Решение № 263336 от 18.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9581/2020
- Вид
- Решение № 263336
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- ЕЛЕНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.68 ал.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.278 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........................../18.11.2022г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9581 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л.А.С., подадена чрез пълномощника й – адв. О., с която е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ срещу ЗАД „ОЗК З. АД“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 08.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. – датата, на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение на ищцата, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019г. около 17,20 часа в гр. София по бул.“Ген.
Данаил Николаев“ с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към пл.“Сточна гара“, В.Н.П. е управлявал автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег.№ *******, инв.№ 3322, собственост на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, изпълнявайки маршрутна линия № 305, като ищцата пътувала в автобуса. В района на спирка МГТ“Бяло море“ водачът на автобуса не осигурил безопасно слизане на ищцата, като затворил вратата на превозното средство преди да се убеди, че няма слизащи пътници и преди ищцата да успее да слезе от автобуса, вследствие на което тя била затисната от вратата на превозното средство. Ищцата паднала извън автобуса, като задната гума на автобуса преминала през двата й долни крайника. Успяла да освободи десния си крак, но левият останал под гумата на автобуса. Твърди се, че водачът на автобуса нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищцата следните телесни увреждания: навяхване на ляв глезен, контузия на други и неуточнени части на стъпалото, оток и хематом в областта на лява глезенна става и ляво стъпало, пиодермия, субкортикаленостеит, руптура на PTFL/заден талофибуларен лигамент/, руптура на CFL, реактивни посттравматични синовиит, тендовагинит и перпартрит, валгитет на палеца. След ПТП ищцата е прегледана в УМБАЛ“ Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Видно от Лист за преглед на пациент № 20879/08.10.2019г. ищцата имала оток и хематом в областта на лява глезенна става и ляво стъпало, спонтанна и палпаторна болка, болезнени и ограничени движения в областта на левия крак. След проведения преглед и извършена рентгенография на увредения крайник е поставена основна диагноза „Контузия на други и неуточнени части на стъпалото“. Кракът й бил обездвижен и имобилизиран с шина за срок от 20 дни, като се наложило тя да се придвижва с помощни средства. Ищцата била освободена от болничното заведение с назначена криотерапия и дадени препоръки за покой и ненатоварване на крайника. Вследствие травматичните увреждания, ищцата изпаднала в невъзможност да извършва трудова дейност, констатирана в приложените към исковата молба болнични листове. На 09.12.2019г. поради продължаващи болки в левия долен крайник на ищцата била извършена магнитно-резонансна томография на ляв глезен и ляво стъпало. Вследствие на причинените травматични увреждания ищцата изпитвала силни и продължителни болки и страдания и отрицателни изживявания – бърза уморяемост, непълноценност и потиснатост. Тя изключително трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП – страхувала се да излиза навън, станала много чувствителна, изпаднала в състояние на безнадеждност и тъга, не спяла спокойно след инцидента, страхувала се да пътува в автобус. Оздравителният процес при нея бил дълъг и възстановяването настъпвало бавно. Претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, както и негативното отражение, които тези травми дали в продължителния процес на оздравяване, довели до срив на самочувствието й и силен психически дискомфорт.
Във връзка с ПТП на виновния водач бил съставен АУАН № 364591/08.10.2019г.
Видно от Констативен протокол/КП/ № К-593/08.10.2019г. за управлявания от водача автобус е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със ЗАД „ОЗК – З.“ АС с полица № BG/23/118002991987 от 20.10.2018г., валидна до 19.10.2019г. С молба вх.№ 995381/05.12.2019г. ищцата сезирала ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като с три допълнителни молби представила допълнително медицински документи, а с молба вх.№ 995564/12.12.2019г. приложила и удостоверение за банковата си сметка.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна, която оспорва предявения иск.
Излага се, че на 04.03.2020г. на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 500лв., като се поддържа, че с изплатеното й обезщетение изцяло са покрити претърпените от нея вреди, с оглед представените документи пред застрахователя. Твърди се, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и че не всички, описани в исковата молба вреди са в резултат на ПТП, като се поддържа, че те са резултат от предходни съпътстващи заболявания на ищцата. Оспорва се механизма на произшествието и че вина за него има водачът на застрахованото при ответника превозно средство, който е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. В условията на евентуалност се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради това, че тя не е предприела необходимите действия да предпази себе си, като е слязла внезапно и в последния момент от автобуса и по този начин в значителна степен е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихви, както и началния момент, от който се иска присъждане на лихва, в случай на уважаване на исковата претенция. Възразява се срещу възлагането на разноските на ответника, доколкото същият не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От представеното по делото удостоверение от 12.02.2020г. на ВПД зам.началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и приложените към него документи – административно-наказателна преписка № 19-4332-022172/28.10.2019г., се установява, че относно настъпило ПТП на 08.10.2019г., констатирано с Констативен протокол/КП/ № К-593/08.10.2019г. срещу В.Н.П., водач на автобус „Мерцедес Конекто Г“ с рег.№ *******, е съставен АУАН с бл.№ 364591/08.10.2019г. за извършено нарушение по чл.68 ал.2 пр.2 от ЗДвП и влязло в сила на 15.11.2019г. Наказателно постановление /НП/ № 19-4332-022172/28.10.2019г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. по чл.185 от ЗДвП.
От показанията на свид. П. – водачът на автобуса марка
„Мерцедес“, в който пътувала ищцата, се установява, че при затваряне на вратите на спирка „Бяло море“ в гр. София, от пътниците разбрал, че при слизане от превозното средство на платното до вратата на автобуса е паднала жена, която слязла в последния момент. Свидетелят спрял пълния с хора автобус, във вътрешността на който нямал видимост, защото около вратите имало струпани много хора, а като слязъл от него видял, че единия крак на ищцата е под задната гума, като жената била паднала на земята и се наложило да измести автобуса, за да може да бъде изваден крака й. Видно от показанията на свид. А., който се прибирал след работа с автобуса, в който пътувала ищцата, когато автобусът потеглял от спирката срещу МБАЛ ИСУЛ средната врата била отворена, а ищцата – жена на средна възраст, се канела да слезе, като при потеглянето на автобуса паднала отстрани на пътното платно и левият й крак бил затиснат от задните две гуми на автобуса. Хората, които били там сигнализирали на шофьора, за да реагира и след спирането на автобуса жената се измъкнала, като преди това шофьорът предприел движение на заден ход, за да освободи затиснатия й от гумата на автобуса крак.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, за установяване механизма на произшествието вещото лице е ползвало доказателствата, събрани в хода на съдебното производство: КП за ПТП с пострадали лица, АУАН, подписан от водача на автобуса без възражения, Наказателно постановление № 19-4332-022172, свидетелските показания на свид. А.. Видно от заключението, механизма на ПТП е следния: На 08.10.2019г. около 17,20 часа в гр. София по бул.“Данаил Николаев“ с посока на движението си от бул.“Ботевградско шосе“ към кръстовището на Сточна гара се движи автобус „Мерцедес Конекто I“ с рег.№ *******, управляван от В.П.. В района на спирка МГТ Бяло море същият спира автобуса, за да се осъществи слизане и качване на пътници. На посоченото място от автобуса слиза пътник Л.С.. В момента на напускане на превозното средство, автобусът тръгва, същата губи равновесие и пада непосредствено до автобуса, като долните й крайници попадат под пода на автобуса. Водачът на автобуса потегля без да се убеди, че с тези си действия не застрашава безопасността на пътуващите и намиращите се в непосредствена близост до автобуса пътници. При потеглянето със задна дясна гума нанася травми на падналата пътничка Л.С.. Настъпва ПТП с последици. Като причина за настъпване на процесното
ПТП, експертът посочва действията на водача В.П., който привежда автобуса в движение/потегля от спирката/ без да се убеди, че няма да застраши безопасността на пътуващите и намиращите се в непосредствена близост до автобуса пътници. Съгласно същото заключение, към момента на потеглянето на автобуса, пътничката е слизала от него. Вследствие загубата на равновесие, същата пада на платното за движение, като краката й се озовават под пода на автобуса. Според експерта, ако пострадалата е била извън автобуса, водачът е имал възможност да я види в огледалото за странично виждане. Установява се също така, че вратите се затварят за около 1-2 секунди, както и че процесният автобус не е снабден със сензори, които да не позволяват на вратите да се затворят при наличие на слизащи или качващи се пътници, като е бил приведен в движение без да е била затворена вратата му, през която е слизала пътничката/пострадал/.
От показанията на свид. С. – съпруг на ищцата, е видно, че на 08.10.2019г., при прибирането си от работа тя претърпяла инцидент.
Вечерта я докарали на носилка с шиниран ляв крак. Инцидентът станал малко преди тя да се пенсионира. Около месец ищцата била с гипс, а след като го свалили гледката била ужасяваща. Целият й крак бил като ботуш, бил посинял от коляното до пръстите, имал обриви като рани. Освен травмата, имала скъсано сухожилие и множество разкъсвания на дребни капиляри в глезена, което било причина за екземата, кято се появила, като в това състояние била повече от три месеца, а и към момента понякога екземата се появявала, макар ищцата да ползвала предписани й от лекар мехлеми. През посочените три месеца тя не можела да стъпва на крака си и да ходи на работа, като се налагало свидетелят да й помага в ежедневието, с къпането, с воденето на лекар. Пет-шест месеца след инцидента започнала да стъпва на крака си и да се движи, но й било забранено да стои на пряка слънчева светлина и на топло, както и да излага крака си на слънце. Не можела да ходи на море и в планината, защото лекарите смятали, че може да има алергична реакция.
Нощем отока на крака спадал, но след ставане от сън докъм обяд отново отичал в глезена на левия крак. Непрекъснато ходела на лекар и й било препоръчано да предприеме по-сериозни процедури. Някои лекари я посъветвали да направи операция, но други смятали, че поради многото кръвоносни съдове такава не била желателна. В момента приемала медикаменти, но интензивно вземала лекарства – антибиотици и обезболяващи, през първите три-четири месеца след инцидента. Била стресирана и не смеела да се отпусне на крака си когато се движела. Стояла си предимно вкъщи. След инцидента и преди да се пенсионира ходила на работа само месец-два. Работела към Топлофикация и обикаляла по адреси на длъжници, но след ПТП не можела да си върши работата, защото трябвало да ходи пеша. След изчезването на обрива в началото, ищцата, придружавана от съпруга си, ходела на процедури за възстановяване, на раздвижване в поликлиниката в кв.“Горна баня“, но нямала подобрение. Първите няколко месеца не можела да спи, като вече избягвала да ползва градския транспорт.
Разпечатката съдържа 26 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81ac900f-efee-4042-8326-30c693ca285b