Решение № 970 от 08.12.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Сливен, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230103831 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК 203670940 срещу П. И. П., ЕГН: ********** от с.

****, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

240 , ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2019 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател и ответникът като заемател бил сключен договор за потребителски кредит№ ****. По силата на този договор кредиторът бил предал на кредитополучателя сумата от 1600 лв., съставляваща главница по кредита, като съгласно чл. 7 от договора се бил задължил да заплати застраховка в размер на 255,97 лв. и такса в размер на 222,72 лв., които се финансират от кредитора и се възстановяват от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план. Ответникът се бил задължил да върне на кредитора ведно с уговорените лихви до 05.04.2021 г. съгласно чл. 6 от договора на равни 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 110,73 лв., от които последната била изравнителна и в размер на 110,86 лв. сума в общ размер на 2657,65 лв. Уговорената между страните договорна лихва била в размер на 578,96 лв. Съгласно чл. 9 от договора бил уговорен между страните годишен лихвен процент от 24,8 % и съгласно чл.9, т. 4 от договора се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Съгласно погасителния план падежа на първата дължима вноска бил 05.05.2019 г., а на последната-05.04.2021 г.

На 25.11.2021 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД прехвърлила на ищцовото дружество с договор за цесия вземанията си към ответника, съгласно Приложение № 1 към Договор за 1 цесия от 31.08.2018 г. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия от цедента чрез цесионера с уведомително писмо от 09.12.2021 г. като ищцовото дружество било изрично упълномощено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД да изпраща уведомления за извършената цесия на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответникът бил получил уведомление за извършената цесия на 09.12.2021 г.

Моли уведомлението за извършената цесия да се счете за връчено на ответника и с исковата молба и цитира практика на ВКС в този смисъл.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на 1093,89 лв., от които сумата от 859,19 лева главница по договор за потребителски кредит №**** ; сумата от 22,18 лева договорна лихва за периода от 27.08.2020 г. до 05.04.2021 г., и сумата от 212,52 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2020 г. до 07.06.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Ответникът твърди, че е започнал да плаща след като е получил книжата по заповедното производство и е заплатил всички търсени от него суми от ищеца като прилага към отговора на исковата молба наречен от него възражение писмени доказателства за плащане.

С оглед характера на предявения иск, съдът с Определение № 2936 от 08.11.2022 г. съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на договор за цесия – наличието на договорни отношения по договор за потребителски кредит между ответника и„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, предаването на заетата сума на ответника, настъпването на падежа на задължението, както и прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за извършената цесия, размера на начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период от време. Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да установи изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите суми.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.04.2019 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател и ответникът като заемател бил сключен договор за потребителски кредит№ ****. По силата на този договор кредиторът е предал на кредитополучателя сумата от 1600 лв., съставляваща главница по кредита, като съгласно чл. 7 от договора се е задължил да заплати застраховка в размер на 255,97 лв. и такса в размер на 222,72 лв., които се финансират от кредитора и се възстановяват от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план.

Ответникът се е задължил да върне на кредитора ведно с уговорените лихви до 05.04.2021 г. съгласно чл. 6 от договора на равни 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 110,73 лв., от които последната е изравнителна и в размер на 110,86 лв. сума в общ размер на 2657,65 лв.

Уговорената между страните договорна лихва била в размер на 578,96 лв. Съгласно чл. 9 от 2 договора е уговорен между страните годишен лихвен процент от 24,8 % и съгласно чл.9, т. 4 от договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Съгласно погасителния план падежа на първата дължима вноска е 05.05.2019 г., а на последната-05.04.2021 г.

На 25.11.2021 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлила на ищцовото дружество с договор за цесия вземанията си към ответника, съгласно Приложение № 1 към Договор за цесия от 31.08.2018 г. Длъжникът е уведомен за извършената цесия от цедента чрез цесионера с уведомително писмо от 09.12.2021 г. като ищцовото дружество е изрично упълномощено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД да изпраща уведомления за извършената цесия на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответникът е получил уведомление за извършената цесия на 09.12.2021 г.

В хода на производството настъпва факт, който е от значение за спорното право, и които съдът следва да цени по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК- ответникът извършва доброволно плащане на задължението си в пълен размер с извършени от него плащания на 01.10.2022 г. в размер на 100 лв., на 01.09.2022 г. в размер на 100 лв., на 15.08.2022 г. в размер на 100 лв., на 01.07.2022 г. в размер на 100 лв., на 13.06.2022 г. в размер на 200 лв. и на 10.10.2022 г. в размер на 642,49 лв. или в общ размер на 1242,49 лв., който факт се признава от ищцовото дружество по реда на чл. 175 ГПК в депозирано от него на 30.11.2022 г. писмено становище, в което се заявява, че ответникът е изпълнил цялото си задължение към ищцовото дружество включително и по отношение на съдебно-деловодните разноски сторени от него в заповедното и в исковото производство. Същото заявява, че няма правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия и моли производството да бъде прекратено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Ищецът успя да докаже наличие на договор за цесия – наличието на договорни отношения по договор за потребителски кредит между ответника и„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, предаването на заетата сума на ответника, настъпването на падежа на задължението, както и прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за извършената цесия, размера на начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период от време.

Искът обаче следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед извършеното признаване от страна на ищцовото дружество по реда на чл. 175 ГПК на факта на доброволното плащане на цялото задължение на ответника с извършени от него плащания на 01.10.2022 г. в размер на 100 лв., на 01.09.2022 г. в размер на 100 лв., на 15.08.2022 г. в размер на 100 лв., на 01.07.2022 г. в размер на 100 лв., на 13.06.2022 г. в размер на 200 лв. и на 10.10.2022 г. в размер на 642,49 лв. или в общ размер на 1242,49 лв., който факт се признава от ищцовото дружество по реда на чл. 175 ГПК който факт съдът цени по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед изявлението на ищцовото дружество, че задължението на ответникът е изцяло погасено, съдът счита, че същият е заплатил на ищцовото дружество и 3 сторените от него разноски в исковото и в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 , ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК 203670940 срещу П. И. П., ЕГН: ********** от с.

****, като ПОГАСЕН поради ПЛАЩАНЕ.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4