Определение № 139 от 12.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. София, 09.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г.ева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Галя Г.ева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600191 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВОТРА ОТ НПК.

Постъпили са частни жалби от подсъдимите по НОХД 555/21 по описа на СГС Н.О.

29 състав против определението от РЗ проведено на 31.01.2024г. както следва:

-От подсъдимия Н. чрез защитника му адв. Я. ,който изцяло обжалва определението с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост.Твърди ,че СГС не е преценил изложените от него доводи в съдебно заседание относно спазване на нормата на чл.246 ал2 от НПК.Твърди се ,че в обвинителния акт не са изложени достатъчно факти и обстоятелства,които да очертаят неговата съпричастност към убийството в качеството на помагач.Според защитата не са налице достатъчно доказателства,от които да се обоснове извод за съставомерност на деянието за,което е СГП го обвинява и е внесен обвинителен акт.Твърди се ,че с пропуските при изготвяне на обвинителния акт,който не е съобразен според защитата с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК по същество представляват съществени отстраними процесуални нарушения,което налага връщане прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП.

Подсъдимият и защитата са останали не доволни и от произнасянето на СГС по процесуалната принуда,която е „задържане под стража“ от 29.08.2019г.Твърди се в частната жалба ,че са отпаднали опасностите от укриване и извършване на престъпление и също ,че не е налице обосновано предположение предвид поддържаното през цялото време на наказателното производство до момента обяснение на този подсъдим ,че никога не е извършвал деянието,в което е обвинен.Иска се отмяна на определението в частта ,относно произнасянето по мярката за неотклонение на подс.Н. и изменение на процесуалната принуда в „Домашен арест“ с електронно средство за проследяване.

-От подсъдимия Ш. и защитника му адв.К.,които изразяват недоволство от определението в частта,в която съдът е отказал да измени мярката му за неотклонение в полека такава.Претенцията е да се определи процесуална принуда като вид “Домашен арест“.Позовават се на промяна на обстоятелствата какъвто според тях е продължителността на задържането под стража.Твърди се ,че СГС не е преценил в достатъчна степен семейното състояние на подсъдимия ,а също и обстоятелството ,че има постоянен адрес на пребиваване заедно със семейството си.

АС като се занима с оплакванията в частните жалби и при направената служебна проверка приема следното:

Частните жалби са подадени в срок от активно легитимирани лица каквито са 1 подсъдимите и техните защитници.

При администриране на частните жалби първата инстанция е съобразила нормата на чл.342 от НПК.

Частните жалби са допустими.Разгледани по същество същите са неоснователни.

По частната жалба на подс.Г. Н.и неговия защитник адв. Я.:

Първото оплакване е за допуснато съществено процесуално нарушение,което е отстранимо и касае изписването на обвинителния акт и съобразяването му с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК.Пред първата инстанция защитата на подсъдимия е поддържала същите доводи.АС приема,че СГС изключително задълбочено ,аргументирано,обосновано и законосъобразно е дал отговор на този въпрос в РЗ и съобразно законовите си правомощия.Според внесения обвинителен акт подсъдимия Н. е обвинен в тежко умишлено престъпление – такова по чл.116 ал.1т.4 пр.3 ,т.7 и т.9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.20 ал.1 ,3 и 4 от НК.В мотивите на определението л.15 от протокола от съдебното заседание,проведено на 31 януари 2024г., за да отговори на възражението на защитата, СГС позовавайки се на фактическата обстановка описана в обвинителния акт е посочил изчерпателно относимите към състава на престъплението ,в което е обвинен, факти описани в прокурорския акт за инкриминираната дата 14.07.2019 г. в гр.*** на бул.“***“№*** бл.** ет.*, ап.**.

АС в настоящия състав изцяло споделя изводите на първата инстанция относно липсата на процесуални нарушения,които да са ограничили и засегнали правата на подсъдимия Н. в това число и за нарушение на чл.246 ал.2 от НПК.Впрочем твърдението за неяснота на обвинението на подс.Н. и защитата му е несъстоятелно.Дори от диспозитива на обвинението против този подсъдими може да се намери отрицателен отговор по отношение основателността на частната жалба в тази и част.Обвинителният акт в това число и диспозитива в достатъчна степен дават изчерпателен относно фактите очертаващи дейността му като съучастник – подбудител и помагаш на другия подсъдими П. Ш. в убийството на М. А. и Й. А. при наличие на квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1т.4 пр.3,т.7 и т.9 от НК.Описани са освен в обстоятелствената част на обвинителния акт и в пространния диспозитив както на ДП при привличането на обвиняемия в това му качество , така и в обвинителния акт .Описани са всички фактически обстоятелства,които са необходими за да дадат яснота относно действията на подс.Н. и в достатъчна степен очертават състава на престъплението предмет на обвинението според прокурорския акт.Действията на прокурора при изготвяне на обвинителния акт в случая са напълно съобразени със стандартите въведени в ТР 2/2002г. ОСНК.Съставът на СГС правилно е преценил липсата на каквито и да са съществени процесуални нарушения, за да обосноват тезата на защитата за необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП .

Следва да се отбележи ,че в частната жалба на подс.Н. не се съдържа конкретика в подкрепа на оплакването за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт на СГС.В частната жалба се обсъждат конкретни доказателства събрани на ДП и се правят разсъждение до колко деянието ,в което е обвинен подсъдимия е доказано .Обсъждането на доказателствената съвкупност има място в мотивите на крайния съдебен акт.Дефицитът на доказателства, ако има такъв, може да бъде попълнен с нови в хода на предстоящото съдебно следствие.Недостатъчния обем от доказателства или допълването на доказателствената съвкупност не обосновава извод за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП.Ето защо и по изложените съображения САС намира за неоснователна частната жалба на подсъдимия Н. и неговата защита касаеща отказа на съда в разпоредително заседание на прекрати съдебното производство и да върне делото на СГП.

Жалбите на двамата подсъдими Н. и Ш. против отказа на СГС да промени и облекчи процесуалната им принуда са неоснователни.

Двамата подсъдими са обвинени в съучастие в най-тежкото престъпление според българския НК- умишлено лишаване от живот в случая на две лица при наличие на квалифициращите признаци посочени в чл.116 ал.1 т.3 пр.2 ,т.7 и т.9 от НК,като подсъдимият Ш. е обвинен в извършителство ,а подс.Н. като негов подбудител и 2 помагач.Подсъдимият Ш. е предаден на съд с повдигнато обвинение по чл.339 ал.1 пр.1 и 2 ,алт.2 и алт.6 от НК.

Правилно в рамките на совите правомощия в РЗ СГС е отказал да измени мярката за процесуална принуда както на подс.Н. така и на подс. Ш. в различна от „Задържане под стража“.Делото се намира в съдебната фаза,в която не съществува ограничение за продължителността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.Изхождайки от обективните данни по делото, свързани с тежестта на обвиненията на двамата ,за които се предвижда включително наказание „Доживотен затвор“ ,съдебното минало на двамата подсъдими по отделно,внимателна преценка обстоятелствата по чл.56 ал.3 от НПК и давайки приоритет на целите на процесуалната принуда според чл.57 от НПК ,законосъобразно и обосновано СГС е постановил отказ за изменение на мерките за неотклонение и на двамата подсъдими.Изводът за това ,че „Задържане под стража“ като мярка за процесуална принуда е единствената адекватна такава и по отношение на двамата подсъдими напълно се споделя от въззивната инстанця в настоящия и състав.Делото е с голяма фактическа и правна сложност,предстои разпит на голям брой свидетели и вещи лица.Само адекватна мярка за неотклонение каквато в случая е задържане под стража и за двамата подсъдими при АС намира за необходимо да отбележи ,че изложеното в жалбата на адв.Я. за липса на обосновано предположение ,по което се бил произнесъл неправилно първоинстанционния съд не отговарят на съдържанието на мотивите на обжалваното определение.Подобно произнасяне след внасяне на обвинителния акт би създало основания по чл.29 ал.2 от НПК.Спазвайки стриктно НПК и придържайки се към правомощията си в разпоредително заседание СГС е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт,който следва да бъде потвърден поради липса на каквито и да са законови нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт от разпоредително заседание.

Предвид на изложеното САС намира като неоснователни частните жалби на подсъдимите и техните защитници,поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението постановено в разпоредително заседание на 31.01.2024г. по НОХД 5552/2021г.по описа на СГС Н.О. ,с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП и са ПОТВЪРДЕНИ мерките за неотклонение на подсъдимите Н. и Ш. от „Задържане под стража „ в по –леки такива.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3