Определение № 636 от 15.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Перник, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500504 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 418, ал.5 ГПК.

С разпореждане Рег. № 15618 / 28.05.2026, постановено по ч. гр. д. № 5123 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, срещу длъжника П. Й. Т., в частта за сумата над 2 556.46 евро до пълния претендиран размер 3 959.50 EUR - претендирарана главница, сумата 1 365.60 EUR (хиляда триста шестдесет и пет евро и 60 цента), представляваща договорна лихва за периода от *** до ***.

За да отхвърли заявлението в тази му част, Пернишкият районен съд е приел, че се касае за потребител; клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя; налице е обоснована вероятност да се приеме, че е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, налагаща ограничение на ГПР; сумите за застрахователна премия не са предоставяни на разположение на кредитора, той не е имал възможност да избира с кое лице да сключи застраховката, при какви рискове и за каква сума, банката – кредитор има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в 1 качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

С оглед изложеното РС – Перник е направил извод, че процесния договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита. В тази насока се е позовал на константната практика на Пернишкия окръжен съд.

Искането е отхвърленао и за част от лихвите, но в тази му част то не е обжалвано.

В останалите му части заявлението е уважено.

Недоволно от разпореждането в отхвърлителната му част, е останало „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което чрез юрисконсулт Д.И., го е обжалвало в тази му част по просторно изложени съображения в частната жалба. Моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде уважено и в тази му част.

С оглед разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК на насрещната страна не е изпращан препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна /подадена е в срок и дължимата държавна такса е внесена/ и процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Длъжникът е физическо лице, за когото няма данни да е оборена презумпцията, че при сключването на договора за кредит със заявителя е действал като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В заявлението не са наведени твърдения, а в приложенията към него не са ангажирани доказателства същият да е поел кредитното задължение като търговец или професионалист. От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл. 7.2.2., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора. Има вероятност клаузата, която предвижда застраховане на вземанията на банката по договора за кредита, да е неравноправна – риска от загуба на вземания на банката на обща стойност от 2

3959,50 евро (но само 2556,46 евро действително предадена на длъжника главница) е поет срещу сума от 1403,04 €, тоест от почти 2,8 % от стойността на вземането. Договорът за застраховка не е представен по делото и съдът не може да прецени кой е покрития риск и дали сумата, представляваща застрахователна стойност, е еквивалентна или не на този риск. Недопустимо е, от гледна точна на потребителската защита, да се налага на потребителя сключването на застраховка, сумите за плащанията по която сами по себе си съставляват покрит застрахователен риск. Клаузата на чл. 7.2.2 не е индивидуално уговорена, тя фигурира в изначално изговен образец на договора, налага на потребителя парично задължение без еквивалент по делото, поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума. Отделно, банката-кредитодател няма право да предлага на пазара сключването на застраховки, включително поради забраната на чл. 23 от Кодекса за застраховането - банка не може да е застрахователен агент, а застрахователния агент – банка (последното – по аргуменит и от чл. 2 от Закона за кредитните институции. )

На следващо място настоящият състав следва да отбележи, че с решението си по дело № C-744/24 Съдът ЕС дава разрешение, според което директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“, като са посочени специално средствата, получени от 3 потребителя, но предназначение за заплащане от него на договорена в договора за кредит застраховка.

С оглед казаното, заповед за плащане на сумите по клаузата за застраховка не може да бъде издадена, неазависимо от характера им, и като краен резултат, преценката на съда да откаже за тях издаване на заповед се явявя правилна. Затова настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като окръжен съд изцяло споделя мотивите на Пернишкият районен съд.

С оглед на изложеното, при съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваната част на разпореждането следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане рег. № 15618 / 28.05.2026, постановено по ч. гр. д. № 5123 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, с която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в частта му, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, за сумата над над 2 556.46 евро до пълния претендиран размер 3 959.50 EUR - претендирарана главница, сумата 1 365.60 EUR (хиляда триста шестдесет и пет евро и 60 цента), представляваща договорна лихва за периода от *** до *** срещу П. Й.

Т..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4