Решение № 86 от 18.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Благоевград, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Въззивно гражданско дело № 20241200501007 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №7373/30.07.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: *********, чрез З.Н., против Решение №218/09.07.2024г., постановено по гр.д.№1392/2021 г. по описа на РС – гр. Разлог, с което е признато за установено на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от заедно от двама от Съвета на директорите в състав Т.Я., Б.А.Р. и З.Н. Д., че ищцата К. К. Х. с ЕГН ********** от ********* не дължи сума в размер на 4 008.18 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 14.04.2011 година до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-01397437 от 15.05.2009 година; сумата в размер на 2 244.98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010 година до 11.05.2013 година; сумата в размер на 438.43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2010 година до 08.03.2011 година; сумата в размер на 158.83 лева, представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми 1 са предмет на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 622/2011 година по описа на РС - Разлог, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., поради погасяването на задължението по давност.

С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.

Твърди се, че обжалваното решение е в противовес със закона и практиката на Върховния касационен съд, което обосновава неговата неправилност.

Становището на въззивника за противоречие на решението със закона и практиката на ВКС се обосновава подробно, позовавайки се на тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 г. и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК.

Излагат се съображения, че с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК ВКС се е произнесъл, че „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВНС"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Сочи се, че такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР N9 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС.

В тази връзка се поддържа във въззивната жалба, че по отношение на вземанията по изпълнителния лист, които ищцата е била осъдена да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г.

Поддържа се още, че релевантни за разрешаването на спора съобразно закона, се явяват и най- новите разрешения на ВКС по въпроса за образуваните преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела. Съгласно ТР № 2

2/04.07.2024 г„ по т. д. № 2/2023 г., на ОСГТК. ВКС, по такива дела и при липса на действия, годни да поддържат висящността на процеса до 26.06.2015 г., давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело.

Поддържа се във въззивната жалба, че дори и да се приеме, че след налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото, не са извършвани действия, годни да прекъснат перемпцията преди 20.09.2019 г., то давността е започнала да тече считано от 04.01.2014 г., поради постановките на най- новото решение на ВКС, след която дата се е било налице прекъсване на погасителния срок, поради депозирането на молба за конституиране на нов взискател, с включено искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника на дата 15.10.2015 г.

Изразява се несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд, че молбата за конституиране на нов взискател не е действие, насочено за принудително удовлетворяване на вземането, а само декларира настъпила промяна в носителя на правото на същото, и поради това на 15.10.2015 г. не е прекъсната давността. Сочи се, че самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител.

Оспорва се и изводът на съда да приеме молбата за конституиране на нов взискател, като обстоятелство, прекъсващо давността и защото, поисканият със същата опис бил осуетен и поради това неизвършен. Поддържа се, че е застъпено в практиката становището, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка. Позовава се и на Решение № 1416 от 24.06.1969 г, на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: "Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси".

Сочи се, че в цитираното се застъпва становище, че при предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя, законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, 3 то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към поощряването им за тази недобросъвестност. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети.

Във въззивната жалба се поддържа и че противно на възприетото от РСРазлог, според Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Въззивникът се позовава за обосноваване неправилността на решението на първоинстанционния съд и на ТР № 2/04.07.2024 г., по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС, по такива дела и при липса на действия, годни да поддържат висящността на процеса до 26.06.2015 г., давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело.

Във въззивната жалба се поддържат всички твърдения в подадения отговор на исковата молба.

Предвид гореизложеното се иска да бъде отменено пьрвоинстанционното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски именно юрисконсултско възнаграждение, в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тежест на въззивника се иска да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е сторено възражение за прекомерност.

Сторено е и искане да се укаже на насрещната страна да предостави банкова сметка, по която ще следва да се преведат присъдените разноски с оглед на евентуалния изход от спора.

Посочена и банкова сметка на дружеството - въззивник: ********* В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.

4

В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. С писмено становище поддържа подадената въззивна жалба, прави се искане решението да бъде отменено, както и се прави искане за присъждане на сторените в производството разноски, като в тази връзка се представя и списък на разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв., както и възнаграждение в размер на 80.00 лв на основание чл. 13 т. 2 от Наредбата за изплащане на правна помощ, претендира се и държавната такса в размер на 137.00 лв.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител-адвокат К., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, иска се да бъде оставено в сила. Поддържа, че правилно РС Разлог е посочил, че от събраните по делото доказателства е установено, че за посочения период от 2012 до 2019 година по изпълнителното дело не са провеждани същински изпълнителни действия, които да прекъсват теклата в полза на ищцата К. Х. погасителна давност на задължението и в тази връзка счита за доказано и правилно възприето от съда обстоятелството, че задълженията на същата установени с изпълнителен лист в едно предходно съдебно производство са погасени след възникване на тези задължения и установяването им от съда, а именно след 2012 година. Счита, че конституирането на нов взискател по силата на правоприемство и цесия не е действие, което прекъсва давността, както и че правилно съдът е оценил, че Тълкувателното решение от 2015 година не въвежда начален период на прилагане на погасителната давност в изпълнителното производство, а установява и уеднаквява съдебната практика, която до този момент беше противоречива, като изрично и за яснота е разяснено кои действия в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. В тази връзка и през 2016 година действително от страна на взискателя от изпълнителния процес е предприето действие, което по своя характер би прекъснал погасителната давност в изпълнителния процес, но същото не е проведено, като самия взискател се е отказал от това действие, с което обстоятелство се счита това действие за неизвършено и непрекъсващо давността. В тази връзка поддържа, че мотивите на РС Разлог макар и кратки са обстоятелствени и конкретни, в съответствие с материалния закон и почиват на събраните по делото доказателства. Претендират се сторените в настоящото производство разноски, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Прави възражение за прекомерност и недължимост на юрисконкултско претендирано със списъка на разноски, с оглед начисляване на допълнителни такси, а именно освен възнаграждението и допълнителни такси по т. 2 в размер на 80.00 лева.