Определение № 404 от 03.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Перник, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500283 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от В. И. Ш., ЕГН **********, ***, чрез пълномощника си адвокат К. П. от Адвокатска колегия - ***, съдебен адрес:

*** срещу определение № 977 / 22.03.2023 година, постановено по гр.д. № 5777/2022 г., по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата му с вх. № 4677/01.03.2023 година за изменение на решение № 128/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 5777/2022 г., на РС Перник в частта му за разноските.

В частната жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че пред него е предявен един иск, вместо два и на основание чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по него, осъществено от един адвокат следвало да се дължи едно адвокатско възнаграждение.

Счита, че съгл. чл.2, ал.5 от наредбата възнаграждения се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете, като в конкретния случай са предявени два иска, а според чл.7, ал.2, вр.чл.2, ал.5 от наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове поотделно, а не техният сбор.

1

Ето защо твърди, че в настоящия случай определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение не следва да се образува от сбора на цената на отделните искове (381,50+60,00 = 441,50 лева) и съответното адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата да възлиза на 400,00 лева, а съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове, както следва: при цена на иска от 381,50 лева - стойността на възнаграждението следва да бъде 400,00 лева, а за иска с цена 60,00 лева възнаграждението следва също да се определи в размер на 400,00 лева, като общо дължимата стойност на минималните възнаграждения следвало да е 800,00 лева, а не 400,00 лева. Счита, че под този минимален размер съдът не може да намали полагащото се възнаграждение за осъществена адвокатска защита въпреки своевременно направеното от противната страна възражение в срока по чл.78, ал.5 от ГПК. В тази насока се позовава на съдебна практика - определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д.

№ 358/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение; определение № 50 от 17.01.2023г. но ч.гр. дело № 4735/2022г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Ответникът по частната жалба – „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД не е депозирал писмен отговор.

Пернишки окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

С решение № 1028/10.02.2023 г., постановено по гр.д. № 5777/2022 г., по описа на Районен съд – Перник са били уважени предявените от ищеца настоящ частен жалбоподател обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на 381,50 лева, като получена от ответното дружество на отпаднало основание в рамките на изп.д. № 1697/2021 г. на ЧСИ А. В., както и сумата от 60,00 лева, представляваща невнесени авансово такси и разноски по изп.д. № 1697/2021 г., по описа на ЧСИ А. В.. Съобразно изхода на правния спор съдът е присъдил разноски в полза на ищеца, вкл. за адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева.

С определение № 977 / 22.03.2023 година, постановено по гр.д. № 5777/2022 г., по описа на Районен съд – Перник, на основание чл.248 от ГПК е била оставена без уважение молбата на ищеца с вх. № 4677/01.03.2023 година 2

- за изменение на решение № 128/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 5777/2022 г., на РС Перник, като вместо сумата от 400 лева да му бъде присъдена общата сума от 800 лева.

За да отхвърли молбата на ищеца по реда на чл.248 от ГПК районният съдия се е позовал от една страна на определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, като е приел, че в случая цената на иска се определя от паричния общ сумарен сбор на сумите по двата иска, в резултат на което следва да се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата, а от друга – че евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за разгледани два обективно, кумулативно съединени иска на обща стойност 441,50 лева (381,50 лева + 60,00 лева) представлява злоупотреба с право и противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала, като се е позовал и обсъдил подробно ограничителната и коригираща в тази насока повеля на СЕС, обективирана в решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16, където се допуска при наличие на обективна и очевидна прекомерност на размера на адвокатския хонорар, фиксиран и ограничен в наредба спрямо размера и обема на защитения интерес, решаващият съд може да го редуцира в полза и защита на обществения интерес.

Наред с горното, районният съдия освен, че мотивирано и задълбочено е изследвал спора по казуса, съобразявайки националната и европейска съдебна практика в тази насока, като е обосновал кохерентна връзка между справедливия размер на минималния адвокатски хонорар спрямо цената на защитения интерес и общите принципи за недопускане на неоснователно обогатяване и предотвратяване на злоупотреба с процесуални права, чрез превръщане на гражданския процес като средство за неоснователно обогатяване. В подкрепа на горното се е позовал на възприетото по сходен случай в определение № 174 от 26.04.2021 г., на ВКС, постановено по ч.гр.д.

№ 560/2021 г., на III г.о., където е объсдено, че „претенция за присъждане на разноски в размер на 600 лева, по иск с цена 119,34 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.“ Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията и доводите на районния съдия и приложимата по казуса горецитирана практика на ВКС и СЕС, като не приема посредством законоустановени средства да се цели постигане на противоправен и противоречащ на добрите нрави резултат, чрез неоснователно обогатяване на ищеца посредством калкулиране в тежест на ответника на неимоверно високи по размер разноски за адвокатски хонорар спрямо цената на защитавания интерес.

Независимо от това, районният съд по уважен исков интерес от 441,50 лева (381,50 лева по първия иск и 60,00 лева по втория) е присъдил на ищеца разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева, т.е. цената на иска и размера на адвокатското възнаграждение представляват сходни парични стойности.

Вследствие на горното би се стигнало до абсурдното положение при предявен и уважен иск с размер от 60 лева да се претендира още едно 3 адвокатско възнаграждение от 400 лева – почти седем пъти над главницата, при наличие и изследване на едни и същи факти и обстоятелства по спора, подлежащи на изясняване, при отсъствие на всякаква фактическа и правна сложност по казуса, приключил в рамките на едно открито съдебно заседание, без развиване на продължителен и мащабен исков процес, изискващ събиране и обсъждане на сложни по вид, обем и начин на установяване доказателства.

В случая чрез атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК районният съд е осуетил осъществяване на безпрецедентна злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на добрите нрави в правото, на принципите на добросъвестност и справедливост при упражняване на законоустановени права. Такава фрапираща недобросъвестност не може да бъде толерирана и от настоящия съдебен състав.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба о т В. И. Ш., ЕГН

**********, ***, чрез адвокат К. П. от Адвокатска колегия - ***, съдебен адрес: *** срещу определение № 977 / 22.03.2023 година, постановено по гр.д.

№ 5777/2022 г., по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата му с вх. № 4677/01.03.2023 година за изменение на решение № 128/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 5777/2022 г., на РС Перник в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4