Решение № 174 от 18.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Русе, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. Петров при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20224500500202 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

„ Интершип“ЕООД е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5610/2020г., с което „Интершип“ ЕООД е осъдено да заплати на СТ. П. Д. сумата 5541.84 лв., представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден труд през периода 06.11.2017 г. 01.06.2020 г., от която: за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. - сумата 2422.88 лв. за 152 часа извънреден труд, за отчетен период 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. - сумата 1721.52 лв. за 108 часа извънреден труд, за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. - сумата 1397.44 лв. за 88 часа извънреден труд, както 800 лева деловодни разноски.

Излагат се оплаквания за недопустимост, неправилност на решението, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените от СТ. П. Д. искове, както и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по въззивната жалба оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледани по същество, 1 е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения, като приема, че квалификацията на исковете е по чл. 150 вр.чл. 262 от КТ вр. чл. 24ал.3 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя / Наредбата/.

Въз основа на доказателствата по делото правилно районният съд е приел за установено, че в периода 06.11.2017г. – 01.06.2020г. СТ. П. Д. бил в трудово правоотношение с ответника „ Интершип“ЕООД , като заемал длъжността “капитан на кораб”, с място на работа - моторен кораб“С“, работел на пълно работно време, при сумарно отчитане - на 12 месеца, с основно трудово възнаграждение 1 400 лева и процент за прослужено време.

Съобразно сключения между страните трудов договор и Правилника за вътрешния ред в дружеството, работата на борда на кораба била организирана на две смени, по 12 часа, с работен цикъл приблизително 40 календарни дни.

Съгласно чл.88 б ал.8 от КТК и чл.24 ал.3 от Наредбата, компенсирането на положения труд на борда на кораба извън нормалната продължителност се извършва с равен брой часове почивка на брега след репатрирането, но в рамките на отчетния период, а ако отчетният период завършва с полагане на труд на кораба и са останали неизползвани компенсационни почивки за същия период, те се заплащат като извънреден труд. Тези норми се заобикалят с уреденото в чл.78 ал.7 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Интершип“ ЕООД - вместо да се заплаща извънреден труд след всеки отчетен период за неизползваните компенсационни почивки на екипажа на кораба, да се предоставят същите в следващия отчетен период.

От изготвените по делото, въз основа на ангажираните доказателства, съдебна счетоводна експертиза и 3 допълнителни експертизи районният съд е приел втори вариант на последното експертно заключение, като се е обосновал, че следва да се прилага чл. 16 а от Наредбата – че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като е без значение, че работодателят е заплатил нощния труд.

Съгласно чл.28 ал.2 от Наредбата, заплащането на извънредния труд на член на екипажа се извършва съобразно КТ. Установено е, от Приложение № 5б от обобщеното заключение, че за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. ищецът е положил на 152 часа извънреден труд, който не е компенсиран и при ставка на час от 15.94 лв. му се дължи възнаграждение в брутен размер от 2422.88 лв., за периода 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. ищецът е положил 108 часа извънреден труд, за който му се дължи брутно възнаграждение от 1721.52 лв., и за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. за 88 часа некомпенсиран труд му се дължи брутно възнаграждение в размер на 1397.44 2 лв.

По изложените по – горе съображения въззивната инстанция намира ,че правилно първоинстанционният съд е заключил, че претенцията, след направеното изменение в размера й, като основателна и доказана следва да се уважи изцяло за сумата 5 541.84 лв., в брутен размер, в какъвто е претендирана.

Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че в обжалваното съдебно решение районният съд се е произнесъл извън заявения предмет на спора. Доколкото формулираната в исковата молба претенция е за заплащане на положен извънреден труд, за три отделни периода, правното основание на исковете е по чл. 150 вр.чл. 262 от КТ вр. чл. 24ал.3 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, и именно по тази правна квалификацията се е произнесъл първоинстанционният съд.

Решението не е и необосновано, тъй като районният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че подлежат на компенсация часовете извънреден труд в трите визирани периода и как следва да бъдат компенсирани, съгласно относимата нормативна уредба.

С оглед изложеното, подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

Съобразно изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба следва да се присъдят направените от него разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.01.2022г., постановено по гр. д. № 5610/2020г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „Интершип“ ЕООД, ЕИК 124607084, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.„Тутракан“ 100, представлявано от управителя МСС, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, сумата от 600 лв.

– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1- месечен срок от съобщаването пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3