Решение № 130 от 23.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Благоевград, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500270 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от И. С. К., ЕГН **********, против Решение № 462/09.12.2025 г., постановено по гр. д. № 659/2025 г. по описа на РС - Гоце Делчев.

С обжалваното решение № 462/09.12.2025 г., постановено по гр. д. № 659/2025 г. по описа на РС - Гоце Делчев, съдът е осъдил И. С. К., ЕГН **********, с адрес в с. ***, да заплати на Ф. Ф. Р., ЕГН **********, сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена средна телесна повреда от деяние от 17.01.2025 г., както и законната лихва върху присъдената сума от 15 000 лв., считано от датата на увреждането - 17.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за горницата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен, и е разпределил отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И. С. К., ЕГН **********, живущ в с. ***. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, защото съдът не е приел и не е обсъдил в пълнота доказателствата, от които според жалбоподателя се установява съпричиняване от страна на ищеца Ф. Р. за настъпването на вредоносния резултат.

Поддържа се, че по делото има медицински документи, снимков материал и решение на ТЕЛК, които показват, че и ответникът е получил сериозни наранявания, причинени от ищеца, както и свидетелски показания, които сочат, че Р. е предизвикал и е допринесъл за сбиването, включително 1 като се е върнал и отново е нападнал след като е бил изведен от заведението.

Според жалбата тези обстоятелства не са били отчетени при определяне на размера на обезщетението и затова присъдената сума от 15 000 лв. за неимуществени вреди е несправедливо завишена и противоречи на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД.

Претендира се въззивният съд да измени решението, като намали присъденото обезщетение до справедлив размер, съобразен с доказателствата и с приноса на пострадалия за настъпване на увреждането.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. Ф. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ***, чрез процесуален представител. В отговора се твърди, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, като е изложил ясни мотиви и е направил точна преценка на всички доказателства по делото, включително материалите от приобщеното наказателно дело и досъдебното производство.

Оспорват се като несъстоятелни твърденията във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил доказателствения материал и че това не е намерило отражение в решението. Посочва се още, че макар ответникът да е признал иска по основание, твърдението му, че обезщетението следвало да се съобрази с неговото поведение и възможности, е неубедително и дори „смешно“, тъй като той никога не е посочил какъв размер счита за справедлив. Излага се, че са правени опити за спогодба, включително предложение за обезщетение под предявения размер, което ответникът не е приел. Според отговора ответникът е направил опит да омаловажи извършеното престъпление, но предвид осъждането му по наказателното дело гражданският съд е бил длъжен да уважи претенцията.

Поддържа, че съдът дори е уважил иска в по-нисък размер от предявения, поради което решението е правилно, законосъобразно, справедливо и съответства на фактите, доказателствата и необходимостта от справедливо обезщетяване на вредите от престъплението.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице - ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Видно от протокол за проведено открито съдебно заседание по НОХД № 195/2025 г. по описа на PC – Гоце Делчев, състав на този съд с Определение от 14.05.2025 г. е одобрил споразумение, с което е прекратил наказателното производство водено срещу ответника И. С. К., като го е признал за виновен в това, че на 17.01.2025 г., около 00:50 часа, на ул. „***“ № ***, чрез нанасяне на два удара с острието на джобно ножче (с дължина на дръжката 10 см. и дължина на острието 10 см.) в областта на главата на пострадалия Ф. Ф. Р., ЕГН **********, причинил на пострадалия комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: нараняване на целостта на кожата с подлежащо 2 счупване на черепни кости и навлизане на въздух в черепната кухина, осъществяваща комуникация между външна среда и черепна кухина, които реализират квалифициращия медико-биологичен признак нараняване, проникващо в черепната кухина; вътрешно - черепни субдурален и суйарахноидален кръвоизливи в съвкупност с травматичния шок и острата кръвозагуба, които реализират квалифициращия медико-биологичен признак разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.

129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от НК.

За извършеното от И. С. К. престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл.

129, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и 27 дни, при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.

3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

От Епикриза, издадена на Ф. Ф. Р. от УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.

София, се установява, че същият е постъпил на лечение на 17.01.2025 г. и е изписан на 27.01.2025 г., като е приет по спешност след като е бил транспортиран от екип на ЦСМП. Извършена му е спешна оперативна интервенция, подробно описана.

От Медицинското свидетелство № 29 от 06.02.2025 г. на името на Ф. Ф.

Р., ЕГН **********, се установява, че на пострадалия е причинено: нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота.

По делото са представени и два броя фактури за направени разходи от Ф.

Ф. Р. във връзка с лечението му, но в настоящото производство не е налице претенция за заплащане и на имуществени вреди.

Видно от Експертно решение № 92389 от зас. № 201 от 21.10.2025 г. на И. С. К. е определена 50% трудова неработоспособност за период от 2 години, с диагноза неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения.

Същото няма отношение към предмета на делото.

По делото са разпитани четирима свидетели за установяване търпените болки и страдания на ищеца и поведението на двете страни по време и след инцидента.

По делото няма спор по фактите, не се оспорва и основателността на исковата претенция. Единственото, с което жалбоподателят пред настоящата инстанция не е съгласен е определения и присъден размер на дължимото обезщетение, като същият се счита за завишен.

При така установената фактическа страна на спора съдът приема от правна страна следното:

Искът за обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл.

45 от ЗЗД. Основателността на иск по основния фактически състав на непозволеното увреждане предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми - действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на вредоносен резултата, както от имуществено, така и от неимуществено естество.

Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл. 45, ал.

1 от ЗЗД за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав - деяние под една от двете форми - действие или бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на вреда имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца - арг. чл. 154, ал.

1 от ГПК. Горните обективни елементи представляват твърдения за положителни факти, от които ищецът има правно очакване за положителни правни последици за себе си, поради което носи тежестта да ги докаже.

Единствено субективния елемент - вината следва да се опровергае от 3 ответната страна - арг. ал. 2 от чл. 45 от ЗЗД.

Одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 195/2025 г. на РС - Гоце Делчев има значението на влязла в сила осъдителна присъда на основание чл. 383 ал. 1 от НПК. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския при разглеждане на гражданските последици от деянието относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Следователно, по силата на одобреното от наказателния съд споразумение в настоящето гражданско производство не може да се спори относно осъществяването на деликта от ответника и неговата вина. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - вредоносните последици и причинната им връзка с увреждането подлежат на пълно и главно доказване от ищеца. В случая такова е проведено.

С представените писмени доказателства и събраните гласни такива се установява вида, интензивността и продължителността на изживяните от ищеца негативни изживявания. Така, се установява по делото, че в резултат на причинената му от ответника средна телесна повреда – нараняване, проникващо в черепната кухина; вътрешно - черепни кръвоизливи, съвкупност с травматичен шок и остра кръвозагуба, реализиращи признака разстройство на здравето, временно опасно за живота, ищецът е претърпял изключително силни болки и страдания, прекарал е период в болница (около 10 дни в София), бил е в критично състояние с опасност за живота. Последвал е дълъг период на възстановяване, през който е бил неспособен да работи и да извършва елементарни действия, като е търпял и психологически травми.

Изброеното представлява вредоносен резултат от противоправното деяние.

При преценката на вредите и обезщетяването им първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълно обезщетение за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.

Изхождайки от горепосочените обстоятелства и от принципа на справедливостта съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от Ф. Ф. Р. неимуществени вреди /болки и страдания/ от деянието на И. С. К. извършено на 17.01.2025 г . правилно е определено в размер на 15 000 лв. Определеното обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Въззивната инстанция счита, че сумата от 15 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението настоящия съдебен състав взе предвид т. II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства от съда; при телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и други.