Решение № 221 от 28.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. П., 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103315 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ч. Б. М. срещу „***“АД, с която са предявени следните искове:

-иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.359 КТ, с който се иска да бъде признато за установено между страните по делото, че между същите е съществувало трудово правоотношение в периода 27.12.2018 г.- 30.04.2020 г.

-иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.226, ал.3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща част от общия размер от 5000,00лв. на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищеца относно продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е получена на 30.04.2020г., поради което и това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, а не както невярно е отразен в трудовата книжка- 01.04.2020 г. Ищецът твърди, че въпреки опитите за доброволно решаване на спора ответникът е отказал поправките, което е довело до множество притеснения от ищеца, които са основание за претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са недопустими. При условията на евентуалност ответникът е оспорил исковете 1 и по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът твърди, че ищецът не е претърпял реални вреди от претендираното увреждане, тъй като същите касаят бъдещ период, свързан с евентуалното му пенсиониране. Ответникът прави възражение за погасяване по давност на процесните искове.

С решение № 487 от 29.12.2021 г. по гр.д. № 3315/2021 г. на ПРС, съдът е прекратил производството по делото, образувано по искова молба от Ч. Б. М., срещу „***“ АД, с която са предявени следните искове: 1. иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.359 КТ, с който се иска да бъде признато за установено между страните по делото, че между същите е съществувало трудово правоотношение в периода 27.12.2018г.- 30.04.2020г. и 2. иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.226, ал.3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща част от общия размер от 5000,00лв. на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищеца относно продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 196 от 17.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № *** г. на ПОС, въззивната инстанция е отменила Решение № 487 от 29.12.2021 г. имащо характер на определение постановено по гр.д. № 3315 по описа на PC П. за 2021 г. в частта, в която е прекратил производството по делото по иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ, с който моли съда да бъде признато за установено между страните по делото, че между същите е съществувало трудово правоотношение в периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., както и по иска с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 226, ал. 3 КТ, потвърдил е решението имащо характер на определение в останалата му част, и е върнал делото на ПРС, на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предмет на настоящото решение е предявеният иск от Ч. Б. М. срещу „***“АД с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ, с който моли съда да бъде признато за установено между страните по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., както и предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 226, ал. 3 КТ В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. А., поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М., който оспорва исковете.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл.

349, ал. 1, т. 9 от КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 226, ал. 3 КТ са допустими, поради което 2 и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ:

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, стига да има интерес от това, и ако не съществува друг специален ред за защита или по-благоприятно средство с оглед крайната цел, даващо по-силна защита на накърнените права.

Няма спор между страните, че по между им е съществувало трудово правоотношение, което се установява по безспорен начин от приложения към исковата молба трудов договор № *** от 27.12.2018 г. Съгласно представения трудов договор, считано от 02.01.2019 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „***“, сключен с шест месечен срок на изпитване, уговорен в пола на работодателя. Видно от т.7 от същия между страните е било уговорено, ако не бъде прекратен сключения трудов договор до изтичане на срока за изпитване, то същият да се счита за окончателно сключен по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, а именно за срочен трудов договор, за заместване на отсъстващия от работа работник П.К., поради дългосрочен отпуск по болест, до момента на неговото завръщане на работа.

От приложеното допълнително споразумение № 102/01.10.2019 г. към трудов договор от 01.10.2019 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е било изменено на основание чл.119 от КТ, като ищецът, считано от 01.10.2019 г. е заемал длъжността „***“, с изпитателен срок за 6 месеца в полза на работодателя.

Няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител/който вече е работил при същия работодател по трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.- за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. В случая се установява, че първоначално ищеца е заемал при ответника длъжността „***“, в последствие трудовото правоотношение е било променено, като е заемал длъжността „***“. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлява сключване на нов договор между същите страни тя действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, в случая по реда на чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, като ищецът е заемал друга длъжност при ответника, считано от 01.10.2019 г. В този смисъл е решение № 338 от 27.09.2011 г.. по гр.д. № 64/2011 г. на ВКС, ІV г.о.

Не се спори, че със заповед № 62 от 31.03.2020 г., в срока за изпитване, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл.71, ал.1 от КТ, като е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ. Няма спор, че заповедта е връчена на Ч. М. на 30.04.2020 г., което удостоверил с подписа си положен под заповедта.

3

Съгласно чл.71, ал.1 от КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, а по силата на чл.335, ал.1, т.3 от КТ при прекратяване на трудов договор без предизвестие, прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. В случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 30.04.2020 г., поради което и именно от тази дата, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Видно от приложеното по делото копие на трудовата книжка на Ч. Б. М., в същата е отбелязано, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено на 01.04.2020 г. Няма вписване в трудовата книжка за съществуващо между страните трудово правоотношение в периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. При тези обстоятелства предявеният от Ч. Б. М. иск чл. 124 от ГПК, вр. чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ срещу „***“ АД е основателен и доказан, поради което и следва да бъде признато за установено, че в периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. е съществувало трудово правоотношение между страните.

По иска с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 226, ал. 3 КТ:

За основателността на предявения иск следва да бъде установено наличието на следните кумулативни предпоставки: съществуване на трудово правоотношение между страните; издаване от работодателя на документ, удостоверяващ обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение, който съдържа неверни данни; претърпени от ищеца вреди; причинно-следствена връзка между издадения от работодателя документ, съдържащ неверни данни и претърпените от ищеца вреди.

По силата на чл.226, ал.2 от КТ, обезщетението по ал.1, обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените, т.е. обезщетението обхваща включително вреди претърпени по повод вписване на неверни данни в издаден документ от работодателя,

От събраните по делото доказателства обсъдени по-горе се установи, че в периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, а в трудовата книжка на ищеца, ответното дружество е посочило, че съществуващото по между им трудово правоотношение е било прекратено на 01.04.2020 г., вместо на 30.04.2020 г. При тези обстоятелства следва извода, че работодателят – ответник е вписал неверни данни в трудовата книжка на ищеца, поради което искът е доказан по основание.

От показанията на свидетеля И.Р. И. се установява, че след прекратяване трудовото правоотношение на ищеца, същият му се оплаквал, че му ставало лошо, вдигал кръвно, не можел да спи. Сочи, че на ищеца му оставали четири месеца от първа категория труд, необходими му за придобиване право на пенсия. Твърди, че ищецът искал доброволно да се разреши проблема с невписания един месец осигурителен стаж в трудовата книжка, но не получил разбиране от работодателя, който имал лошо отношение към него.

В показанията си свидетелката Л.Г.М. – съпруга на ищеца твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на Ч. М. той бил съсипан, тъй като се тревожел 4 за недостигащият му от три месеца стаж за пенсия при условията на първа категория.

Твърди, че ищецът бил обиден на работодателя, поради отказа да му нанесат коректно в трудовата книжка осигурителния му стаж.

При постановяване на настоящото решение съдът кредитира показанията на свидетеля И.Р. И., преценени по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от ответника, ищецът не можел да спи, бил притеснен поради недостигащия му стаж за пенсия. Установява се също така, че ищецът е искал доброволно да разреши проблема с невписания един месец осигурителен стаж в трудовата книжка, но не получил разбиране от работодателя, който имал лошо отношение към него. Показанията на свидетеля се подкрепят от приложеното и неоспорено към исковата молба възражение на ищеца до ответното дружество, депозирано при ответника на 07.07.2020 г., от което е видно, че в действителност ищецът е поискал от ответника доброволно да бъдат уредени взаимоотношенията по между им във връзка с вписания осигурителен стаж в трудовата му книжка. От показанията на свидетеля се установява, че ищецът не е получил разбиране от ответника, за което сочат и предявените искове предмет на делото срещу „***“ АД.