Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 580 от 13.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 232/2023
Вид
Определение № 580
Подписан
13.02.2023
В сила
13.02.2023
Състав
Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Варна, 13.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20233100500232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 78850/15.11.2022 г., уточнена с молба вх. № 83315/01.12.2022 г., на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19 срещу Решение № 3142/19.10.2022 г. , постановено по гр.д. № 1778/2022 г., на ВРС, L с., в частите, с които е отхвърлен иска за приемане за установено, че И. В. Д., ЕГН **********, с местожителство в **********, дължи разликата над сумата 2578.07 лв., непогасена главница по Договор за кредит Експресо № 270188/05.05.2011 г. до претендирания размер 3606.96 лв.; разликата над сумата 47.60 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 15.09.2017 г. 15.05.2018 г. вкл . до претендирания размер 3433.12 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 15.02.2014 г. - 15.08.2017 г. вкл. и за сумата 70.24 лв., обезщетение за забава върху посочената главница (лихвена надбавка за забава), за периода 15.03.2014 г. - 15.05.2018 г. вкл., на осн. чл.

422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 10223/2020 г., на ВРС, L с..

Въззивникът навежда твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В резюме оплакванията на въззивника се свеждат до следното: - съдът е направил неправилен извод за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията; - кредитиран е един от вариантите от заключението на ССЕ, без да са налице мотиви за това; - не е съобразено обстоятелството, че въззивникът се е позовал на настъпил краен падеж на договора, а не на предсрочна изискуемост. Изложени са теоретични доводи досежно предсрочната изискуемост, нейното настъпване и обявяване. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение в атакуваните му части и уважаване на предявеният иск в пълните размери на всяка претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна И. Д. не депозира 1 отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 78850/15.11.2022 г., уточнена с молба вх. № 83315/01.12.2022 г., на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Московска“, № 19 срещу Решение № 3142/19.10.2022 г. , постановено по гр.д. № 1778/2022 г., на ВРС, L с., в частите, с които е отхвърлен иска за приемане за установено, че И. В. Д., ЕГН **********, с местожителство в **********, дължи разликата над сумата 2578.07 лв., непогасена главница по Договор за кредит Експресо № 270188/05.05.2011 г. до претендирания размер 3606.96 лв.; разликата над сумата 47.60 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 15.09.2017 г. - 15.05.2018 г. вкл . до претендирания размер 3433.12 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 15.02.2014 г. - 15.08.2017 г. вкл. и за сумата 70.24 лв., обезщетение за забава върху посочената главница (лихвена надбавка за забава), за периода 15.03.2014 г. - 15.05.2018 г. вкл., на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 10223/2020 г., на ВРС, L с..

НАСРОЧВА с.з. на 15.03.2023 г., 13.30 ч. , за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2