Решение № 19 от 12.01.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Сливен, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103593 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

В молбата си ищецът твърди, че е издаден ел. фиш, серия К, № 5055256 от ответната страна ОД на МВР – Сливен, който обжалвал по съдебен ред и същият останал в сила. С него ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 80 лв. по КАНД № 156 по описа на АС – Сливен за 2022 г, с влязло в сила решение на 14.07.2022 г.

Сочи, че ищецът е превел сумата по посочената сметка на ответника, но мислейки, че си изплатил дълга на 04.09.2023 г. установил, че срещу него има образувано изп. дело по описа на ДСИ – София, за което му била връчена покана за доброволно изпълнение и постановление на съдия изпълнителя от 30.08.2023 г., образувано за изплатената вече сума в размер на 80 лв.

Изтъква, че на следващия ден същия е депозирал молба пред ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство, като представил доказателство плащането от 17.01.2023 г., за което е направил разноски в размер на 300 лв. отнасящи се за адвокатско възнаграждение.

Изтъкват, че плащането е извършено преди сезирането на ДСИ от 1 страна на взискателя и образуване на изпълнителното производство. Сочат, че без съмнение добросъвестността изисква да не се образува изпълнително дело от взискателя, като действията му следва да се определят като проявена небрежност, който следва да понесе отговорността за вреди в резултат от небрежността си, като е важно да се отчита постъпилото плащане по сметката на взискателя осем месеца преди образуване на изп. дело, което е достатъчно време за взискателя да извърши справки в счетоводството си преди да предприема такива незаконосъобразни действия.

Твърди, че всичко това се дължи на недействаща вътрешна организация, като в нея е отговорността за контрол на по плащанията по сметките на дирекцията, натоварени с принудително изпълнение на вземанията на дирекцията, като юридическо лице дирекцията носи тежестта да организира дейността си така, че да може да реагира в подобни случаи.

Според това, считат че извършените разноски за адвокат – консултиране и ангажиране, понесени от ищеца, без той да станал причина за тях, следва да се възложат на ответната страна, като посочват че, това може би не е било нужно, но същия имал е право да наеме адвокат, и понеже ползването на услугите на адвокат е нещо напълно обичайно и оправдано в такива случаи, молят, съдът да приеме, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат на ответника и искът да се уважи в пълен размер, като се присъдят освен това и разноските по настоящото производство.

Предвид гореизложеното, моли съда след като се увери в основателността на изложените твърдения и се запознае с приложените към исковата молба доказателства, да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен, като осъди Областна дирекция на МВР – гр.

Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Генерал Скобелев“ № 5, да заплати на ищеца, а именно сумите в размер: 300 лв., представляваща обезщетение за вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, понесени от него в резултат на образуваното изпълнително дело № 20231110401819 по описа на ДСИ – София при Софийски районен със, на парично задължение, водено от ответната дирекция след извършено от ищеца доброволно плащане, ведно със сторените по делото разноски. Представя писмени доказателства подробно описани в пункт „Представям“.

2

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан, излагайки обстоятелства за това.

Твърди, че за да бъде основателен предявения иск по чл.49 ЗЗД ищеца би следвало да докаже кумулативно предпоставките, уредени в законовата разпоредба. Счита, че не са налице гореизброените предпоставки, за възникване правото на обезщетение на ищеца и съответно да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на ОДМВР- Сливен. Сочи, че действително било инициирано от ответната страна изпълнителния процес срещу ищеца, но действията му обективно са били насочени към реализиране на съдебно признато материално право и не е следвало да бъдат квалифицирани като противоправни, които да са имали за цел причиняване на увреждане на ищеца.

Счита, че е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди, т.е. съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като за да е налице тази предпоставка пострадалия трябвало обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.

Посочва, че ищецът не е представил каквито и да е доказателства в изънсъдебното уведомяване за извършеното плащане, тъй като преди образуване на изпълнителното дело ответникът изпратил, чрез пощенски оператор, с обратна разписка покана за доброволно плащане на задължението, която била върната като непотърсена.

Възразява срещу обстоятелството, че ответната страна била уведомена за извършеното плащане едва с получаване на молбата от ищеца с искане за прекратяване на изпълнителното производство, като въз основа на представеното платежно нареждане е признал погасяването на задължението и не е възразил производството по изпълнителното дело да бъде прекратено.

Изтъква, че с извън процесуалното си поведение е дал повод за завеждане на изпълнителното производство, поради което оспорват направените от него разноски да се заплатят от ответника или поне в не пълен размер. Посочва, че не са налице елементите по чл. 49 от ЗЗД, поради което моли иска да бъде отхвърлен, или алтернативно да се приложи чл. 51, 3 ал.2 от ЗЗД.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да се намали размера му, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие с Наредбата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна молба моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР – Сливен, не изпраща представител или пълномощник. С молба моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, или алтернативно да се приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че срещу ищеца е издаден ел. фиш, серия К с № 5055256 от ответната страна ОД на МВР – Сливен, който обжалвал по съдебен ред.

Така по АНД № 1336/2021 г. по описа на СлРС е постановено съдебно решение № 123/10.03.2022 г., с което жалбата на страната за отмяна на електронния фиш е оставена без уважение и е потвърден електронния фиш за налагане на административно наказание глоба в размер на 750 лв. Това решение е потвърдено с Решение № 155/14.07.2022 г. по КАНД № 156 по описа на АС – Сливен за 2022 г., влязло в сила на 14.07.2022 г., тъй като същото е било необжалваемо. С последното решение ищецът е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 80 лв., определени на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл.

27е от Наредбата за плащане на правната помощ.

Установи се от приложеното по делото платежно нареждане от Fibank, че на 17.01.2023 г. е извършен превод от ищеца в полза на ОД на МВР – Сливен на сума в размер на 80.00 лв., а като основание е посочено АС – Сливен по КАНД № 156/2022 г. Никъде в постановените съдебни актове не е посочен срока, в който жалбоподателя е следвало да заплати определеното юрисконсултско възнаграждение на другата страна.

Видно от представеното изпълнително дело № 20231110401819 по описа на ДСИ при Районен съд София се установява, че на 29.08.2023 г. ответната страна е подала молба на основание - издаден изпълнителен лист № 171/2.05.2023 г. по АНД № 1336/21 г. по описа на СлРС и Решение № 155/14.07.2022 г. по КАНД № 156/2022 г. по описа на Административен съд – 4

Сливен за влезлите в законна сила на 14.07.2022 г. съдебни актове, за сумата от 80 лв. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 30.08.2023 г. за дължима сума в общ размер на 116 лв., от които 80 лв. по издадения изпълнителен лист и 24.00 лв. разноски по изпълнителното дело.

В ПДИ е отразено, че на осн. чл. 428, ал. 1 от ГПК длъжникът е длъжен в двуседмичен срок от връчване на настоящата покана с приложено копие от изпълнителния лист и постановлението за разноски да изпълни доброволно задълженията си. Предупреден е, че ако не стори това в дадения срок ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. Посочена е и банкова сметка по която да се извършат преводите.

От приложеното изпълнително дело № 1819/2023 г. по описа на ДСИ – София, образувано на 24.08.2023 г. е видно, че същото е прекратено с Постановление от 11.10.2023 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради приложени писмени доказателства за извършени плащания от страна на длъжника, преди образуване още на изпълнителното производство, предмет на същото. По делото е приложено платежно нареждане от Fibank от 17.01.2023 г. за извършен превод от ищеца в полза на ОД на МВР – Сливен за сума в размер на 80.00 лв., а като основание е посочено АС – Сливен по КАНД № 156/2022 г.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Предвид обстоятелството, че ищецът по настоящото дело е направил разноски по изпълнително дело № 1819/2023 г. по описа на ДСИ – София в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на ангажирания пълномощник в изпълнителното производство. Действително се установи и доказа, че от счетоводния отдел на ответната страна е направен пропуск да се отрази заплатената сума по тяхната сметка, дължима по посочените административни дела. Това обстоятелство е довело до техническа грешка, която е станала причина за образуване на изпълнителното производство. По тези причини съдът следва да уважи иска, като основателен и доказан в размер на 300 лв., представляващо обезщетение за вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в резултат на образуване на изпълнително дело № 1819/2023 г. по описа на ДСИ при Софийски 5 районен съд.

С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответната страна да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 450.00 лв., от които държавна такса в размер на 50 лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ н а В. О. Р. , ЕГН ********** от гр. София, ул. „А. П. Ч.“ № ., ет. ., ап. .със съдебен адрес: гр. С., Център, ул. „Д. И.“ № ., ет. ., офис ., чрез адв. А. И. от САК, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за вреди – разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20231110401819 по описа на ДСИ при Софийски районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на В. О. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул. „А. П. Ч.“ № ., ет. ., ап. .със съдебен адрес: гр. София, Център, убл. „Д.И.“ № ., ет. ., офис ., чрез адв. А. И. от САК направените в настоящото производство разноски в общ размер на сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), от които държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.