Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 21.03.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Търговско дело 37/2022
Вид
Решение № 5
Подписан
21.03.2023
Състав
Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.289 · Търговски закон
  • чл.632 ал.4 · Търговски закон
  • чл.637 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Разград, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело № 20223300900037 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, чл.537 в.в. с чл.505 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

"Инвестбанк“ АД е дапозирал искова молба и допълнителна такава, с която моли да бъде прието за установено, че З. Ж. Т. и Ч. А. А. дължат на ищеца сумата 100 000 евро, представляваща част от задължение по Запис на заповед от 26.10.2009г., цялото в общ размер от 4 700 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.09.201Зг. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.

№13147/2013г. на PC Варна е издадена Заповед №***/11.09.201Зг. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С молба-уточнение (л.56-57 от делото) по повод дадени от съда указания (л.49 от делото) за отстраняване на нередовност в исковата молба ищецът е уточнил, че претенцията срещу ответника е в качеството му на авалист по издадения запис на заповед.

В обстоятелствената част на исковата молба е изложено твърдение, че на 5.09.201Зг. ищецът е подал пред PC Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 26.10.2009г. за сумата от 100 000 евро, която е част от задължението по ценната книга в общ размер от 4 700 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№13147/2013г. на PC Варна, в хода на което съдът е издал заповед №***/11.09.201З г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С исковата молба ищецът въвежда твърдения за съществуването на каузална сделка – твърди, че по силата на договор за банков кредит №***/29.10.2009г. и анекс №1/28.05.2010г., банката е предоставила на “Си Джи ЕфАкционерна общност“ АД и солидарните длъжници "Ол Сийз България“ ООД и “Силвър 1 тръст“ ЕАД, кредит в размер на 4 700 000 евро, при годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта. Със запис на заповед от 26.10.2009г. ответникът З. Т. и Ч. А. – двамата в качеството на акционери в “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД, са се задължили към ищеца със сумата 4 700 000 евро, ведно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта, изчислени от датата на издаване на записа на заповед до датата на предявяването му. Същите са поели в лично качество менителнично поръчителство по издадения ЗЗ. Ищецът сочи, че ценната книга им е предявена на 26.07.2011 г., същите не са оспорили съдържанието й и подписите, положени върху нея, но не са извършили плащане.

Допълнително развива доводи, че уговорената между страните клауза за предявяване на 33 е в срок до 26.07.2011г. Положените подписи и печат на авалистите Т. и А. по 33 декларират обстоятелството, че записът на заповед им е предявен в срок. Посочената в края на ценната книга дата 26.10.2009г. е датата на издаване на самия 33, но не и датата на неговото предявяване. Ищецът поддържа становище, че 33 от 26.10.2009г. е бил предявен в срока 26.07.2011г., от която дата задължението е станало изискуемо и от когато е започнала да тече погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД. Поради неплащане на задълженията по горепосочения договор за кредит, ищецът инициирал няколко съдебни производства, в резултат от което с влязло в сила решение е прието за установено вземането му срещу длъжниците “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД, "Ол Сийз България“ ООД и “Силвър тръст“ ЕАД за главница в размер на 4 700 000 евро и договорна лихва за периода от 26.06.2010 г. до 14.02.2011г. в размер на 771 878,81 евро. Тъй като сумата по кредита не била издължена изцяло, ищецът предприел действия за ангажиране на отговорността на авалистите по записа на заповед Т. и А., в резултат на което са издадени заповед №***/11.09.201Зг. по ч.гр.д.№13147/2013г. на PC Варна и изпълнителен лист.

С определение № 4583/21.12.2018 г. производството по т.д. № 1346/2018 г. по описа на ОС – Варна е прекратено по отношение на Ч. А. А., поради липса на възражение от него в производството по чл. 417 от ГПК. Така искът остава насочен само против ответника З. Т..

Ответникът З. Т. е депозирал писмен отговор и допълнителен такъв, в които поддържа становище за неоснователност на исковата претенция. Изразил е съгласие, че вземането по процесния 33 е обусловено от каузалното правоотношение по договор за кредит №*** от 29.10.2009г. Във връзка с това счита, че в образувания исков процес по чл.422 от ГПК следва да се установят обезпеченият със 33 дълг по заемното правоотношение, начинът на изпълнение и размера на постъпилите суми от реализирането на гаранциите по заемното правоотношение и реда и стойността на погасяванията, извършени по главния дълг, с получените от продажбата на гаранциите по заемното правоотношение суми. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният 33 му е предявен за плащане на 26.07.2011г. Поддържа, че 33 инкорпорира менителнично изявление за извършено предявяване за плащане срещу подпис и удостоверяване на дата на приемане 26.10.2009г., а указанието, че предявяването е в срок, не съдържа изявление за друга дата на акцепта, различна от 26.10.2009г. Тъй като заявлението, въз основа на което е образувано 2 ч.гр.д.№13147/2013г. на PC Варна, е подадено след тригодишния давностен срок, установен в чл.531 от ТЗ, ответникът твърди, че вземането по процесната ценна книга е погасено по давност. На следващо място излага твърдение, че ищецът предявява иск, упражнявайки във вреда на ответника вече осъществено парично вземане за главницата по договор за кредит №*** от 29.10.2009г. По-нататък развива доводи, че ищецът не е носител на процесното вземане, тъй като паричните вземания по договор №*** от 29.10.2009г. са цедирани и са актив от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт" АД. Като такива, същите подлежат на осребряване от синдика на несъстоятелното дружество, доколкото банката не е провела иск по чл.637 ТЗ за установяване принадлежност на паричното вземане от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД.

Съдът, след преценка на събрните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 29.10.2009г. е сключен договор за банков кредит № ***, по силата на който „Инвестбанк“АД в качеството на кредитор е предоставил на “Си Джи ЕФ-Акционерна общност” АД в качеството на кредитополучател кредит в размер на 4 700 000 евро за закупуване на 99 % от акциите на “Ню Ко Пропърти Инвестмънт”АД и техническо обезпечаване на инвестиционен проект “Еко Дрийм”.

Солидарни длъжници по кредита са “Ол Сийз България”ЕООД и “Силвър Тръст”ЕАД.

Договорът за кредит е обезпечен с учредени договорни ипотеки върху множество имоти, залог върху търговско предприятие, акции и бъдещи вземания, както и чрез издаване от “Си Джи ЕФ-Акционерна общност” АД в полза на „Инвестбанк“АД на запис на заповед за целия размер на кредита 4 700 000 евро и дължимите лихви, авалиран от З. Т. и Ч. А., платим на предявяване в срок до два месеца след крайния срок за погасяване на кредита – чл.5 ал.2 от договора за банков кредит. Крайният срок за погасяване е определен на 26.05.2011г., видно от чл.15 ал.1 от договора. Впоследствие между страните е подписан анекс № 1 от 28.05.2010г., в който е променен размерът на част от вноските, но е запазена крайната дата на погасяване на кредита.

В изпълнение на поетото задължение за обезпечаване на кредита, на 26.10.2009г. “Си Джи ЕФ-Акционерна общност” АД е издал запис на заповед, с която безусловно и неотменимо се е задължил да плати на “Инвестбанк“АД или на нейна заповед сумата 4 700 000 евро, ведно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR + 12.5 %, но не помалко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта, изчислени от датата на издаване на записа на заповед до датата на предявяването му. В съдържанието на записа на заповед се съдържа условието, че същият следва да се предяви за плащане в срок до 26.07.2011г. Записът на заповед е авалиран от З. Т. и Ч. А.. Двамата са се подписали, че авалират задължението при условията, при които е поето от издателя на ЗЗ. След подписите им е отразена дата 26.10.2009г., както и текст, че записът на заповед им е предявен в срок, след който текст отново са положили подписите си.

Срещу кредитополучателя – издател на записа на заповед “Си Джи ЕФ-Акционерна общност” АД, е проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 2200/2011г. на РС Варна въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката и съдебно производство по т.д. № 3

1473/2011г. на ОС Варна, в което с решение № 821/23.05.2012г. по предявен иск с правна квалификация чл.422 ГПК е прието за установено задължението на “Си Джи ЕФАкционерна общност”АД към „Инвестбанк“АД, дължимо солидарно с „Ол Сийз България“ООД и „Силвър Тръст“ЕАД, за сумата 4 700 000 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2011г. до окончателното й изплащане, и сумата 771 878,81 евро, представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2010 год. до 14.02.2011г. по договор за банков кредит № ***/29.10.2009 год. и анекс към него № 1/28.05.2010г. Върху решението не е поставен печат за влизането му в сила, но в кориците на т.д. № 1473/2011г. на ОС Варна не са приложени доказателства за обжалването му, поради което същото следва да се приеме за влязло в сила.

На 1.07.2010г. е сключен договор за цесия, по силата на който „Инвестбанк“АД се задължава да прехвърли на „Еър Пропърти Девелопмънт“АД паричното си вземане към кредитополучателя “Си Джи ЕФ-Акционерна общност” АД и солидарните длъжници „Ол Сийз България“ЕООД и „Силвър Тръст“ЕАД, съгласно договора за банков кредит № ***/29.10.2009г. В договора за цесия е посочено, че към 30.06.2010г. размерът на прехвърляното вземане е 4 698 108,83 евро. Страните са уговорили още, че вземането ще се прехвърли заедно с обезпеченията, в т.ч. записът на заповед, авалиран от З. Т. и Ч. А.. В чл.1 (3) от договора за цесия е посочено, че вземането преминава от цедента към цесионера само след окончателно заплащане на цялата цена по договора от цесионера на цедента, а цената на договора за цесия е уговорена да се плати на вноски съгласно погасителен план (л.572 и л.573 от т.д. № 1473/2011г. на ОС Варна).

По делото са изготвени една основна с две допълнителни експертизи и една повторна ССЕ. Изслушаното в с.з. на 24.09.2020г. първо допълнително заключение на в.л. не е прието от съда. След изслушването на второто допълнително заключение, съдът се е съобразил с направеното оспорване от ищеца и е назначил повторна експертиза. Повторната експертиза е изготвена и приета в с.з. Всяка от предхождащите го експертизи дава частично отговори на относимите за спора въпроси, вкл. и на такива, които се отнасят до правни, а не фактически положения. Ето защо съдът в настоящия си състав приема и изгражда фактическата обстановка на база заключението на повторната (и последна) съдебносчетоводна експертиза като най-изчерпателна, изготвена след съобразяване със събрания доказателствен материал, извършена проверка в счетоводството на „Инвестбанк“АД, проверка и справки при ЧСИ за проведено принудително изпълнение и преведени на банката – ищец суми по водени изпълнителни дела срещу главните длъжници по договора за банков кредит. От заключението се установява, че кредитът по договор № ***/29.10.2009г. е усвоен от кредитополучателя, както следва – 4 500 000 евро на 30.10.2009г. и 200 000 евро на 18.12.2009г. Няма данни за извършени плащания от длъжниците към 5.09.2013г. – датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 13147/2013г. на РС Варна, и към тази дата дългът на “Си Джи ЕФ-Акционерна общност”АД към „Инвестбанк“АД е 4 700 000 евро главница, а договорните лихви са в размер 771 878,81 евро. В счетоводството на ищеца е била начислена и законна лихва за периода 14.02.2011г. – 4