Решение № 1227 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110200697 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. С. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-0433-002542 от 07.01.2026 г., издадено от Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание “глоба“ в размер 51.13 и на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изразява становище, че в НП е посочено невярно обстоятелство, по отношение на мястото на извършеното нарушение. Моли Наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2025 г., в гр. Варна около 09.14 ч., непосредствено след като въззивникът В. С. потеглил от паркинг пред сграда №73 на ул. „Георги Раковски с управлявания от него л. а. *, рег.№*, без да е поставил обезопасителен колан, при навлизане в кръстовището на ул. „Георги Раковски“ с ул. Пирин“, той бил възприет от движещ се по ул. „Пирин“, посока бул. „Сливница“ полицейски екип в състав свидетелите Д. К. и Д. Д. служители при Първо РУ, ОД МВР Варна, които видели липсата на поставен безопасителен колан на водача и автомобила бил спрян за проверка, при която свид. Д. К. съставил срещу въззивника процесния АУАН за допуснато нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В последствие, след изтичане на срока по чл.44, ал.1 ЗАНН въззивникът предявил възражение вх.№433000-1774 от 21.01.2026 г.

На 07.01.2026 г. наказващият орган издал процесното НП №25-0433-002542 спрямо въззивника В. С., с което възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по съставения АУАН и наложил предвиденото в чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП наказание – „глоба“ в размер 51.13 €.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен 1 начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Д. К., Д. Д., В. В. и Р. Р., така и от приобщените документи – НП №25-0433-002542 от 07.01.2026 г., АУАН №3613760 от 13.12.2025 г., Възражение вх.№433000-1774 от 21.01.2026 г. с приложени сведения от М Г.а, В. В. и Р. Р., писмо рег.№433000-2905 от 28.01.2026 г., справка за водач В. С., Заповед №365з-9854 от 21.12.2023 г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови норми.

Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

От фактическа страна съдът счита, че приобщените доказателства удостоверяват по несъмнен начин ясно възприетата от всеки един от свидетелите Д. К. и Д.

Д. липса на поставен обезопасителен колан от въззивника при осъщественото от него управление на л. а. *, рег.№*, в участъка на ул. „Георги Раковски“ непосредствено към кръстовището с ул. „Пирин“, което обстоятелство по същество не се оспорва и от въззивника.

При правилната констатация за липса на поставен обезопасителен колан на управлявалия съответния автомобил въззивник В. С., правилна се явява и констатацията за допуснато от същия нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Въпреки това, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай за това конкретно нарушение е приложим института „маловажен случай“ по съобразно §1, ал.1, т.4 ЗАНН, основно поради факта, че нарушението е констатирано действително в непосредствено след осъщественото потегляне на автомобила от намиращия се в непосредствена близост до мястото на проверката паркинг при бл.73 на ул. „Георги Раковски“, за което обстоятелство съдът няма причини да не кредитира съвпадащите и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите В.

В. и Р. Р. като преките очевидци за мястото, от което въззивникът е потеглил към кръстовището с ул. Пирин. Тази констатация налага извод, че осъщественото неизпълнение на нормативното изискване в конкретния случай действително е било с минимална продължителност от само няколко секунди като изминатото разстояние без обезопасителен колан е в рамките на петдесетина метра. Допълнителен аргумент в тази насока е и факта, че видно от приобщената справка за регистрирани нарушения от въззивника, това е първи случай на установено нарушение на съответното нормативно изискване от въззивника.

Изтъкнатите констатации действително сочат, както незначителност на вредните последици от деянието, така и налично смекчаващо отговорността обстоятелство, при което степента на обществена опасност на конкретното нарушение е определено по-ниска спрямо обикновените случаи на неизпълнено задължение от същия вид и поради това, съобразно чл.28, ал.1 ЗАНН, оспореното НП следва да бъде отменено и спрямо въззивника следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0433-002542 от 07.01.2026 г., издадено от Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на В. С. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 51.13 евро и е постановено отнемане на 10 контролни точки, поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА В.

С. С. , че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. §1, ал., т.4 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3