Решение № 180 от 18.10.2023, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Бяла, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100550 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Н. И. П. за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца от ответника по Договор за издаване на международна кредитна карта от 23.01.2008 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и Н. И. П., както следва: 3 000 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ú изплащане; 1 296,63 лв. – договорна лихва за периода от 23.01.2008 г. до 23.01.2010 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 339/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла. Претендира се и присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че на 23.01.2008 г. ответникът и „Обединена Българска Банка“ АД сключили Договор за издаване на кредитна карта за срок от две години, по силата на който банката предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 1 000 лв., като картодържателят се задължил да възстанови получените по кредита суми, ведно с договорените лихви и такси, чрез 1 ежемесечни погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл.8 от договора валидността на картата автоматично се подновявала за нов двугодишен срок, освен при уведомление от страна на картодържателя, че не желае подновяване. Твърди, че на 16.10.2015 г. страните по договора сключили допълнително споразумение № 1, по силата на което кредитният лимит се променил на 2 000 лв., а на 14.12.2016 г. сключили допълнително споразумение № 2, с което кредитният лимит се увеличил на 3 000 лв. Твърди, че ответникът не е плащал месечните си вноски съгласно договореното, като задълженията му възлизат на сумата от 4 296,63 лв., от които 3 000 лв. главница и 1 296,63 лв. договорна лихва за периода 23.01.2008 г. - 23.01.2010 г. Твърди също, че вземанията на банката, произтичащи от договора, били прехвърлени на ищеца по силата на подписан на 04.01.2021 г. Анекс № 4 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г., за което длъжникът бил уведомен при условията на т.нар. фингирано връчване чрез изпращане на съобщение на посочения в договора адрес. В условията на евентуалност ищецът счита, че ответникът е уведомен за цесията с връчването на препис от исковата молба и приложенията към същата, сред които уведомление за цесия. Сочи се, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, с което се обосновава правен интерес от иницииране на настоящото производство.

Във възражението по чл.414 от ГПК ответникът възразява срещу дължимостта на претендираните от ищеца-заявител суми без да излага конкретни доводи и съображения. В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба признава, че на 23.01.2008 г. е сключил договор за издаване на кредитна карта с „Обединена Българска Банка“ АД, по силата на който му е предоставена парична сума с кредитен лимит в размер на 1 000 лв., че на 16.10.2015 г. е подписано допълнително споразумение № 1 за увеличаване на кредитния лимит на 2 000 г., а на 14.12.2016 г. е подписано допълнително споразумение № 2 за увеличаване на лимита на 3 000 лв. Навежда възражение за погасяване по давност на вземането за договорна лихва като се позовава на нормите на чл.111, б.“б“ и б.“в“ от Закона за задълженията и договорите. Възразява още, че не е уведомяван за извършената цесия и за нея е научил едва с получаването на препис от исковата молба и приложенията към същата.

2

Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. С писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, подновява искането за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание в хода на производството ответникът чрез пълномощника си прави изрично признание, че от страна на банката му е предоставена сумата по увеличените кредитни лимити, че е усвоил същите чрез кредитната карта, че дължи сумата от 3000 лв. – усвоен и невърнат кредитен лимит по договора. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след съобразяване на твърденията и възраженията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр.чл.4, ал.1 от ЗПК (отм.) и чл.9, ал.1 от ЗПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещно възражение с правно основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 339/2022 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявление срещу Н. И. П. е издадена Заповед № 143/16.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 3000 лв. главница, ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1296,63 лв. – договорна лихва за периода 23.01.2008 г. – 23.01.2010 г., както и държавна такса в размер на 85,93 лв. В подаденото до съда заявление заявителят обосновава вземането си със сключени между длъжника и „Обединена българска банка“ АД договор за кредитна карта от 23.01.2008 г. и допълнителни споразумения и последващо сключен договор за цесия за придобиване на вземането, на които се позовава и в исковата молба, като твърди неизпълнение от страна на длъжника за заплащане на месечните вноски, съгласно договореното по договора за кредитна карта. Препис от заповедта за изпълнение е връчена, като в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал бланкетно възражение за недължимост на вземането по издадената заповед. На 14.06.2022 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви 3 иск за вземането си. Във връзка с тези указания, на 15.07.2022 г. в съда е постъпила исковата молба /подадена по пощата на 14.07.2022 г./, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено в срок възражение от длъжника, като исковете са насочени срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

По делото е представен Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa MasterCard от 23.01.2008 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Н. И. П., по силата на който банката се е задължила да издаде на ответника кредитна карта MasterCard с първоначален кредитен лимит 1000 лв. Уговореният между страните срок по договора е до изтичане срока на валидност на картата, която е две години, като е предвидено, че срокът на договора се подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от картодържателя с изявление, че не желае подновяване на картата /чл.8 от договора/. Съгласно чл.9 от договора банката издава нова кредитна карта не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на действащата такава. Уговорена е лихва върху ползваният кредит от разрешения кредитен лимит – 16,5% при безкасово плащане на стоки и услуги, 18,5% при теглене на пари в брой, като олихвяването се извършва ежемесечно на 23-то число на съответния месец. Съгласно чл.16 от договора неразделна част от същия са Общите условия на ОББ АД за дебитни и кредитни карти, като тези общи условия не са представени нито със заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение, нито в исковото производство. Уговорено е още прекратяване на договора съгласно посоченото в Общите условия, както и че при прекратяване на договора кредитополучателят дължи погасяване на дължимите суми към банката /чл.10 от договора/. В текста на договора не се съдържат клаузи относно сроковете и условията за погасяване на дължимите от кредитополучателя суми към банката, не се съдържат и уговорки относно възможност за превръщане на вземането на банката за предсрочно изискуемо, както и относно начина на комуникация между страните по договора.

Видно от ангажираните по делото допълнителни споразумения № 1 и № 4

2 към договора, на 16.10.2015 г. уговореният по договора кредитен лимит е завишен на 2000 лв., а на 14.12.2016 г. – на 3000 лв., като е налице признание на ответника, че банката му е предоставила сумите по завишените лимити. И в двата анекса към договора е посочено, че при превишаване на кредитни лимити се заплаща такса съгласно тарифата на банката, както и че останалите клаузи по договора остават без промяна.

Представен е Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД като продавач (цедент) и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като купувач (цесионер), с предмет възмездно прехвърляне на вземания, за индивидуализацията на които се прави препращане към приложение към договора /§2, т.2.1./. Уговорено е също в случай на наличието на някой от уговорените от страните критерии за изключване на дадено вземане цесионерът да има право да поиска да му бъде прехвърлено в замяна друго вземане на цедента или да му бъде възстановена част от покупната цена /§2, т.2.7./.

С Анекс № 4 от 04.01.2021 г. към договора страните на основание чл.2.7. от договора са постигнали съгласие конкретно посочени вземания да се изключат от обхвата на договора, като цедентът е прехвърлил на цесионера вземания, посочени в Приложение 1Б към анекса, в цялост, ведно с техните привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително изтекли лихви и направени разноски за събиране. В представеното по делото извлечение от Приложение № 1Б към анекса за продадени от банката-цедент на ищеца вземания /от номер 1 до 19 включително и от номер 190 до 223 включително/ под номер 200 е описано вземане по договор за кредит АР*** от дата 16.01.2008 г. с длъжник ответникът в общ размер на 4296,63 лв., от които 3004 лв. главница и 1292,63 лихви. В извлечението от приложението друго вземане на банката от ответника, което да е предмет на договора за цесия не е посочено. Качеството си на кредитор ищецът обосновава именно с анекса от 04.01.2021 г., по силата на който твърди да е придобил вземанията на банката срещу ответника по Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa MasterCard от 23.01.2008 г. Нито представените по делото анекс и извлечение на Приложение 1Б към анекса обаче, нито останалите писмени доказателства по делото, в това число и представеното писмено потвърждаване за извършена цесия, удостоверяват твърдяното придобиване от ищеца на вземанията по процесния договор.

5

Изложеното обосновава извода, че ищецът не доказва да е придобил вземането на банката срещу ответника, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa MasterCard от 23.01.2008 г., сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, т.е. не се установява ищецът да е кредитор на ответника по процесния договор, поради което само на това основание исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Независимо от това, съдът намира за необходимо да посочи и следното:

Дори и вземанията по процесния договор за кредитна карта да са били надлежно прехвърлени на ищеца /доказателства за което липсват по делото, както вече беше посочено/, исковата претенция отново би била неоснователна. Вярно е, че е налице признание от страна на ответника, че същият е усвоил предоставения му от банката кредитен лимит по договора и не е върнал същия. В тази насока са и данните от заключението на съдебносчетоводната експертиза, изготвената по делото след справка в счетоводствата на ищеца и на „Обединена българска банка“ АД. В табличен вид експертът е представил подробна и детайлна информация за всички усвоявания на суми по договора, начислявани лихви, такси, комисионни и всякакъв вид задължения, извършените плащания за погасяване на задълженията по договора и остатъчното задължение. Така от таблицата се установява, че в периода 31.01.2008 г. - 31.08.2018 г. многократно са усвоявани средства, както и че погасявания по договора чрез плащане на парични суми са осъществявани в периода 23.02.2008 г. – 23.04.2020 г.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81a2d4d8-6401-4ba6-8282-21d425b2d523