Решение № 108 от 02.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Перник, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20211720201071 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №14-0000789 от 04.05.2021г., издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник, на “****“ ООД, гр. София, ЕИК *****, представлявано от управителя А. Н. А., е наложена имуществена санкция, в размер 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.

413, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 12.03.2021г., във връзка с разследване на трудова злополука, станала на 13.01.2021г. се установило, че „****“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин за работещите, като в процеса на работа – кофриране на вертикални елементи на плоча ползваната стълба не е била осигурена срещу преобръщане, довело до падане на работник и причиняване на временна неработоспособност. – нарушение на чл.101, т.7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

1

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “****“ ООД, гр. София, представлявано от управителя А. А., чрез пълномощника - адв. Х.М. от САК, с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят формираните фактически и правни изводи, а изложените факти не очертават визирания състав на административно нарушение.

В съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от пълномощника на жалбоподателя адв. М., който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Алтернативно пледира за изменение на наказателното постановление с намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимум. Претендира и присъждане на направените разноски от жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалвания административен акт да бъде потвърден, като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Изразява становище, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е прекомерно от гледна точка фактическата и правна сложност на делото и пледира за намаляване на същото до предвидения минимум.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 12.03.2021г. свидетелите И. И. Я. и В.В. П. – гл. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и на здравословни и безопасни условия на труд в обект на контрол: „извършване на СМР – магазин за хранителни стоки с топла точка от търговска верига „Фантастико“, находящ се в гр. Перник, **** Повод за проверката била получена информация от ТП на НОИ – Перник за 2 настъпила трудова злополука на 13.01.2021г. с лицето Й. Р. – работник на „****“ ООД.

В хода на проверката инспекторите установили, че „****““ ООД е извършвало строителни дейности на същия обект, възложени му от „****“ ООД. Строителни дейности на обекта извършвали и други две фирми - „****“ ООД и „****“ ЕООД – подизпълнител на „****“ ООД .

Установено било, че между горепосочените търговски дружества на основание чл.18 от ЗЗБУТ са сключени споразумения за координиране на осигуряването на ЗБУТ при съвместно извършване на СМР на обекта.

Запознавайки се с Декларация за трудова злополука №1/22.01.2021г.

/приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки , както и със събраните материали по образуваната преписка в ТП на НОИ, свързани със случая, инспекторите приели, че злополуката е настъпила при слизане по неосигурена срещу преобръщане стълба на работника, довело до падане на лицето, причинило временна неработоспособност. Изяснено било, че стълбата, по която слизал пострадалия била закрепена към платно от шперплат, явяващо се кофраж на плочата. По време на инцидента обаче, самият шперплат бил в процес на декофриране, заради дейности по декофриране на плочата, осъществявани от работници на „****“ ЕООД. По този начин било премахнато и укрепването на стълбата, и на шперплата към съответните трегери и подпори.

Контролните органи счели, че работодателят „****“ ООД не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин за работещите, тъй като в процеса на работа - кофриране на вертикални елементи на самата плоча, ползваната стълба не е била осигурена срещу преобръщане, довело до настъпване на трудовата злополука с работника.

Констатациите си от проверката инспекторите отразили в протокол за извършена проверка №ПР2108657/08.04.2021г.

Въз основа на формирания извод за нарушаване на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, свидетелката И.Я., в присъствието на упълномощено от работодателя лице - Г. З., и на свидетел по съставяне на акта – Д. С, образувала срещу „****“ ООД в 3 качеството му на работодател, административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № 14-00007898 от 08.04.2021г. за нарушение чл.101, т.7 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във връзка с чл.16, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на упълномощеното от наказаното дружество лице. Обяснения и възражения не били вписани в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмено възражение, в което оспорил приетата в АУАН фактическа обстановка с аргументи, че не е формирана въз основа на самостоятелно и независимо обследване на причините за настъпилата злополука с работника, а въз основа на съставената декларация за трудова злополука, при това без да бъде взето предвид обстоятелството, отразено в нея, че дейностите по декофриране, довели до премахването на извършеното по-рано укрепване на стълбата, са извършени от друга фирма – подизпълнител „****“ ЕООД. Изложени били възражения, че тези дейности са извършени в нарушение на подписаното споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ с възложителя „*****“ ООД и без последното да бъде уведомено за така осъщественото премахване укрепването на стълбата, поради което отговорен за настъпилата злополука на обекта е дружеството –подизпълнител.

На 04.05.2021г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, но без да вземе отношение по постъпилото възражение, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ ангажирал имуществената отговорност „****“ ООД в качеството му на работодател за нарушение по чл.101, т.7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. И. Я., В. В. П., М. А. Д. и С. Е. М., както и от приетите писмени доказателства: АУАН №14-0000789 от 08.04.2021г., протокол №ПР2108657/08.04.2021г., декларация за трудова злополука, Решение, изх. № 4

21040277/07.05.2021г. на изпълнителен директор ИА „ГИТ“, заповед №1260/18.12.2017г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София, пълномощно с нотариална заверка рег.

№9812/16.12.2020г., 3 броя споразумения по чл.18 от ЗЗБУТ между фирмите, участници в строителството, справка от информационната система на ИА „ГЖИТ“, Регистър на уведомления за трудови договори.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, съврзани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, както и с приложението на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност.

Възраженията на пълномощника на жалбоподателя в тази насока са основателни.

Нарушени са нормите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не е извършено точно описание на нарушението и приетите за установени фактически обстоятелства не съответстват на дадената им от административните органи правна квалификация.

Неправилното квалифициране на деянието, неточното очертаване фактическия състав на вмененото нарушение ограничава правото на защита на привлечения към отговорност субект и затова представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Съображенията са следните:

Актосъставителят е приел, че установените факти осъществяват състав на нарушение по чл.101, т.7 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл.16, т.6 от ЗЗБУТ.

Фактическото описание на нарушението се свежда до констатация, че „****“ ООД, в качеството му на работодател, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин за 5 работещите, тъй като в процеса на работа - кофриране на вертикални елементи на плоча на строежа, ползваната стълба не е била осигурена срещу преобръщане.

Нормата на чл.101, т.7 от Наредбата регламентира, че „Преносими стълби се използват за извършване на СМР, когато … са осигурени срещу преобръщане“. Разпоредбата на чл.16, т.6 от ЗЗБУТ вменява на работодателя задължение при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

Изложените обстоятелства относно механизма на настъпване на злополуката сочат, че в процеса на изпълнение на СМР е ползвана стълба с парапет, закрепена към повърхност /шперплат/, служеща като кофраж на вертикални елементи на плоча. Преобръщането на стълбата и падането на слизащия по нея работник е станало в момент, в който са били започнали дейности от работници на „****“ ЕООД по декофриране на плочата, п ри които шперпалтът със закрепената за него стълба е бил отделен от първоначалното трайно укрепване като елемент от кофража.

С оглед така изложените факти и очертаната нормативна рамка констатацията, че работодателят на пострадалия „****“ ООД не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин е декларативна, незапълнена с конкретно съдържание.

Ефективният контрол включва система от действия и мерки, които следва да бъдат взети от работодателя при извършването на СМР. В случая конкретизация в тази насока напълно липсва. Неясно е какви действия работодателят е бил длъжен да извърши или какви мерки е следвало да вземе в изпълнение на задължението си за осъществяване на ефективен контрол, така че да осигури на своите работници полагане на труд без риск за тяхното здраве и да бъде избегнат настъпилия при конкретните обстоятелства неблагоприятен резултат. Запълването на тази декларативна констатация с конкретно съдържание е било особено в наложително в случая, предвид осъществяваните на обекта СМР от няколко различни дружества, което ги е задължавало съвместно по писмена договореност да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези 6 рискове, съгласно чл.18 от ЗЗБУТ, което са и сторили, предвид ангажираните в тази насока доказателства.