно определени права и механизми за защита при евентуални трудови спорове, дисциплинарни санкции или едностранно прекратяване на ангажимента му от страна на дружеството.

Нормата на чл.414 ал.3 КТ предвижда за нарушението на чл.62 ал.1 КТ имуществена санкция за работодателя ЮЛ в размери от 1500 до 15 000 лева. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. В негова полза следва да се отчете и фактът, че лицето е полагало т р у д по-малко от месец. Нарушения като настоящото бележат рязко увеличение в последните години, както и че това засяга не само правата на трудещите се но и води до избягване на задължения на работодателя към държавата засяга множество групи отношения, което допълнително води до завишаване на обществената опасност. С оглед горното и отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът, счита, че размерът на имуществената санкция следва да се определи до близък към минималния, а именно 2000 лева, следователно НП следва да бъде изменено в тази му част.

Съдът счита, че не е налице хипотезата за маловажност по чл. 28 ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не само, че не се отличава от останалите случаи от същия вид, за да си приеме, че обществената му опасност е явно незначителна, а тъкмо напротив -същото е дори с по-висока степен на опасност, за което са изложени по-горе доводи.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 50 Евро.

Така мотивиран Бургаският районен съд,

РЕШИ:

И З М Е Н Я наказателно постановление № 02-2500410/02.07.2025г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“-Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на „Тренквалдер 5

Сървисис“ ЕООД с ЕИК 208165746 със седалище в гр.София и адрес на управление бул.“Христо Ботев“ №79 представлявано то управителя В. ... е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева или 1278,23 евро, като НАМАЛЯВА санкцията от 2500 лева (1278,23 евро) на 2000 лева (1022,58 евро).