Решение № 3139 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3139 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20221110216109 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, ж.к.“М“, бл., вх., ап., против наказателно постановление №21-4332-024089/25.11.2021 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП.СДВР, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Навежда доводи за нарушена процедура по ангажиране на административнонаказателната му отговорност, тъй като вмененото нарушение не е установено по надлежния ред. В този смисъл счита, че липсва пълно описание на нарушението, доколкото не е установено защо е спряно превозното средство за извършване на проверка, както и факта, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. няма доказателства, които да установяват по безспорен начин извършване на нарушението.

1

Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени процесното НП. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Жалбоподателят не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена активно легитимирано лице да обжалва санкционния акт и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на съпругата на жалбоподателя на 26.11.2022 г., видно от разписката върху санкционния акт, а жалбата против него е депозирана чрез АНО на 29.11.2022 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения преклузивен 14-дневен срок за обжалването му, считано от датата на връчване, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 11.11.2021 г., около 09:30 часа, служителите при ОПП-СДВР – инспектор И. И. Б. и Б Н З, при изпълнение на служебните си задължения в гр.София, ул.“Проф.Цветан Лазаров“, на около 50 метра, след ул.“Димитър Пешев“, спрели за рутинна проверка движещият се с посока на движение от ул.“Димитър Пешев“ към бул.“Брюксел“, товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№. В хода на проверката установили, че водач на автомобила е жалбоподателя В. Г. Д., а негов собственик е „Тошимото“ ЕООД, ЕИК: . При поискване на документите на автомобила, водачът не представил застрахователна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, към датата и часа на извършената проверка.

Длъжностните лица при ОПП-СДВР направили справка чрез служебен 2 таблет, от която установили, че по отношение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на проверката. След извършена допълнителна справка с ОДЧ 99 установили, че процесното МПС не е с прекратена регистрация.

На основание така направената констатация хода на проверката, свидетелят И. И. Б., заемащ длъжността инспектор в ОПП-СДВР, в присъствието един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта - Б Н З /също длъжностно лице/, съставил против В. Г. Д., АУАН, Серия GА, бл.№524713 на 11.11.2021 г. за това, че:

На 11.11.2021 г., около 09:30 часа, в гр.София, по ул.“Проф.Цветан Лазаров“, с посока на движение от ул.“Димитър Пешев“ към бул.“Брюксел“, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№, собственост на „Тошимото“ ЕООД, ЕИК: , и на около 50 метра след ул.“Димитър Пешев“, от извършена проверка се установи, че водачът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката. След извършена допълнителна справка с ОДЧ 99 се установи, че автомобилът не е с прекратена регистрация, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

Актосъставителят предявил и връчил акта лично на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения по направените в него констатации.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си в срока по чл.44, ал.1 от КЗ да представи писмени възражения пред АНО.

Въз основа на така съставения акт, Началник Сектор към СДВР, ОППСДВР, издал НП №21-4332-024089 на 25.11.2021 г., с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ наложил на В. Г. Д., административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б., които потвърждават направените констатации в съставения АУАН, а последните кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка картон на водач;

Заповед №8121К-13312/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните 3 работи; Заповед №4332з-143/15.02.2016 г., издадена от директора на СДВР.

При извършена служебна справка от сайта на „Гаранционен фонд“ се установява, че към датата и часа на установяване на нарушението в хода на извършената проверка на жалбоподателя – 11.11.2021 г., към 09:30 часа, по отношение на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№, няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Установява се още, че такава е сключена на 11.11.2021 г., но в по-късен час – в 11:15 часа, с начална и крайна дата на покритие от 11:15 часа на 11.11.2021 г. до 23:59 часа на 10.11.2022 г.

Видно от справка-картон на водач е, че В. Г. Д. е правоспособен водач на МПС, с валидно издадено СУМПС на 30.06.2021 г. По отношение на същият са били налагани административни наказания и принудителни административни мерки за нарушаване на правилата за движение по пътищата, както следва: с тринадесет на брой фишове, през периода от 2016 г. до 2021 г., както и с осем на брой влезли в законна сила наказателни постановления в интервала от време от 2001 г. до 2019 г. включително.

Видно от Заповед №4330з-143/15.02.2016 г., издадена от директора на СДВР е, че са възложени правомощия на Началник на ОПП-СДВР да издава наказателни постановления за извършени нарушения по чл.638, ал.1-3 и ал.5, във вр. с чл.639 от КЗ, а съгласно представената Заповед №8121К13312/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, издателят на процесното НП е надлежно назначен на длъжност Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

На основание така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване 4 правото на защита на наказаното лице до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е наказан. Правилно е приложен и материалния закон.

Описаната фактическа обстановка в санкционния акт, се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил, собственост на друго лице – юридическо лице, без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, към датата и часа на извършената проверка. В подкрепа на този извод са данните от служебно извършената справка от „Гаранционен фонд“, съгласно които към 09:30 часа на 11.11.2021 г., за МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№, няма сключена активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За процесното МПС е сключена такава с начална дата на покритие - 11.11.2021 г., но в по-късен час – 11:15 часа, т.е. след извършване на проверката, в хода на която е установено на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Не се оспорва от жалбоподателя направената в АУАН и НП констатация, че товарният автомобил не е негова собственост, а на друго юридическо лице. От показанията на актосъставителя се установява по несъмнен начин, че при извършена справка с ОДЧ 99 е констатирано, че процесното МПС не е с прекратена регистрация към датата на извършената проверка.

Жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на направените възражения в жалбата, че не е установено извършването на вмененото му нарушение, съответно - че към датата на неговото установяване, управляваното от него МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Нарушението е констатирано от контролните органи при извършена рутинна проверка на жалбоподателя, във връзка с управление на процесния автомобил. Законът не предвижда да е налице основание за спиране на водачи на МПС, с цел извършване на полицейска проверка за спазване на правилата за движение по пътищата, включително и рутинна такава, още по-малко да полицейските служител да отразяват в съставения АУАН повода за извършената проверка. В този смисъл, релевираните възражения в жалбата за липса на пълно описание на нарушението, тъй като не е установено защо е 5 спряно превозното средство за извършване на проверка, се явяват несъстоятелни.

Жалбоподателят правилно е санкциониран в качеството на водач на МПС, а не на негов собственик. Като ползвател и водач на МПС-то, В. Г. Д. е бил длъжен да изпълни предвиденото в закона задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото в административнонаказателния процес подлежат на доказване само положителни факти, съдът намира, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че към момента на извършената проверка е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доказването на този факт става с представяне на хартиения носител на застрахователната полица за действащ договор към 09:30 часа на 11.11.2021 г., с обект на застраховане процесният автомобил. По делото не е налично такова писмено доказателство /застрахователна полица/. В подкрепа на отразената в АУАН и НП констатация, че процесното МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към датата и часа на извършената проверка, са данните от служебно извършената справка в „Гаранционен фонд“. Съответно, данните от тази справка, че за управлявания товарен автомобил от жалбоподателя е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие – 11.11.2021 г., но в по-късен час – 11:15 часа, са без правно значение за съставомерността на деянието. Горното навежда на извод, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си като водач на МПС, поради което деянието е съставомерно от обективна страна.

Налице и субективния признак – деянието е извършено виновно, при форма на вината – небрежност. Жалбоподателят, като водач на лекия автомобил е бил длъжен и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това е бездействал.

Жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда да се санкционира с глоба в твърд размер от 400 лева лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Законът не 6 поставя никакви други условия. АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на Д. - наложеното му административно наказание е съобразено по вид с предвиденото в санкционната норма, индивидуализирано е в размера точно фиксиран от законодателя, поради което нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.