Решение № 525 от 13.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 525

Перник, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20267160700017 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с член 25, алинея 5 от Закона за хората с увреждания.

Образувано е по жалба на А. Р. П., подадена чрез адвокат А. Д. от Софийската адвокатска колегия, срещу Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/976/ФП/15.12.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Р..

С жалбата се оспорва заповедта в частта относно началната дата на изплащане на месечната финансова подкрепа по член 70, точка 3 от Закона за хората с увреждания, определена считано от 01.12.2025 г.

Жалбоподателката поддържа, че началната дата следва да бъде 01.09.2025 г., датата, от която е било прекратено предходното изплащане на месечната финансова подкрепа.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба и моли да бъде отменена заповедта в обжалваната й част, като бъде определена дата за начална месечна финансова подкрепа.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Р., редовно призован, изпраща процесуален представител, оспорва подадената жалба, като моли да се постанови решение, с която да бъдат потвърдени издадените заповеди, като правилни и законосъобразни.

При извършената по реда на чл. 157, ал. 1, изр. второ от АПК служебна проверка съдът установи, че жалбата е редовна и допустима. Същата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена е срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт по смисъла на чл. 145 АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, като от представената разписка за получаване на решението, с което по административен ред е отхвърлена жалбата срещу обжалваната заповед, се установява, че същото е връчено на жалбоподателката на 06.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 12.01.2026 г. Същата е подадена от лице с надлежен правен интерес от оспорването, поради което са налице всички процесуални предпоставки за разглеждането ѝ по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 12 от ГПК, приложими по силата на чл. 144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателката А. Р. П. е лице с трайно увреждане, за което първоначално е постановено Експертно решение № **. на ТЕЛК към „***“ ЕООД, ****

Въз основа на това експертно решение жалбоподателката е подала заявление‑декларация по чл. 20, ал. 1 ЗХУ за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, по което е изготвена индивидуална оценка на потребностите от 13.02.2025 г. В оценката е установена необходимост от предоставяне на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 ЗХУ, както и целева помощ за балнеолечение и рехабилитация.

Въз основа на тази оценка директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Р. е издал Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/82/ФП/13.02.2025 г., с която на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 ЗХУ, считано от 01.02.2025 г. до 31.01.2027 г., като подкрепата е изплащана за периода 01.02.2025 г. – 31.08.2025 г.

Посоченото експертно решение е било обжалвано пред НЕЛК, като с Експертно решение № ****/25.08.2025 г. НЕЛК е отменило решението на ТЕЛК и го е върнало за ново освидетелстване.

В резултат на отмяната и на основание чл. 66, ал. 1 ППЗХУ директорът на ДСП – Р. е издал Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/82/ФП/17.09.2025 г., с която е прекратено изплащането на месечната финансова подкрепа, считано от 01.09.2025 г.

След връщането на преписката от НЕЛК е проведено ново произнасяне на ТЕЛК, като е издадено Експертно решение № ****на ТЕЛК към „***“ ЕООД. С това решение на жалбоподателката отново е определена 91 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, със срок до 01.11.2027 г., като изрично е посочено, че решението е постановено след експертно решение на НЕЛК ***., с което предходното експертно решение е отменено и върнато за ново произнасяне.

На 03.12.2025 г. жалбоподателката, чрез пълномощника си, е подала ново заявление‑декларация с вх. № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/976 за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и отпускане на месечна финансова подкрепа, като изрично е заявила искане подкрепата да бъде отпусната считано от 01.09.2025 г., датата на прекратяване на предходното плащане.

По заявлението е изготвена индивидуална оценка на потребностите от 15.12.2025 г., в която отново е установена необходимост от предоставяне на месечна финансова подкрепа по чл. 70 ЗХУ, с оглед определената степен на трайно увреждане и функционалните затруднения на лицето.

Въз основа на тази оценка директорът на ДСП – Р. е издал Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/976/ФП/15.12.2025 г., с която е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 ЗХУ с начална дата 01.12.2025 г. и краен срок 30.11.2027 г.

Срещу тази заповед жалбоподателката е подала жалба по административен ред, която е разгледана от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – П.** и е отхвърлена с Решение № 14‑РД06‑0001 от 05.01.2026 г., връчено на жалбоподателката на 06.01.2026 г.

В мотивите на решението административният орган е изложил съображения, че Експертно решение № ***/27.11.2025 г. на ТЕЛК е постановено като „освидетелстване“, а не като „преосвидетелстване“, поради което е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ППЗХУ, която предвижда възможност за отпускане на месечната финансова подкрепа от началото на месеца, през който същата е била прекратена.

Изхождайки от формалното обозначение на вида на експертизата, директорът на РДСП е приел, че в конкретния случай следва да намери приложение общото правило на чл. 66, ал. 1 ППЗХУ, съгласно което месечната финансова подкрепа се отпуска от първо число на месеца, следващ настъпването на релевантните обстоятелства.

В тази връзка административният орган е счел, че правилно директорът на ДСП – Р. е определил начална дата 01.12.2025 г., тъй като заявлението‑декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите е подадено на 03.12.2025 г., а заповедта за отпускане на месечната финансова подкрепа е издадена на 15.12.2025 г.

Административният орган е приел още, че липсва правно основание за отпускане на месечната финансова подкрепа със задна дата, считано от 01.09.2025 г., тъй като към този момент предходното експертно решение на ТЕЛК е било отменено от НЕЛК, а новото експертно решение не е било издадено и не е пораждало правни последици.

На 12.01.2026 г. е депозирана настоящата жалба пред Административен съд – Перник, с която се оспорва единствено началната дата на изплащане на месечната финансова подкрепа, определена с процесната заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че спорът между страните е правен, като се свежда до преценката правилно ли административният орган е приложил материалния закон при определяне началната дата на изплащане на месечната финансова подкрепа, респективно налице ли са били предпоставките за приложение на чл. 67, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания.

С оглед така установените по делото фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за неговата валидност, съответствие с материалния закон, спазване на административнопроизводствените правила и съответствие с целта на закона.

Оспорената Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/976/ФП/15.12.2025 г. е издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Р. на основание чл. 25, ал. 1 ЗХУ, във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 ППЗХУ, като се отнася до лице с настоящ адрес в обслужвания от дирекцията район. В самата заповед изрично е посочено нормативното основание и че актът се постановява въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите.

Административният орган по административното обжалване – директорът на РДСП – П.**, е постановил Решение № 14‑РД06‑0001/05.01.2026 г., с което е отхвърлил жалбата срещу заповедта,

Следователно липсват основания за незаконосъобразност поради некомпетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, адресирана е до конкретно лице, съдържа индивидуализиране на вида подкрепа („месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 ЗХУ“), размера, както и начална и крайна дата на отпускането (01.12.2025 г. – 30.11.2027 г.), ред за обжалване и подпис на издателя.

Съдът приема, че формата е спазена и не са налице пороци по чл. 146, т. 2 АПК.

От данните по административната преписка се установява, че производството е образувано по надлежно подадено заявление‑декларация, изготвена е индивидуална оценка на потребностите от компетентни длъжностни лица, както и че е извършен предварителен контрол за законосъобразност.

Ето защо съдът приема, че административнопроизводствените правила са спазени, като в тази насока не се установяват съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да обуславят незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 3 АПК

Заповедта противоречи както на закона, така и на преследваната с него цел – чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

В конкретния случай спорът се концентрира върху приложението на чл. 67, ал. 1 ППЗХУ, който урежда хипотезата на отпускане на месечна финансова подкрепа при преосвидетелстване на лице с трайно увреждане.

Безспорно по делото се установява, че: предходното отпускане на месечна финансова подкрепа е било на основание ЕР № 90056/14.01.2025 г. и Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/82/ФП/13.02.2025 г., като е изплащана за периода 01.02.2025 г. – 31.08.2025 г. (посочено изрично в становището на директора на ДСП – Р.**). С ЕР № ***/25.08.2025 г. НЕЛК е отменило ЕР №****г. и го е върнало за ново произнасяне, като вследствие на това е издадена Заповед № ЗХУ‑ИО/Д‑РК‑РМ/82/ФП/17.09.2025 г. за прекратяване на подкрепата от 01.09.2025 г. След връщането от НЕЛК е издадено ново ЕР № *** г. на ТЕЛК, което изрично съдържа констатация, че се издава „след експертно решение на НЕЛК № ***г. – отменя и връща“, и отново определя 91% ТНР, без чужда помощ, със срок до 01.11.2027 г. Жалбоподателката е подала заявление по ЗХУ на 03.12.2025 г. и е заявила искане началната дата да бъде 01.09.2025 г. (видно от допълнителните пояснения към самооценката/заявлението).

Ролята на актуалната медицинска експертиза (ЕР на ТЕЛК/НЕЛК) при реализиране на права и последици по ЗХУ е поставяна и в касационни производства пред ВАС – включително по спорове за месечна финансова подкрепа по чл. 70 ЗХУ и за значението на това дали органът/лицето се позовава на старо или по-ново експертно решение (напр. Решение № ***/2026 по адм. д. № 9610/2025, ВАС; Решение № ***/2025 по адм. д. № ***/2024, ВАС). Това очертава необходимостта и в настоящия случай да се изведат правните последици от експертизата „по същество“, а не да се абсолютизира формалното ѝ обозначение.

При тези данни съдът приема, че новото експертно решение представлява преосвидетелстване по смисъла на чл. 67, ал. 1 ППЗХУ, независимо от формалното му обозначаване като „освидетелстване“. Обратното тълкуване, възприето от административния орган, е формалистично и не съответства на съдържанието и правните последици на медицинската експертиза. Новото експертно решение е постановено в изпълнение на отменителното решение на Националната експертна лекарска комисия, поради което не е първично установяване на увреждане, а повторно произнасяне по същата експертиза. Формалното обозначение не изключва приложението на специалната норма, когато са налице предпоставките, които тя цели да уреди.