Решение № 126 от 07.05.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1339/2025
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Христина Янева Костадинова - Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Сливен, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230201339 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от А. П. И., чрез упълномощен процесуален представител против НП № 25-0804-006793/04.08.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева (102.26 евро), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от упълномощен процесуален представител, с която се изразява становище по същество, поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неоснователно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от упълномощен представител - старши юрисконсулт, с което е изразено становище по същество, жалбата се оспорва и се пледира обжалваното НП да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.2025г. полицейските служители мл. автоконтрольор св. С. В. и комисар св. Д. К. били на смяна, като осъществявали линеен контрол по автомагистрала „Тракия“. Около 15:58 часа полицаите видели, че на км. 265, посока към гр. София се движи лек автомобил „Додж Челенджер“ с рег. № 737М551, на който задните пътепоказатели пресветвали в червена светлина, поради което спрели за проверка водача на автомобила. Проверката установила, че лекият автомобил се управлява от А. П. И., като същият бил собственост на Кр.Кр.Хр. Полицаите установили, че действително задните пътепоказатели пресветвали в червена светлина, вместо в регламентираната оранжева светлина, което проверяващите приели, че е по-значително несъответствие на т. 5.15 на правило 48 на АИКЕ на ООН. Установили също, че допълнително са включени към предните габаритни светлини постоянно да светят предните пътепоказатели. Описаните неизправности били определени като за значителни в методиката за оценка на техническите неизправности към Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС – т.4.2.3 ББ.А.
Въз основа на установеното на 06.07.2025г. актосъставителят В., в присъствието на свидетеля Д. К. съставил АУАН № GA4199911 /06.07.2025г. против жалбоподателя И. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 06.07.2025г., като същият го подписал и вписал, че има възражение по него. На 11.07.2025г. било депозирано писмено възражение от А. И. до Началника Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВРСливен, в което жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му АУАН, като посочил, че не е извършил посоченото нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. Автомобилът бил внесен от Канада, бил с транзитни номера и предстояла регистрацията му, която описал като дълъг и сложен процес.
Позовал се на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. С възражението отправил молба за отмяна на съставения му АУАН, като алтернативно поискал да бъде приложен институтът за маловажен случай. Видно от докладна записка, приложена л. 22 от делото възражението на жалбоподателя е прието за неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 25-0804-006793/04.08.2025г. от Началник Сектор в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 6, 2 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева (102.26 евро), за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподатателя на 06.10.2025г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели С. В. и Д. К. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е упражнил правото си на възражения, които са разгледани от АНО.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По делото безспорно е установено и доказано, че на 06.07.2025г. в 15:58 3 часа в общ. Сливен по автомагистрала № А-1 “Тракия“, посока гр. София жалбоподателят А. И. е управлявал лек автомобил „Додж Челенджер“ с рег. № 737М551, на който задните пътепоказатели светят в червена светлина, както и с допълнително включени към предните габаритни светлини постоянно да светят предните пътепоказатели.
Нормата на чл. 139 от ЗДвП забранява управление на технически неизправно моторно превозно средство. За точната класификация на всяка една неизправност, ЗДвП с нормата на чл. 101, ал. 4 препраща към Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
Както в ЗДвП, така и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. се съдържа легално определение на значителна техническа неизправност. Така съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а съгласно чл. 37 от Наредбата значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Според чл. 37, ал. 1 от Наредбата за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Според чл. 37, ал. 3, изр. второ от Наредбата при констатиране на значителни неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението.
В Приложение № 5 от Наредбата № Н-32 от 16.12.2011г., част 4.4 „Пътепоказатели и аварийни светлини“ са описани възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. По-конкретно в т. 4.4.3 „Съответствие с изискванията“ е посочено, че в констатирани случаи, при които лампата, излъчваният цвят, позицията, яркостта или маркировката не са в съответствие 4 с изискванията се категоризира като „значителна неизправност“. За да бъде преценено дали е в съответствие или не с изискванията, на първо място следва да бъде отбелязано, че в посоченото приложение № 5 от цитираната Наредба като бележка е отбелязано, че под „изисквания“ се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване, първа регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване или на националното законодателство на държавата на регистрация. Тези причини за неизправност са приложими само, когато е проверено съответствието с изискванията.
В конкретния случай в НП е посочено, че е изменен цветът на предните габаритни светлини, което не отговаря на изискванията на т. 5.15. от Правило № 48 на ИКЕ на ООН. Съгласно т. 5.15. от Правило № 48 на ИКЕ на ООН Единни предписания относно одобрението на превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация, цветът на светлината, излъчвана от „пътепоказателната светлина“ трябва да бъде „автомобилножълт“. От разпита на актосъставителя св. В. се установява, че светлините не са били автомобилножълт цвят, а червен, което се потвърждава и от разпита на св. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН. Ангажираните от защитата доказателства не опровергават извършеното нарушение, като не е представено годно писмено доказателство, удостоверяващо съответствие на цвета на пътепоказателните светлини с нормативните изисквания. Предвид това, актът, като редовно съставен от външна страна, следва да се приеме като годно средство за доказване на описаните в същия обстоятелства. (В този смисъл Решение № 1416 от 17.07.2025г. на АдмС - Сливен по адм. дело № 307/2025г.) В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че твърдението за различна по цвят светлина на задните пътепоказатели подлежи на доказване единствено с изземване на веществено доказателство или опис на техническите характеристики на източника на светлина. Видно от представените по делото доказателства, а и не се спори по делото, че спреният за проверка автомобил е с транзитна регистрация, като МПС е било внесено от страна извън ЕС Канада. От посочените обстоятелства е видно, че посоченото МПС не е 5 преминало необходимите технически изпитвания от Технотест или друг упълномощен орган, на базата на което да му бъде издадено удостоверение за техническо одобрение/съответствие, след снабдяването на същото и другите необходими документи да бъде регистрирано в Сектор „Пътна полиция“ с постоянни регистрационни номера. Всичко това води до извода, че предоставянето на транзитна регистрация на едно МПС, внесено от друга страна извън ЕС, само по себе си не налага извода, че същото отговаря на техническите изисквания за Република България, точно поради това е предвидена и различна процедурата за МПС, внесени от такива държави.
Техническите изисквания на такъв тип МПС се установяват действително съобразно уреди, специални изпитвания и тестове от Технотест или друг упълномощен орган, за да бъде съобразено дали представеното МПС отговаря на техническите изисквания на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., за да бъде представено същото за постоянна регистрация. Доколкото настоящият лек автомобил „Додж Челенджер“ с рег. № 737М551 няма такова издадено Удостоверение, проверяващите органи са компетентни да съобразят при проверка дали същото е технически изправно, за да е безопасно за водача му и за останалите участници в движението по пътищата на Република България.