Решение № 224 от 21.10.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Тетевен, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100579 по описа за 2024 година

Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетно дете,с посочено основание чл.127,ал.2 от СК.

Ищцата твърди,че с ответника живели на съпружески начала около 4 години. Имат от връзката си едно дете-кг н град Тетевен,Лов.обл.Когато се родиле дететго живели в с,Лов.обл. С бащата на детето се разделили ,когато детето било на девет месеца.

Започнала да живее в град с,,на семейни начала с 0От 2015г и досега живеят на този адрес.Имат много добри условия за живеене,както и за отглеждане и възпитание на деца.Полагат всички необходими грижи за децата си.

8 била на девет месеца,когато с нея се преместила в град с,това станало през 2015 година.Осигурявали и всичко необходимо..Баща и Б. Б. не се интересувал от нея. Не познавал дъщеря си осем години. с чувствала за баща си с

През 2022 година ответникът дошъл и поискал двете деца да ги гледа при себе си за около една седмица . Изминала една седмица,но той не върнал децата.Ищцата отишла в с,,за да ги поиска,заварила го видимо употребил алкохол,казал,че ще му даде само момичето.Прибрала се в с,,започнала да звъни на сестрата на Б.,защото той отказвал контакт с нея.Постоянно се молела да и върнат дъщерята.Не е преставала да се интересува от дъщеря си.Има роднини в с,които я информират,че дъщеря и живее в крайно лоши битови условия.Живеят във фургон,без вода и ток.Нямат условия за отглеждане на дете.Дъщеря и 1 не посещава училище.Няма и личен лекар в с.На практика детето израства без никакви грижи.Няма достъп до училище и до лекар.Живее в нечовешки условия.Постоянно е тормозена от баща си.Той не работи,няма доходи,,не позволява да общува с ищцата дори и по телефон.

Оставането на дъщеря и при ответника е крайно опасно за живота и здравето и,възпитанието и нравственото и развитие..Навлиза в пубертета и единствено от майка си може да получи подкрепа и съвети.

С ответника не могат да постигнат съгласие за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права,личните отношения и издръжката.

Моли да бъде постановено съдебно решение,с което се постанови детето с Б.ова В.а да живее при ищцата на адрес в град с,да се предоставят на майката упражняването на родителските права,да се определи посочен в исковата молба режим на лично контакти между бащата и детето,както и бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка н а детето в размер на 250 лева считано от влизане в сила на съдебния акт.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ис,съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

Страните са родители на малолетното дете с Б.ова В.а. Същите съжителствали на семейни начала,като живели в с,Лов.обл. От около 2-3 години преди предявяване на иска страните се разделили. Ищцата се установила да живее в град с,с друг мъж,с който са родители на две деца.По данни на свидетелите,първоначално детето с живяло при майка си в град с,като през 2022 година бащата/ответникът/взел детето „за да го види,но не го върнал“.

Майката посетила детето си в с,където установило,че същото живее във фургон,в който няма необходимите условия за отглеждане на детето.Свидетелите установява,че бащата /ответникът/злоупотробява с алкохол.

В изготвения социален доклад от ДСП-Луковит са изложени данни,че след проведен разговор със социалните работници детето с е заявило,че се чувства добре ,че поел грижите за нея,че сама е преустановила контактите с майка си,че няма желание да посещава майка си в град с.През учебната 2023/2024г е завършила с добър успех трети клас в Ос,редовна форма на обучение,по данни на директорката на училището е добра ученичка,не е проблемно дете,не е отсъствала през учебната година.По данни на директорката след преместването на детето от град с,досието е и „било празно“.

Според данни на кметски наместник на с,грижите,които са полагани за детето с са добри,бащата и неговото семейство са добри жители.

Бащата и детето обитават фургон в двора на „жилището си“ в с,,който е обзаведен с вещи от първа необходимост,има чешма на двора,жилището е собственост на бабата по 2 бащина линия,в което се извършва основен ремонт,в двора има пристройка,обитавата от бабата и дядото по бащина линия,към нея има изградена баня и тоалетна,ползвани от цялото семейство.Когато бащата е на работа,детето с се отглежда от бабата по бащина линия с В социалния доклад е отразено,че детето с В.а изпитва емоционална близост и привързаност към бащата Б. Б.,както и към бабата по бащина линия скоито са от найблизките и значими за детето хора.

От приложения социален доклад,изготвен от ДСП-Ловеч се установяват изложените в исковата молба и останалите доказателства данни,че от 2022г детето с живее при своя в с,Лов.обл.,че майката в момента живее с друг мъж на семейни начала в град с,Лов.обл.,с когото имат две деца,а този мъж от предишно съжителство има други две деца,че в жилището н град с живеят освен ищцата и съжителят и децата им,още и родителите на съжителя на ищцата.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143 и чл. 144 от СК. Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата. Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за начина, по който да се произнесе.

Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето,респ. в случай децата. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или 3 вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето”. В това производство съдът не „наказва” единия родител, нито най- общо оценява по- добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече” детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.

В конкретния случай от 2022г./по данни на бащата/ответникът от 2021г./ преките и непосредствени грижи за детето с В.а са полагани изключително от ищеца-бащата на детето/с помощна на неговите близки-майка и сестра/,като безспорно положените грижи от страна на ответника са били в изключителен интерес на детето/в този смисъл са данните,представени в социалния доклад на ДСП-Луковит/.

Като прецени всички обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно възрастта на детето,неговите физически и емоционални нужди,преките и непосредствени грижи, полагани изключително за отглеждането и възпитанието на детето след раздялата между родителите/респ.след 2022г./ от страна на ответника съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето с Б.ова В.а, следва да бъде предоставено на бащата Б. В. Б.,като се отхвърли претенцията на ищцата,като неоснователна.

Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че не няма иск, няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

4

В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови упражняването на родителските права върху детето на този от тях който е попригоден в интерес на детето. Т.е. независимо от пасивното поведение на ответника/бащата на детето/,с оглед на съвкупната оценка на доказателствения материал,съдът приема ,че спора между родителите на детето с следва да се разреши, като се предоставят родителските права по отношение на детето на бащата.

По-добрите битови условия при майката/ищцата/единствено не могат да мотивират съда да уважи претенцията на ищцата.В социалния доклад ,изготвен от ДСП-Луковит са изложени данни,че детето с е добре обгрижвано от бащата и съжителстващите с него роднини,същото посещава редовно учебно заведение в с,Лов.обл..,не отсъства от занятия, справя се добре с учебния материал,детето изпитва емоционална близост и привързаност към бащата Б. Б. и към бабата по бащина линия,които са от най-близките и значими за детето хора.

Що се касае до въпроса за местоживеенето на детето:

Установено е от данните по делото,че от 2022г./преди това от раждането си до момента на раздялата между родителите/ детето е живяло в жилище в с,Лов.обл.