Решение № 1272 от 10.12.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Н. Н.

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Албена Тараланска, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВАНД

№ 4547 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С решение № 144604 от 13.06.2017 г., постановено по НАХД № 7558/2016 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 105-ти състав е признал обвиняемия Н.Р.К. за виновен в това, че на 10.10.2015 г., в гр. София, на бул. „******, с посока на движение към „Лъвов мост“, при управление на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******, облепен със стикери на таксиметрова компания „Такси за едно евро“ ООД, с поставена табела „Такси” на тавана на МПС-то, с включен светлинен индикатор тип „черешки” в зелено, и с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет в режим „работен“, упражнявал професия „шофьор на такси” (с код 83222005 по националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., утвърдена със Заповед № РД01-971/21.1.2013 г. на Министъра на труда и социалната политика), без да има съответната правоспособност за това – не притежава „Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил” (съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. обн., ДВ, бр. 109/14.12.1999 г., изм., ДВ, бр.

99/08.12.2006 г. – „Водачът лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания : 1. Да притежава свидетелство за управление на МПС; 2. Да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство; 3. Да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.

152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. Да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”) – престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 324, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, обв. К. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от защитата на обв. Н.Р.К. – адв. А.В. – от САК. С така подадената въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че същото е постановено в нарушение на чл. 306 от НПК, тъй като по делото не са били събрани достатъчно доказателства за това, че подзащитният й е извършил престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. В тази насока се твърди, че повечето от разпитаните свидетели са заявили, че не могат да кажат, дали таксито е светело със зелена или червена светлина, тъй като към момента на извършената проверка автомобилът е бил спрян, изгасен, с изгаснали светлини. Сочи се, че по делото не е установено по категоричен и безспорен начин, дали обвиняемият е бил взел лицата, за да ги закара като таксиметров превоз и дали същите са му платили за извършената услуга, което според защитата, е необходимо, за да бъде осъществен съставът на престъплението с посочената правна квалификация, в каквато насока се цитира съдебна практика. Изтъква се, че по делото не е доказано да е изпълнен фактическият състав на чл. 324, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което обв. К. да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитата на обв. К. – адв. М.– от САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като развива доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Сочи, че по делото не е доказано дали обвиняемият е упражнявал професията „шофьор на такси“ или е направил опит да се обогати с шофиране на автомобил с външни белези на таксиметров такъв. Твърди, че въпросният автомобил е бил собственост на обвиняемия, но е бил даван на пълноправни шофьори и такива, които са имали право да управляват таксиметров автомобил, а обвиняемият е управлявал автомобила като личен. Моли за отмяна на решението на първия съд и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият

К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, и по основателността на депозираната въззивна жалба.

Представителят на СГП предлага решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото доказателства категорично е установено, че обв. К. е извършвал таксиметрова дейност, без да притежава необходимото за това разрешително. Счита постановеното решение на първия съд за правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства, и в частност – с оглед показанията на св. К., С., Т.и Н.. Релевира доводи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налага отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.

313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил обясненията на обв. К., снети в о.с.з. на 13.06.2017 г.; показанията на свидетелите С.Д.К., снети в о.с.з. на 13.09.2016 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2, пр. 2 от НПК (л. 26 – 29 от досъд. п-во), С.Д.К., Я.В.С., Й.Г.Т., К.С.К., Д.Н.Н., П.К.Р., И.Г.С.и Б.Г.Н.– снети в о.с.з. на 13.09.2016 г., И.Д.И.– депозирани в о.с.з. на 01.11.2016 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2, пр. 2 от НПК (л. 78 – 80 от досъд. п-во), В.В.Н. – снети пред първия съд, в о.с.з. на 01.11.2016 г. тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 84 –

87 от досъд. п-во), К.П.С., снети в о.с.з. на 14.03.1017 г.; протокол за доброволно предаване от 10.10.2015 г. (л. 19 – 20 от досъд. п-во); писма от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) изх. № 04-00-00-631/13.10.2015 г., ведно с приложение – заверен препис на АУАН (л. 22 – 23 от досъд. п-во), изх.

№ 10-00-00-1299/05.01.2016 г. (л. 64 от досъд. п-во) и изх № 10-00-29-114/09.02.2016 г., ведно с приложения (л. 92 – 95 от досъд. п-во); справка от СДВР – ОПП, рег. № 513000-21318/22.12.2015 г. (л. 57 от досъд. п-во); справка от 07 РУ – СДВР, рег. № 338200-9508/29.12.2015 г. (л. 63 от досъд. п-во); писмо от ОД МВР – София, рег. № 517000-231/08.01.2016 г., ведно със заверени преписи от кадрова справка и длъжностна характеристика на мл. инсп. К. (л. 65 – 68 от досъд. п-во); писмо от ИААА до СРС изх. № 10-00-00-165/04.04.2017 г. (л. 55 – 56 от съд. п-во); писмо от „За едно евро“ ООД до СРС изх. № 67/11.04.2017 г., ведно с приложения – договори за финансов лизинг и споразумения към тях, декларации, договори за франчайз и анекси към тях (л. 70 – 84 от съд. п-во) и справка за съдимост на обвиняемия (л. 11 от съд. п-во).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като единни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът е взел предвид и обсъдил и събраните по делото писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството.

Първоинстанционния съд не е дал вяра единствено на обясненията на обв. К., в които същият е отрекъл да е извършвал таксиметрова дейност, като е преценил, че същите не кореспондират с установената фактическа обстановка, въз основа на останалите, събрани по делото доказателства, нелогични са и житейски неубедителни. Приел е, че същите са предназначени да формират защитна версия на обвиняемия по повдигнатото му обвинение, поради което и не ги е ползвал при формиране на изводите си по фактите.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че през м. април 2015 г. в Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР постъпила информация, че Н.Р.К. осъществява нерегламентирана таксиметрова дейност. По това време същият бил служител в 01 криминална група в сектор ПКП при 07 РУ – СДВР. След сигнала била организирана полицейска операция за установяване на нерегламентирана трудова дейност от служителите на МВР. Служителите на МВР имали информация, че нерегламентираната търговска дейност се извършва в района на ж.к. „Студентски град“, пред „Клуб 35“.

СРС е приел за установено, че на 10.10.2015 г., около

21,00 часа, свидетелите Я.С., С.К., С.К., Й.Т., К.К., Д.Н., П.Р., И.Г.и Б.Н.извършили планираната полицейска операция. Те били позиционирани в района на ж.к. „Студентски град“, като св. К., Н., Т.и Р.били в служебен автомобил марка „Ауди“, а св. С.и С.били с бял на цвят автомобил марка „Пежо“. Свидетелите С.К. и С.К. – студенти от Академията на МВР, били взети от служителите на Полицията – св. С.и С.. Закарали ги в „Студентски град“, където им дали инструкции да се качат в определена таксиметрова кола – марка „Дачия“, модел „Логан“, жълта на цвят, обозначена с табели, която била пред „Клуб 35“ и им казали какъв да бъде крайният адрес – гр. София, в района на „Лъвов мост“. Свидетелите С.и С.били със служебен автомобил „Пежо“, бял на цвят, позициониран в същия район на ж.к. „Студентски град“, а св. Р., К., Н. и Т.били в друг служебен автомобил – черен, марка „Ауди“, в същия район.

Свидетелите

С.К. и С.К. попитали шофьора – обв. Н.К., дали е свободен и той им отвърнал, че ще ги вземе. Потеглили с таксиметровия автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ******, към адреса в гр. София, около „Лъвов мост“. При тръгването обв. К. включил апарата, а светлините в горния десен ъгъл на предното стъкло, от зелен цвят станали в червен. В същия момент след него тръгнали и двата служебни полицейски автомобили – марка „Пежо“ и марка „Ауди“, в които били полицейските служители, извършващи операцията. По пътя обв. К. намалявал и ускорявал скоростта на автомобила. Поради ниската скорост, служебните автомобили се наложило да го изпреварят. Преди да стигнат до крайната точка, на бул. „Сливница“, на 50 м след „Сточна гара“, обв. К. отбил автомобила от движение, под предлог, че се е развалил. Извадил багажа на С.и С.К.и от багажника и ги упътил накъде да вървят, като не им взел пари за превоза.

Служебните коли се движели пред таксиметровия автомобил на обв. К. и наблюдавали случващото се в огледалото за задно виждане. След като видели, че таксиметровият автомобил отбива преди адреса, до който трябвало да стигне, направили обратен завой на първото удобно кръстовище и се върнали на мястото, където бил отбил обв. К.. Когато полицейските служители с двата служебни автомобила пристигнали, обв.

К. заявил, че знае защо са пристигнали служители и за какво е спрян, и че ще съдейства. След това св. С.и С.К.и били отведени в сградата на СДВР, за да дадат обяснения, а на мястото останали другите служители на групата от операцията. Пристигнали и служители на ДАИ. Свидетелят Н.съставил АУАН № 209908/10.10.2015 г. в присъствието на св. В.В.Н., на обв. К., за това, че е без УВЛТА за общината на територията, на която започва превоза; извършва превоз без за автомобила да има пътна книжка, издадена от съответния превозвач; водачът е без разрешително за общината. Свидетелят К.С.съставил докладна записка от мястото на случая.

Разпечатката съдържа 36 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81a63fdf-7026-489a-be6b-6cc1e717155c