Решение № 2838 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2838 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110161335 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. П. ЯШ с ЕГН **********, адрес:

*****************, срещу „ТС” ЕАД, ЕИК **********, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищцата за сумите: сумата от 1079,63 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 2012 г. - м. април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г., сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода м. август 2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и 327,90 лв. разноски по делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 55187 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМ

Твърди се, че въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 55187 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г., с който е осъден длъжника ОВК с ЕГН ********** и длъжника ПКЗ с ЕГН *********, да заплатят разделно по 1/2 ид. част на кредитора „ТС“ ЕАД, ЕИК *************, седалище и адрес на управление:

*************, сумата от 1079,63 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 2012 г. - м. април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г., сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода м. август 2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и 327,90 лв. разноски по делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв.

1 възнаграждение на юрисконсулт.

Твърди се, че по искане на кредитора „ТС“ ЕАД с вх. №22928/25.03.2024г. и с вх.

№29059/16.04.2024г. н на основание. чл. 429 от ГПК от ЧСИ ВМс район на действие СГС ищцата е конституирана като длъжник но изпълнително дело №2023***0401471 в качеството на наследник на ОБК и ПКЗ

Поддържа се, че от датата на издаване на изпълнителния лист 06.01.2016 г. до датата на подаване на молбата до ЧСИ от кредитора „ТС“ ЕАД, а именно с вх. №22928/25.03.2024г. са изминали 8 /осем години/, а до годината на образуване на делото срещу наследодателите на ищцата 2023 г. - 7 /седем години/.

Твърди се, че повече от 5 /пет/ години, не е извършвано никакво принудително действие относно събирането на дължимата сума в следствие на което предприетите действия по събирането на сумата, извършени от частния съдебен изпълнител през 2024 г. са направени след като това право е погасено по давност.

Приложени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Излагат се доводи за недопустимост на иска. Сочи се, че съдебният изпълнител е конституирал наследника, но последният не е заявил изрично дали приема или се отказва от наследството. Иска се съдът да определи срок, в рамките на който ищцата може да представи доказателства дали приема наследството или се отказва от него и това изявление на осн. чл. 51, ал.3 от ЗН да се впише в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН.

Излагат се доводи, че в случая е приложима 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Сочи се, че давността е прекъсната на 29.03.2016 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Поддържа се, че давностният срок е прекъсван и с всяко едно извършено от страна на ЧСИ изпълнително действие или с поисканите изпълнителни действия от взискателя. На 09.06.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; На 16.07.2018г. наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „И“ АД; На 24.02.2020г. е депозирана молба от „ТС“ ЕАД за извършване на конкретни изпълнителни действия; Изпълнително дело № 2016***0400553 е прекратено през 2023г. и изпълнителният лист е изтеглен, видно от кориците на изпълнително дело.

Сочи се, че предвид направена справка НБД „Население“ е установено, че длъжникът ПКЗ е починал на 21.08.2019г. и е необходимо да се предприемат действия по конституиране на наследниците му. Считам, че изпълнителното дело е „спряно“ през периода от 21.08.2019г. (датата на която е починал длъжника) до конституиране на наследниците му като сроковете не текат през това време. Също така, на 26.10.2023г. ОВК е починала и изпълнителното дело е „спряно“, считано от посочената дата до конституиране на наследниците.

Поддържа се, че след прекратяване на делото по описа на ЧСИ СХ на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е образувано ново изпълнително дело № 2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМна 13.09.2023г.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

ОВК с ЕГН ********** и ПКЗ с ЕГН ********* от една страна и ТС“ ЕАД, ЕИК *************, от друга страна с а били страни по ч.гр.д. №55186 /2009 г. на Софийския районен съд, 67 състав, по което на 12.10.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.

2

410 ГПК за сумата от 1079,63 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 2012г.- април 2014г., ведно със законна лихва за периода от 12.9.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49лв. за периода от 30.9.2012 г. до 4.9.2015 г., сумата в размер на 30,60лева дължима сума за дялово разпределение за периода м. август 2012г.- април 2014г., ведно със законна лихва за периода от 12.9.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31лв. за периода от 30.9.2012 г. до 4.9.2015 г. и 327,92 лв. разноски по делото, а именно: 27,92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт. На 06.01.2016 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист длъжникът ОВК и длъжникът ПКЗ да заплатят разделно- по 1/2 част на кредитора „ТС“ ЕАД посочените в заповедта суми.

По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 29.03.2016 г. е образувано изп.дело №2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

Със Запорно съобщение изх. №37667/05.04.2016 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ОВК в „УКБ“ АД.

Със Запорно съобщение изх. №37729/05.04.2016 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ПКЗ в „УКБ“ АД.

Със Запорно съобщение изх. №37669/05.04.2016 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника ОВК пенсия от НОИ.

Със Запорно съобщение изх. №37730/05.04.2016 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника ПКЗ а пенсия от НОИ.

Със Запорно съобщение изх. №73215/09.06.2016 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ПКЗ в „Б“ ЕАД.

С молба от 13.03.2018 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител налагане на запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения и пенсии, насрочване на опис и налагане на възбрани на притежаваните от длъжниците имоти.

Със Запорно съобщение изх. №34826/16.07.2018 г. е наложен запор върху всички суми по микросметка на длъжника ОВК в „И“ АД.

Със Запорно съобщение изх. №34831/16.07.2018 г. е наложен запор върху всички суми по микросметка на длъжника ПКЗ в „И“ АД.

С молба от 24.02.2020 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител налагане на запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения и пенсии, насрочване на опис на притежаваните от длъжниците движими вещи.

С молба от 15.02.2023 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изп. лист в оригинал. С постановление от 01.08.2023 г. изп.дело №2016***0400553 по описа на ЧСИ СХ е прекратено.

По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 13.09.2023 г. е образувано изп.дело №2023***0401471 по описа на ЧСИ ВМ С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

Със Запорно съобщение изх. №97269/08.10.2023 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ПКЗ в „Б“ ЕАД.

Със Запорно съобщение изх. №97262/08.10.2023 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника ОВК пенсия от НОИ.

С разпореждане от 08.10.2023 г. на ЧСИ М е спряно изп. производство по отношение на длъжника ПКЗ тъй като същият е починал на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. чл.

3

229, ал. 1, т.2 ГПК.

С разпореждане от 05.03.2024 г. на ЧСИ М е спряно изп. производство по отношение на длъжника ОВК тъй като същият е починал на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. чл. 229, ал. 1, т.2 ГПК.

С молба от 18.03.2024 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да конституира като длъжници всички законни наследници на ОВК и да наложи запори върху притежаваните от тях банкови сметки.

С молба от 11.04.2024 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да конституира като длъжници всички законни наследници на ПКЗ и да наложи запори върху притежаваните от тях банкови сметки.

От приложените по изп. дело удостоверения за наследници се установява, че ПКЗ е починал на 21.08.2019 г., като е оставил за наследници ОВК- съпруга, ВПК, ЕГН:

********** – син и С. П. Я.- дъщеря. ОВК е починала на 26.10.2023 г., като е оставила за наследници ВПК, ЕГН: ********** – син и С. П. Я.- дъщеря

С разпореждане от 30.06.2024 г. съдебният изпълнител е конституирал ВПК и С. П. Я. като длъжници, в качеството им на наследници на починалите длъжници ПКЗ и ОВК.

Със Запорно съобщение изх. №146832/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ВПК в „УКБ“ АД.

Със Запорно съобщение изх. №146831/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ВПК в „И“ АД.

Със Запорно съобщение изх. №14681/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника С. П. Я. в „Б“ АД.

Със Запорно съобщение изх. №14682/09.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника С. П. Я. в „УКБ“ АД.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че искът е недопустим за ½ от процесните суми и производството следва да се прекрати. Изпълнителното основание/ изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 55187 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд/ касае вземания на „ТС“ ЕАД спрямо наследодателите на ищцата С. П. Я.. Установи се в производството, че наследници на ПКЗ и ОВК са както ищцата, така и нейния брат ВПК, като всеки от тях отговаря за ½ от наследствената маса, респективно само за своята ½ част ищцата има правен интерес да установи недължимостта на сумите поради погасяването им по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.