Определение № 338 от 22.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново , 21.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214000500265 по описа за 2021 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С определение № 168 от 17.03.2021г. по гр.д. № 138/ 2021г. по описа на ОС-Ловеч са оставени без разглеждане като недопустими обективно съединените искове по искова молба № 792/ 17.03.2021г. на ИЛ. Д. Д. против „Юробанк България“ АД-гр.София и е прекратено производството по делото.

Срещу това определение на ОС-Ловеч е подадена частна жалба от И.Д. чрез пълномощника адв. С.. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи и моли въззивния съд да го отмени ведно с всички законови последици от това.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника по нея „Юробанк България“ АД-гр.София. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение.

Великотърновски апелативен съд като обсъди доводите, посочени в частната жалба и отговора, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против 1 подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Същата е основателна по следните съображения:

Видно от гр.д.№ 138/ 2021г. по описа на ОС-Ловеч е, че същото е образувано по искова молба на ИЛ. Д. Д. от гр.Ловеч, ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД-гр.София, с която са предявени обективно съединени искове-главни: 1.с правно основание чл.440 ГПК за установяване, че имуществото-недвижим имот, находящ се в гр.Ловеч и представляващ УПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 336 кв.м., ведно с построените в него: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., едноетажна сграда със застроена площ от 23 кв.м. с предназначение-хангар, депо, гараж, и едноетажна сграда със застроена площ от 11 кв.м. с предназначение-хангар, депо, гараж, върху което е насочено изпълнението за парично вземане по образуваното изп.д. № 1083/ 2020г. по описа на ЧСИ В.П. не принадлежи на длъжника А. Д.; и 2. с правно основание чл.26 ал.1 вр.чл.167 ал.3 ЗЗД за обявяване нищожността на договорна ипотека № 105, н.д. № 324/ 2007г. на нотариус Д., подновена на 02.06.2017г., учредена от А.

Д. за обезпечение на дълга й към „Юробанк България“ АД-гр.София; и евентуален-с правно основание чл.439

ГПК за установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение на „Юробанк България“ АД срещу длъжника А. Д. за паричните притезания по изп.лист от 27.01.2012г., въз основа на който е образувано изп.дело № 1083/ 2020г. по описа на ЧСИ В.П.

С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане предявените обективно съединени искове като е приел, че същите са недопустими, тъй като ищецът нямал правен интерес, предявявал чужди права и не бил страна по договора за ипотека, и е прекратил производството по делото.

Така постановеното определение е неправилно.

Настоящата инстанция счита, че предявените обективно съединени искове-главни и евентуален са допустими. Ищецът е трето на изпълнителното производство лице, което твърди, че неговото право на собственост е засегнато от насочване на изпълнението към процесния имот, което право ищецът твърди да му е признато с влязло в сила на 27.04.2011г. съдебно 2 решение-№63 от 17.03.2011г. по гр.д. № 374/ 2009г. по описа на ОС-Ловеч, с което по предявен от него срещу А. Райковска /сега Д./, длъжницата по изп.дело, установителен иск е прието за установено по отношение на нея, че И.Д. е собственик на имота, предмет и на настоящото дело. Предвид на това, същият има правен интерес от предявяване на иска против взискателя по изп.дело-„Юробанк България“ АД с правно основание чл.440 ГПК, което обуславя и неговата допустимост. Досежно иска с правно основание чл.26 ал.1 вр.чл.167 ал.3 ЗЗД-на нищожността на договор може да се позове всеки правен субект, не само страната по него, при налличие на правен интерес от това. В случая ищецът е обосновал правния си интерес и такъв е наличен с оглед изложените твърдения и приложени доказателства за притежаване на право на собственост върху процесния недвижим имот, предмет на договора за учредяване на ипотека от длъжницата по изп.дело А.Д., към момента на неговото сключване, поради което и този главен иск е допустим. С оглед разрешението, дадено в т.2 от ТР № 4/11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, че ипотекарният длъжник има идентични на длъжника в изп. производство процесуално качество, права и задължения, то и евентуалният иск на Д. с правно основание чл.439 ГПК е допустим.

С оглед изложеното, следва да бъде отменено като неправилно определението на ОС-Ловеч, с което са оставени без разглеждане предявените обективно съединени искове, и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на делото по същество.

Водим от горното, ВТАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 168 от 17.03.2021 г. по гр.д. № 138/ 2021г. по описа на ОС-Ловеч.

ВРЪЩА делото на ОС-Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4