Решение № 267 от 18.10.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 223/2022
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 18.10.2022
- В сила
- 29.11.2022
- Състав
- Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. Монтана, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500223 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 във връзка с чл.274,ал.4 от ГПК.
С Решение №260006/28.01.2022година постановено по гр.д.
№1111/2018година по описа на Ломския районен съд в производство по чл.247 от ГПК е оставена без уважение молбата на П.Г., процесуален представител на Министреството на земеделието, храните и горите гр.*за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на горното решение като неоснователна.
Недоволна от горното решение е останала П.Г., процесуален представител на Министреството на земеделието, храните и горите ГР.*-ищец в първоинстанционното производство и е обжалвала същото в предвидения в закона срок за това.Жалбата е подробно мотивирана.Изложени са доводи, че съдът е сезиран и се е произнесъл по съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК, които е уважил изцяло.Съдът изначало е сезиран с претенция за собственост по отношение на ПИ с кад.№*с площ от 2340кв.м. в кв.*по плана на с.*, обл.*и с решението си е уважил иска изцяло, а в диспозитива е посочил по-малка площ за този имот от 2250кв.м.Смята, че е 1 налице несъответствие на формираната вола на съда и нейното външно изразявена, което може да се дефинира като очевидна фактическа грешка.На ищеца не са давани указания за конкретизиране на исковата молба досежно площта на имота, като посочената в исковата молба площ на имотите е съобразена с актуално представените скици.Моли съда да отмени атакуваното решение и по същество се произнесе като допусне поправка на очевидна фактическа грешка съобразно направеното в молбата до първоинстанционния съд искане.
Горното становище се подържа от жалбоподателя чрез процесуалния му представител и в заседанието по същество.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Обжалвано е първоинстанционно решение от 28.01.2022година , постановено в производство по чл.247 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за поправка в решението на очевидна фактическа грешка в диспозитива, касаеща площта на ПИ с кад №*в кв.*, по плана на с.*, като е посочено, че същия е с неприложена регулация и площ от 2250кв.м. а в действителност е от 2340кв. и по отношение на съседите на имот с кад.№*в кв.*в с.*, като е налице разминаване с описаните в диспозитива и посочените в действителните скици на имотите.
За да постанови атакуваното решение МРС е приел, че се произнесъл по предявения иск, като в диспозитива на съдебния акт имотите са описани така, както са били описани в отменените констативни нотариални актове, от които ответниците черпят правата си, тъй като именно те определят обема на правата им, а от там и спорното право.Съдът е приел, освен това,че по делото липсват актуални скици на имотите на които се позовава ищецът.Имайки предвид горното ЛРС е постановил своето решение.
Така направените крайни изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция по следните съображения:
2
Касае се за постановен съдебен акт по който ЛРС се е произнесъл като е приел за основателна претенцията с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 и е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение въззиваемите в настоящето производство страни,че ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министър на земеделието, храните и горите, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален № *, в кв. *по плана на с. *, обл. *, с неприложена регулация, с площ от 2250 кв.м., при съседи: запад – улица, от север – поз. имоти с кадастрален № *, *, *, от изток имоти №№ *, от уг – поз.имот № *, както и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален № *, в кв. *, в с. *, обл. *, с площ от 2230 кв.м., при съседи: от две страни улица, имот кад.№ *, имот кад. № *, имот кад. № *и ги е осъдил, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министър на земеделието, храните и горите, владението на имотите, като е ОТМЕНИЛ, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № *, т. *, рег. № *, д. № */18.05.2006 год. на Нотариус Д.М., рег. № *в РНК, с р-н на действие РС Лом, вписан в Сл.вп. – Лом, с вх.
Рег. № */2006 год., акт № *, т. *, д. № */2006 год. и НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */29.05.2006 год. на Нотариус Д.М., рег. № *в РНК, с р-н на действие РС Лом, вписан в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № */2006 год., акт № *, т. *, д. № */2006 год.
Така постановеното решението е влязло в сила на 22.01.2021 год.
Издадени са и два изпълнителни листове за въвод във владение на ищеца в процесните имоти, получени от негов пълномощник на 18.02.2021 год.
По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на установяване в настоящето производство е дали се касае за очевидна фактическа грешка в описването на имотите в диспозитива на решението или за липса на произнасяне по цялото искане .
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
Грешки по смисъла на посочената разпоредба може да бъдат допуснати само в диспозитива на решението, но не и в мотивите в него.
Такива грешки представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към решението и изразяването й в решението.
Според правната теория и съдебната практика, явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното 3 външно изразяване в писмения текст на решението.
Видно от диспозитива на съдебното решение, в същото ЛРС не е обсъждал канкретната площ на имотите, а е проследил правния им статут, като в заключение е приел, че не е изтекъл предвидения в закона срок за да бъдат придобити по давност от наследодателите на ответниците, поради което е уважил и исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК, като в диспозитива имотите са описани така, както и в нот.актове №*/2006 и №*/2006година.
Действително от заключението на вещото лице Д.Д. по изпълнената съдебно-техническа експертиза/л.195/ се установява, че нотариалните актове са издадени по плана от 1944година за тези имоти и номерата и площите на описаните в горните два нотариална акта са индентични с номерата и площите на имотите, описани в исковата молба.
Никъде в мотивите си обаче ,съдът не е обсъдил защо уважава иска с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на имот с ка№* до размера посочен в отменения нотариален акт и по отношение на имот акд.№*защо приема именно описаните в диспозитива на решението граници.
От горното е видно, че не се касае за очевидна фактическа грешканесъответствие между мотиви и диспозитив, а по скоро за неясно и за непълно произнасяне по отношение на исковата претенция, за което е налице друг ред за отстраняване, на не и по реда на чл.247 от ГПК.
Ето защо и настоящата инстанция приема, че молбата с правно основание чл.247 от ГПК от ищеца е неоснователна и правилно и законосъобразно първоинстанционния съд я е оставил без уважение.
С оглед горното, МОС намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за првилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Води от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260006/28.01.2022година по гр.д.
4
№1111/2018година по описа на Ломския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5